1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 07 март 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 3733/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. С., със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Г. Ч., срещу решение №693 от 13.05.2016 г. по гр. дело №430/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение №403 от 17.12.2015 г. по гр. дело №204/2015 г. на Карловския районен съд и е отхвърлен искът на жалбоподателката срещу Г. П. П. с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между тях на 17.03.2009 г. договор за паричен заем за сумата 20 000 лв., като неоснователен. Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за заем на 17.03.2009 г. Със същия ответникът е предоставил на ищцата сумата от 20 000 лв., а последната се е задължила да я върне в срок до 16.09.2009 г. С влязло в сила определение от 09.07.2013 г. по НОХД 584/2013 г. на ПОС е одобрено споразумение, с което ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 252 ал. 1 от НК за това, че през периода от началото на 2005 г. до 31.12.2010 г. без съответно разрешение от свое име и като физическо лице е извършвал по занятие банкови сделки – предоставял е кредити за своя сметка, за които се изисква съответно разрешение. Сред конкретно посочените в споразумението, имащо последиците на влязла в сила присъда, сделки – част от фактическия състав на престъплението, е и процесният договор. За да е налице противоречие със закона като основание за нищожност на договора по смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД, следва да е налице несъответствие между същия и императивни правни норми. Разпоредбата на чл. 11 ЗБ (отм.) предвижда изискване за писмено разрешение (лицензия), издадено от Централната банка, за извършване на банкова дейност. Установено е, следователно, че процесният договор е сключен в нарушение на забраната за извършване на банкова дейност без необходимото за това разрешение. Нарушението на тази забрана, установена в публичен интерес, и извършеното в тази връзка престъпление, е основание за реализиране наказателната отговорност на ответника. Само по себе си това обаче не е основание за нищожност на договора като източник на облигационно правоотношение между страните по него като частноправни субекти. Извършването на забранена банкова дейност от ответника не означава, че съдържанието на договора за заем противоречи на императивна правна норма.
Ответникът по касационната жалба Г. П. П., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбата е процесуално допустима.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за това осъществяването на състава на престъпление по чл.252 НК чрез сключване на договор за паричен заем и нарушението на императивните законови разпоредби, изискващи извършване на банкова дейност по занятие само след издаване на лиценз, обосновават ли нищожността на договора поради противоречие на закона. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения – решение №855 от 25.10.2005 г. по т. дело №121/2005 г. на ВКС, II т.о. и решение №540 от 20.12.2011 г. по гр. дело №110/2011 г. на ВКС, IV г.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №693 от 13.05.2016 год. по гр. дело №430/2016 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатият от жалбоподателката въпрос обуславя крайното решение и е решаван противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения.
На жалбоподателката следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №693 от 13.05.2016 г. по гр. дело №430/2016 г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на Г. С. С., със съдебен адрес [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 400 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.