Р Е Ш Е Н И Е
№ 242
София, 16.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Здравка Първанова
при участието на секретаря Теодора Иванова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 169 от 2008 година,образувано по описа на І ГО на ВКС, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §2,ал.3 ПЗР ГПК,обн. ДВ.бр.59/2007г.,в сила от 01.03.2008г. във вр. с чл.218а,ал.1,буква”а” ГПК /отм./.
Ц. Я. Р. от с. П.,община Горна Оряховица обжалва решението на Окръжен съд-Велико Търново, постановено на 30.10.2007г. по гр.д. № 582/2007г. Поддържа,че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила-отменително основание по смисъла на чл.218б,ал.1, буква”в” ГПК/отм./. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивната инстанция за произнасяне по същество по подадената въззивна жалба.
Ответникът по касационна жалба С. Г. К. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в,ал.1 ГПК/отм./, отговаря на изискванията на чл.218в,ал.2 ГПК /отм./ и е допустима.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените в жалбата срещу решението касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.218ж ГПК /отм./, приема следното:
Предявен е иск за заплащане на сумата 8000лв.,представляваща нанесена вреда,причинена от унищожаване на лек автомобил.
С обжалваното решение,постановено на 30.10.2007г. по гр.д. №592/2007г. Окръжен съд-Велико Търново,действувайки като въззивна инстанция,е обезсилил решението на първоинстанционния съд и е върнал делото за ново разглеждане за произнасяне по предявения иск.
Прието е,че с оглед наведените от ищеца С. Г. К. фактически твърдения,а именно,че е предоставил безвъзмездно собствения си автомобил на ответника Ц. Я. Р. за временно ползуване с уговорката да извърши ремонт,да го управлява и да се грижи като добър стопанин като ответникът при поискване не върнал заетата вещ, предявеният иск следва да бъде квалифициран по чл.248 вр. чл.233,ал.1 ЗЗД. Първоинстанционният съд обаче е приел,че предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД и е разгледал фактическия състав на непозволеното увреждане без да обсъжда налице ли е договор за заем за послужване между страните,върната ли е заетата вещ,има ли неизпълнение на задълженията на заемателя и налице ли са вреди,причинени на заемодателя от неизпълнение на договорните задължения,което според въззивния съд обуславя недопустимост на постановеното от първоинстанционния съд решение.
Постановеното от въззивния съд решение е валидно,процесуално допустимо и правилно. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи,че след като в уводната част на исковата молба е посочено,че предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД и няма данни за безвъзмездност на договора при условие че се твърди,че ответникът се е задължил да заплаща дължимите такси и да извършва ремонти,то съдът следва да разгледа иска именно на това основание.
Както правилно е приел въззивният съд,съдът е длъжен да се произнесе по очертания в исковата молба предмет на спора,като този предмет се посочва от ищеца чрез излагане на обстоятелствата,на които се основава искането. Правилно е прието,че съдът не следва да излиза извън рамките на предмета на спора и да се произнася по нещо различно от заявеното и следва да квалифицира с оглед на това предявения иск,както и че произнасянето по непредявен иск обуславя недопустимост на решението.
В случая в обстоятелствената част на исковата молба се твърди,че ищецът е предал на ответника за временно ползуване собствения си лек автомобил,което обуславя твърдение за наличие на облигационна връзка между страните. Претенцията за заплащане на равностойността на автомобила,основана на твърдение,че същият по причина поведението на ответника е унищожен и не е върнат при поискване, следва да се квалифицира като заявена на договорно,а не на деликтно основание. Обстоятелството дали е налице и уговорка за възмездност или не може да обуслови само различен извод за вида на сключения договор,но не и за характера на отговорността,още повече че в случая е налице и позоваване на разпоредбите на чл.244 и чл.245 ЗЗД. Така наведените фактически твърдения правилно са квалифицирани от въззивния съд и правилно е прието,че след като първоинстанционния съд не се е произнесъл по основателността на тези фактически твърдения,а е обсъждал наличието на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане,т.е. предпоставки за ангажиране не на договорна,а на деликтна отговорност, с каквато претенция не е бил сезиран,то неговото решение като постановено по непредявен иск е недопустимо и по реда на чл.209,ал.1,изр.трето ГПК /отм./ същото следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск,като в подобна хипотеза въззивният съд не разполага с правомощието да се произнесе по същество по основателността на предявения иск по реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./.
При постановяване на обжалваното решение не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на процесуалния закон, поради което на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./ същото следва да бъде оставено в сила.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението,постановено на 30.10.2007г. по гр.д. № 592/2007г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново.
Председател:
Членове: