– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 242
София, 09.03.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 18.11.2015 (осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 5318 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 24 678/27.08.2015 година, подадена от С. Н. Т., срещу решение № 1301/14.07.2015 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 1596/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пловдив е отхвърлил предявеният от С. Н. Т. срещу И. К. Х. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД за отмяна на сключения между първата, в качеството й на дарител и втората, в качеството й на дарена договор за дарение на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 62858.501.393, и от построените в него сгради с идентификатор № 62858.501.393.1, с идентификатор № 62858.501.393.2, с идентификатор № 62858.501.393.3, с идентификатор № 62858.501.393.4 и с идентификатор № 62858.501.393.5, оформен с нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . година на С. П.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пловдив, вписан под № . в регистъра на Нотариалната камара. В касационната си жалба Т. излага твърдения, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие със закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а освен това е необосновано. Сочи, че съдът не е направил цялостна и конкретна преценка на всички обстоятелства и не се е съобразил с всички събрани по делото доказателства. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Т. твърди, че са налице уредените в чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив.
Ответницата по касационната жалба И. К. Х. е подала отговор на същата с вх. № 29 014/12.10.2015 година. В него е изразено становище, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а ако такова бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна с искане да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.
С. Н. Т. е била уведомена за обжалваното решение на 31.07.2015 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 24 678/27.08.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пловдив е приел за установено, че между Т., в качеството й на дарител и Х., в качеството й на дарена е сключен договор за дарение на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № 62858.501.393, и от построените в него сгради с идентификатор № 62858.501.393.1, с идентификатор № 62858.501.393.2, с идентификатор № 62858.501.393.3, с идентификатор № 62858.501.393.4 и с идентификатор № 62858.501.393.5, оформен с нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № . година на С. П.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пловдив, вписан под № . в регистъра на Нотариалната камара. Също така е прието за доказано, че дарителката С. Н. Т. не разполага с достатъчно доходи и имущество, с които да покрие разходите необходими за осигуряване на нормалното й съществуване, поради което има нужда от издръжка. Преценявайки събраните по делото доказателства съставът на Окръжен съд Пловдив е достигнал до извода, че И. К. Х. няма възможност да заплаща исканата от Т. издръжка, като в тази връзка доводът на касаторката, че тази невъзможност трябвало да бъде трайна е счетен за несъстоятелен, тъй като дарената е била безработна още от 13.10.2011 година. С оглед на това е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен. При това е посочено, че фактът на реализирана по гр. д. № 5877/2014 година по описа на Районен съд Пловдив, V-ти граждански състав от С. Н. Т. защита по реда на ЗЗДН по отношение на действия на И. К. Х. и нейния съпруг не води до различен извод, тъй като установява само съществуването на силно влошени отношения между двете страни в производството.
С оглед на изводите на състава на Окръжен съд Пловдив в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. Н. Т. е формулирала два относими, според нея, към иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД правни въпроса, а именно:
1) С оглед на факта, че нуждата от издръжка на дарителя трябва да бъде трайно фактическо състояние може ли по аналогия да се приеме и по отношение на обективната невъзможност на дарения да дава издръжка на дарителя, че тя също трябва да представлява трайно фактическо състояние, което да съществува продължителен период от време и колко дълъг следва да е този период и въз основа на какви критерии трябва да се определи от съда?
2) Как и въз основа на какви доказателства, както и за какъв период от време, трябва да бъде установена, т. нар. „обективна невъзможност за даване на издръжка от дарения на дарителя” по смисъла на ТР № 1/21.10.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГК на ВКС?
Касаторката твърди, че даденото от състава на Окръжен съд Пловдив разрешение на формулираните в изложението въпроси е в противоречие с разрешението им в ТР № 1/21.10.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГК на ВКС. Наред с това се излагат и доводи, че тези въпроси се разрешават противоречиво от съдилищата и макар че крайният резултат е един и същ, то изводите и мотивите на съдилищата по един и същи въпрос са различни, тъй като липсват обективни критерии, които да сочат кога е налице обективна невъзможност за даване на издръжка. Във връзка с последното се представят решение № 69/291.01.2015 година на Окръжен съд Бургас, постановено по гр. д. № 2057/2014 година, решение от 21.02.2014 година на Окръжен съд Ловеч, постановено по гр. д. № 576/2013 година, решение № 120/10.03.2015 година на Окръжен съд Пазарджик, постановено по гр. д. № 176/2015 година, решение № 1793/27.10.2014 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 1655/2014 година и решение №703/13.02.2015 година на Окръжен съд Благоевград, постановено по гр. д. № 1066/2014 година.
Вторият от посочените по-горе въпроси не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Искът по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД може да бъде отхвърлен ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя, което изрично е посочено в ТР № 1/21.10.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГК на ВКС. Това състояние на дарения е в зависимост множество обстоятелства, като получавани от него и от членовете на семейството му доходи, налично имущество, здравословно състояние, необходимост от задоволяване на собствени и на членовете на семейството му нужди, задължения за издръжка на други лица и други. При всеки отделен случай тези обстоятелства съществуват в различна конфигурация. Затова съдът ще преценява дали е налице твърдяната невъзможност на дарения да дава издръжка с оглед на наведените пред него обстоятелства в тази насока, за всеки един отделен случай като ако след извършването на тази преценка съдът приеме за доказана невъзможността на дарения да дава издръжка на дарителя, то той ще отхвърли иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД. Този произнасяне по спора ще е резултат от възприетата за установена от съда фактическа обстановка по случая, която няма да бъде идентична с другите такива. От това следва извода, че начина за установяване на невъзможността на дарения да дава издръжка на дарителя винаги е конкретен и е поставен в зависимост от фактическата обстановка по спора. Поради това така поставения въпрос за начина на доказване на невъзможността на дарения да дава издръжка на дарителя не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Това важи и за частта на въпроса относно това въз основа на какви доказателства може да се приеме за доказана тази невъзможност, доколкото допустимите и относими по спора доказателства се предопределят от твърдените от страните в конкретното производство факти. Що се отнася до частта от въпроса свързана с това за какъв период от време, трябва да бъде установена, то същата има връзка с първия от поставените от касаторката и посочени по-горе въпроси. Същите обаче не са обуславящи и въз основа на тях не може да се допусне касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив. Отмяната на дарението по реда на чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД е предвидена като санкция за неизпълнението на правното задължение на дарения да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Затова от значение за спора е дали дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка, дали е поискал такава от дарения и моралното задължение на последния за издръжка се е трансформирало в правно такова. Освен това от значение е и дали е налице неизпълнение на вече правното задължение на дарения за издръжка през посочения в исковата молба период като крайният момент, в който може да се преценява дали съществува такова неизпълнение е този по чл. 235, ал. 3 от ГПК. Невъзможността на дарения да дава издръжка на дарителя, ако се дължи на посочените в ТР № 1/21.10.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГК на ВКС обстоятелства го освобождава от отговорност за неизпълнението на това задължение. Поради това при наличие на редовно въведено в производството твърдение за такава невъзможност съдът ще трябва да преценява дали тя съществува за целия период на твърдяното от дарителя неизпълнение или за част от него и ако е второто дали тази част е достатъчна да освободи дарения от отговорност. Затова е без значение обстоятелството дали невъзможността на дарения да дава издръжка на дарителя е съществувала преди началния момент на твърдяното от втория неизпълнение или ще продължи да съществува и за в бъдеще след постановяване и влизането в сила на съдебното решение по иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД. Поради това за иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД е без значение дали невъзможността на дарения да дава издръжка е трайно фактическо състояние или не. Последното би имало значение, ако искът бе такъв за присъждане на издръжка, която дарения да дава на дарителя за в бъдеще време, но не и когато се преценява дали е налице неизпълнение на правно задължение, което е основание за отмяна на дарението. Затова не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по формулираните от касаторката и посочени по-горе въпроси. В тази връзка и с оглед на установената с въззивното решение фактическа обстановка същото не е постановено в противоречие с ТР № 1/21.10.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГК на ВКС и с разрешенията дадени в решение № 473/20.01.2012 година, постановено по гр. д. № 263/2011 година и решение № 526/03.02.2012 година, постановено по гр. д. № 681/2010 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК С. Н. Т. е формулирала и правния въпрос за това представлява ли фактът на изгонването на дарителката от дарената от жилището, предмет на дарението и установяването на този факт по гр. д. № 5877/2014 година по описа на Районен съд Пловдив, V-ти граждански състав за защита от домашно насилие от С. Н. Т. срещу И. К. Х. и нейния съпруг, завършило с влязла в сила заповед за защита от домашно насилие виновно неизпълнение по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, както и за това дали тези факти са независими и самостоятелни основания за наличието на обществено укоримо поведение от страна на дарената, което съставлява непризнателност в драстична форма и с укорим морален аспект може ли в този случай отмяната на дарението да е санкция за неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя? Този въпрос се състои от три подвъпроса, но по никой от тях не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив. Въпросът за непризнателността на дарения не е бил предмет на разглеждане от въззивния съд. Тази непризнателност, колкото и морално укорима да е, не е основание за отмяна на дарението освен, ако не се изразява в действия по чл. 227, ал. 1 от ЗЗД. От друга страна сам по себе си фактът на изгонването на С. Н. Т. от жилището сам по себе си не е основание за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД, без да бъде установено, че дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка и дарения неоснователно отказва да й даде такава.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1301/14.07.2015 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 1596/2015 година по подадената от С. Н. Т. касационна жалба с вх. № 24 678/27.08.2015 година и такова не трябва да се допуска, като предвид изхода на спора Т. ще трябва да заплати на Х. сумата от 300.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1301/14.07.2015 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по гр. д. № 1596/2015 година.
ОСЪЖДА С. Н. Т. от [населено място], [община], област Пловдив, ул. „9-ти юни” № 7, ет. 1, с ЕГН [ЕГН] да заплати на И. К. Х. от [населено място], [община], област Пловдив, ул. „., ., с ЕГН [ЕГН] сумата от 1980.00 разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.