О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр. София, 14.05.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 766 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ж” АД, гр. С. чрез процесуалния представител адв. С срещу решение № 228 от 09.06.2008г. по т. дело № 1727/2007г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставено в сила решение от 16.03.2007г. по гр. д. № 1040/2004г. на Софийски градски съд, Търговска колегия, VІ-5 състав. С първоинстанционния съдебен акт са отхвърлени предявените от „Ж” АД, гр. С. срещу „У” АД, гр. София /тогава „Е” АД/ искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 55а, ал. 2 от ЗДДС /отм./ за заплащане на сумата 80 000 лв. – обезщетение за ползване без правно основание на собствените на ищеца 4/5 ид. части от недвижим имот за периода от 01.07.1999г. до 31.12.1999г., сумата 10 000 лв. – лихва за забавено плащане на обезщетението за периода от 17.06.2001г. до 28.06.2004г. и 18 000 лв. – ДДС върху главницата и мораторната лихва, както и предявените при условията на евентуалност от М. Ж. Б. от гр. С. срещу „У” АД, гр. София /тогава „Е” АД/ искове с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата 20 000 лв. – обезщетение за ползване без правно основание на собствените му 1/5 ид. част от недвижим имот за периода от 01.07.1999г. до 31.12.1999г., сумата 2 500 лв. – лихва за забавено плащане на обезщетението за периода от 17.06.2001г. до 28.06.2004г., и ищците са осъдени да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение съответно в размер 2 441,38 лв. и 508,62 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – по приложението на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 509/15.04.1985г. по гр. д. № 23/1985г., ВС, І г. о., решение № 319/14.04.1985г. по гр. д. № 156/1985г., ВС, ІІ г. о., решение № 256/24.03.1987г., ВС, ІІ г. о., решение № 1742/17.01.2001г. по гр. д. № 1139/2000г., ВКС, V г. о. и др. Касаторът излага съображения за активната си легитимация въз основа на вписан апорт, прекратяването на договора за наем от новия собственик и липсата на хипотезата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД.
Ответникът „У” АД, гр. С. като правоприемник на влялото се в него „Е” АД оспорва касационната жалба по същество и не изразява становище по основанията за допустимост на касационното обжалване.
Третите лица – помагачи Т. К. Д., Я. Т. Д. и В. Й. С. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че предявеният от „Ж” АД, гр. С. иск за заплащане на обезщетение за ползване на описания в исковата молба недвижим имот без правно основание за процесния период е неоснователен, въззивният съд е приел, че ищецът „Ж” АД, гр. С. се легитимира като собственик на имота въз основа на вписания през 1994г. апорт, но не е заявил пред наемателя – ответник по иска правата си на собственик, нито е прекратил сключения през 1992г. между ответника и третите лица лично и чрез пълномощник „Е” ООД – праводател на ищеца договор за наем, поради което извършеното плащане на наемната цена през исковия период на физическите лица /наемодателите/ освобождава ответника от отговорност спрямо приобретателя съгласно чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД. Въз основа на тези съображения Софийски апелативен съд е заключил, че не е налице обогатяване на ответника за сметка на обедняването на ищеца, който разполага с иск по чл. 75, ал. 2, изр. 2 от ЗЗД срещу лицата, получили изпълнението.
По отношение на евентуално предявения иск от М. Б. въззивният съд е приел, че ищецът не е собственик върху процесния имот, тъй като конститутивното действие на вписването на апорта го обвързва и като съдружник в „Ж” АД не го е оспорил.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Въз основа на касационната жалба, данните по делото и решението следва да се приеме, че съществените материалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, са относно активната материалноправна легитимация на ищците във връзка с извършена апортна вноска на процесната идеална част от недвижимия имот и дали ответникът е изпълнил задължението си към ищцовото дружество чрез плащане на лица, които въз основа на недвусмислени обстоятелства са се явили овластени да получат изпълнението и като последица настъпването на погасителния ефект съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗЗД. Въпросът за активната легитимация на ищцовата страна е съществен, предвид правното основание на предявения иск и поддържаното от ищеца твърдение, че е придобил 4/5 идеални части от ползвания от ответника недвижим имот по силата на извършения апорт в капитала на дружеството. По него липсва трайна практика на ВКС, което обуславя наличието на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като въпросът дали извършеното плащане на наемната цена през исковия период на физическите лица /наемодателите/ освобождава ответника от отговорност спрямо приобретателя съгласно чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД се преценява от съда с оглед фактите по конкретното дело. Поради това, че този въпрос е фактически, по него не би могла да съществува задължителна или трайно установена практика на ВКС. Посоченият въпрос касае обосноваността на въззивното решение и по него касационната инстанция дължи произнасяне с решението.
Касаторът следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 1 от ТДТССГПК /ПМС № 38/2008г./ в размер 2 160 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 228 от 09.06.2008г. по т. дело № 1727/2007г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
УКАЗВА на касатора в седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер 2 160 лв. по сметка на ВКС на РБ, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.