3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 243
гр.София, 18.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
трети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веска Райчева
ЧЛЕНОВЕ: Светла Бояджиева
Александър Цонев
при секретаря Ванюша Стоилова като разгледа докладваното от съдия Цонев гр.д.№ 5161/ 2016 г., за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Съдът е сезиран с касационна жалба, подадена от ищеца [фирма] със седалище [населено място] срещу решение № 2417/ 28.04.2016г., постановено по в.гр.д. 984/2015г. на Б.. В жалбата се излагат доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на решението.
Срещу касационната жалба е подаден отговор от ответника по иска В. Д. В. от [населено място].
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
С определение № 435/ 18.04.2017г. на ВКС по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса „За редовността на исковата молба, когато в нея се съдържат твърдения на работодателя, че ответникът- водач е причинил вредата по време на изпълнение на трудовите му задължения и самоволно и в нарушение на правилата на ЗДвП е напуснал местопроизшествието и е осуетил възможността собственика да получи застрахователно обезщетение.“
Редовността на исковата молба е абсолютна процесуална предпоставка на правото на иск, а неотстранената нередовност води до недопустимост на съдебното решение. В случая касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение, произтичаща от нередовност на исковата молба, състояща се в непълнота на обстоятелствената част на иска.
В исковата молба ищецът работодател е изложил твърдения, че ответникът- водач на товарен камион е причинил ПТП по време на изпълнение на трудовите му задължения и самоволно и в нарушение на правилата на ЗДвП е напуснал местопроизшествието, като по този начин е осуетил възможността собственика работодател да получи застрахователно обезщетение, поради които обстоятелства е причинена имуществена вреда на работодателя. Ищецът иска да се ангажира пълната имуществена отговорност на ответника работник за причинената вреда от ПТП и неплатеното застрахователното обезщетение, като в зависимост от начина на определяне на размера на обезщетението /с нови или части втора употреба/ иска обезщетение в размер на 14150лв., евентуално 6000лв.. В исковата молба се съдържат подробни данни за механизма на ПТП и трудовото правоотношение между страните, но липсват фактически твърдения относно неплатеното застрахователно обезщетение и въпреки това съдът е допуснал свидетелски показания относно последния факт.
Съгласно чл. 127, ал.1, т.4 ГПК, ищецът е длъжен да изложи фактически твърдения относно всички правопораждащи факти от хипотезата на правната норма, имащи за правна последица възникване на субективното право, чиято защита се търси. Когато обстоятелствена част е непълна, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да даде указание за отстраняването на този недостатък /чл 129 ГПК/. Това правомощие- да се дадат указания за отстраняване на нередовност, има и въззивният съд като втора по ред първа инстанция, при констатиране на непълнота на обстоятелствената част на иска /т.р.1-2013- ОСГТК/. Неизпълнението на това задължение води до постановяване на недопустимо решение по нередовна искова молба. А когато въззивното решение е недопустимо поради неотстранена нередовност на исковата молба, състояща се в непълнота на обстоятелствената част, ВКС обезсилва въззивното решение и връща делото на въззивната инстанция за предприемане на действия по отстраняване на констатираната нередовност /чл. 293, ал.4 ГПК/.
Разпоредбата на чл. 203, ал.1 КТ съдържа три различни фактически състави на пълната имуществена отговорност на работника и в зависимост от фактическите твърдения на ищеца в исковата молба, се извършва съответната правна квалификация на иска. Доколкото в исковата молба не се твърди наличието на влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал.5 ГПК, а се претендират вреди от ПТП и неплатено застрахователно обезщетение, поради самоволно напускане на местопроизшествието, то правната квалификация на иска е по чл. 203, ал.1, пр.1 КТ- умишлено причинени вреди /в този смисъл е задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК- р.№65-2013-ІІІ ГО/.
Когато ищецът не сочи доказателства относно правнорелевантни правопораждащи факти, съдът е длъжен да даде указания за това /чл. 146, ал.2 ГПК и т.р. 1-2013- ОСГТК/. Съгласно чл. 164 ГПК свидетелските показания не са допустимо доказателствено средство за установяване на застрахователен договор, направеното искане за плащане на застрахователно обезщетение и писмения отказ на застрахователя, тъй като в първия случай се касае за писмена форма за действителност, а в другите два случая е форма за доказване.
В случая ищецът е предявил иск по чл. 203, ал.1, пр.1 КТ, тъй като претендира вреди от ПТП и неплатено застрахователно обезщетение, поради самоволно напускане на местопроизшествието от водача, причинил ПТП. И също така не са предявени два иска при условията на евентуалност, както твърди ищецът в исковата молба, тъй като начинът по който ще се определи размера на обезщетението не води до различен предмет на делото. Обстоятелствената част на исковата молба е непълна, тъй като липсват фактически твърдения относно възникването и развитието на застрахователното правоотношение- договор за застраховка с общи условия, претенция за щета и отказ на застрахователя. Ищецът не е посочил писмени доказателства относно твърдението за неплатено застрахователно обезщетение. Въззивният съд неправилно е квалифицирал иска по чл. 203, ал.1, пр.2 КТ, не е дал указания за посочване на допълнителни фактически твърдения относно застрахователното правоотношение и не е дал указания, че не се сочат доказателства за неплатено застрахователно обезщетение.
Тъй като въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба- непълнота на обстоятелствената част, то решението му следва да се обезсили като делото се върне на друг състав от същия съд за предприемане действия по отстраняване на констатираната нередовност и изпълнение на указанията.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от № 2417/ 28.04.2016г., постановено по в.гр.д. 984/2015г. на Б. и връща делото на друг състав на съда за изпълнение на указанията.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: