О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 18.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти декември, две хиляди дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 899/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Софийският районен съд с решение по гр. д. № 14091/2011 г. е признал за незаконно и отменил уволнението на В. Н., извършено със заповед от 19. 11. 2010 г., възстановил го на заеманата преди уволнението длъжност „главен експерт” в Д. ф „З.” и отхвърлил иска на Н. за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 6 324 лв. за периоди: от 04. 02. 2011 г. до 07. 02. 2011 г. включително и от 04. 04. 2011 г. до 14. 09. 2011 г.. Софийският градски съд с въззивно решение от 29. 05. 2012 г. по гр. д. № 15508/2011 г. е потвърдил решението на районния съд.
Ищецът по делото В. Д. Н. от [населено място] е обжалвал въззивното решение в частта за отхвърляне на исковете с искане да бъде отменено и се уважат предявените претенции. Към касационната му жалба са приложени изложение за касационно обжалване и решение на друг съд.
Ответникът по иска Д. ф „З.” е подал касационна жалба срещу въззивното решение в частта за уважаване на исковете и приложил изложение на основанията за допускане на касационно обжаллване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд установи следното:
По жалбата на ответника Д. ф „З.”: Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта за уважаване на исковето на Н. е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателят поставя въпроса длъжен ли е работодателят да пристъпи към уволнение само с предварително разрешение на инспекцията по труда, когато съответният служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването, не е представил документ за заболяването, след като такъв е бил поискан от работодателя. Искането е необосновано. Не се касае за правен въпрос, който изисква ново тълкуване на закона и развитие на правото. Въззивният съд се е позовал на задължителната съдебна практика на ВКС – решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр. д. № 477/2010 г., четвърто гражданско отделение. С това решение е прието, че закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ има обективен характер с цел закрила на болния работник по социални и хуманни съображения и неизпълнението на задължението на работника да уведоми работодателя е без правно значение. Посочената закрила се прилага независимо дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за заболяването. В случая, следва да се има предвид посоченото в мотивите на първоинстанционното решение, че работодателят Д. ф „З.” е знаел за заболяването на Н. от „захарна болест” от представените от него болнични листове, предхождащи уволнението.
По изложените съображения не следва да се допуска касация по жалбата на Д. ф „З.”.
По касационната жалба на В. Н.:
Искането за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса за изплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, когато в шестмесечения срок по чл. 225, ал. 1 КТ е сключен втори трудов договор, прекратен преди изтичане на шестмесечния срок. Жалбоподателят се позова на противоречива практика, приложено решение на Софийския районен съд от 10. 05. 2005 г. по гр. д. № 9487/2004 г. и счита, че разрешаването на този въпрос се нуждае от тълкуване на закона и ще допринесе за развитие на правото. По настоящото делото съдът е отхвърлил иска на Н. за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ по две съображения. Приел е, че прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило на 09. 02. 2011 г., когато Н. е получил заповедта за уволнение и за времето от 04. 02. 2011 г. до 07.02. 2011 г. той може да претендира трудово възнаграждение, но не и обезщетение за безработица. Съдът е отхвърлил иска за обезщетение за безработица за периода 4. 4. 2011 г. до 4. 8. 2011 г., като е взел предвид факта, че от 7. 2. 2011 г. до 4. 4. 2011 г. Н. е работил по друг трудов договор със същия работодател с трудово възнаграждение, равно на предишното и приел, че само при отмяна от съда на уволнението по втория договор, той може да претендира за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и тази му претенция ще е свързана с незаконното прекратяване на втория трудов договор.
Искането за допускане на касационно обжалване от жалбоподателя Н. е основателно.
Съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК решаващият съд следва да посочи приложимия закон и да основе решението си на него, без да е обвързан от сочената от страната правна квалификация. Задължение на съда е да установи фактите по делото и да приложи съответната на тези факти правна норма – т. 12 на Тълкувателно решение № 1/17. 07. 2001 г. ОСГК. В случая, съдът е констатирал, че трудовото правоотношение на страните е прекратено на 9. 2. 2011 г. и Н. има право да получи неизплатеното му трудово възнаграждение, считано от 4. 2. 2011 г.. При тези факти, които съдът е счел за доказани и релевантни, би следвало да приложи относимата правна норма и да квалифицира претенцията като иск по чл. 269 КТ за изплащане на трудово възнаграждение, независимо от правната квалификация, заявена от ищеца.
В противоречие на задължителната съдебна практика е решен въпроса за обезщетението за безработица поради незаконно уволнение за периода от 4. 4. 2011 г. до 4. 8. 2011 г.. Въззивният съд е приел, че за тези период са релевантни само последиците от втория трудов договор, сключен между страните, което е в противоречие с решение № 247/13. 11. 2011 г. по гр. д. № 1974/2009 г., ІV г. о.. С това решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато в шестмесечния период, уволненият работник сключи последващ трудов договор, който се прекрати преди изтичане на шестте месеца, работодателят прекратил първия трудов договор дължи обезщетение по чл. 225 КТ, доколкото безработицата на работника е в причинна връзка с първото уволнение. Посочено е че такава връзка е налице, когато последващият трудов договор е срочен, т. е. неговото прекратяване е обусловено от обективни обстоятелства, предвидени в самия договор. По настоящото дело е установено, че последващият трудов договор е срочен по чл. 68, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 70, ал. 1 КТ със срок за изпитване в полза на работодателя и е прекратен от него на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на Д. ф „З.” на решението от 29. 05. 2012 г. по гр. д. № 15508/2011 г. на Софийския градски съд В ЧАСТТА, с която са уважени исковете на В. Н. за отмяна на уволнението му със заповед от 19. 11. 2010 г. и възстановяването му на работа на длъжност „главен експерт”.
ДОПУСКА касационно обжалване по жалбата на В. Н. на решението по гр. д. № 15508/2011 г. на Софийския градски съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на Н. за заплащане на обезщетение в размер на сумата 6 324 лв.
Делото да се докладва за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: