О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 243
София, 12.03.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на пети март през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1401 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. И. Ф. от гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 21.07.2009г. по гр.д. №3744/2009г.,с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и производството по делото прекратено.
Като основание за допускане на касационно обжалване сочи,че съдът се е произнесъл по въпроса за наличие или липса на правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост като абсолютна процесуална предпоставка,по въпроса за обвързващата доказателствена сила на акта за държавна собственост и по отношение действието на този акт,както и по въпроса за възстановяване собствеността по реда на ЗВСОНИ на имоти,одържавени по силата на укази,по които поддържа,че е налице противоречива практика.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че предявеният от Ж. И. Ф. срещу държавата и С. о. установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес,тъй като ответниците не оспорват правата на ищцата. Прието е,че макар в съставения на 04.09.1949г. Акт за държавна собственост № за отчуждаване на притежаваните от наследниците на И. В. 5/6 ид.части от имота да е отразено одържавяване и на останалата 1/6 ид.част от наследодателката на Ж. Ф. ,в него не е посочен нито способът за отчуждаването,нито номер на съставен за това акт за държавна собственост,т.е. въз основа на този акт не може да се установи твърдяното загубване на правото на собственост.
В представеното като приложение към изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК решение №11/19.01.1979г. по гр.д. №782/1978г. на ІІІ ГО на ВС е прието,че липсва правен интерес когато ищецът не е страна в правоотношението. В решение №1109/09.07.2003г.,постановено по гр.д. №1890/2002г. на V ГО на ВКС пък е прието,че липсва правен интерес за предявяване на установителен иск,когато целяното с него установително действие може да се постигне с друг иск. Изразено е следователно становище,че с оглед отношенията между страните в производството искът би бил недопустим по причина липса на правна връзка помежду им или при наличието на друга възможност за защита правата на предявилото иска лице като наличието на правен интерес за страна в спорното правоотношение /или страна, претендираща определено право/,която не разполага с друг способ за защита,е обвързано с извънсъдебното оспорване на правата й,без значение какво е правното му естество. Така изразеното в съдебната практика становище следва да се свърже с втория,поставен от касатора въпрос за доказателствената сила на акта за държавна собственост и неговото действие и по-специално с въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост при наличието на отбелязване за отчуждаване в акт за държавна собственост,макар основанието за това да не е посочено в акта,т.е. дали така извършеното отбелязване сочи на наличие на индиция за оспорване правата на наследниците на лицето,от когото в акта е посочено,че имотът е отчужден.
В представеното като приложение към изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение №1064/09.12.2008г. по гр.д. №3696/2007г. на ІІ ГО на ВКС е прието,че актът за държавна собственост има обвързваща доказателствена сила на официален документ. В решение №736/17.07.2007г. на ВКС по гр.д. №1080/2006г. пък е прието,че доколкото по правната си същност актът за държавна собственост е официален свидетелствуващ документ с обвързваща материална доказателствена сила, на основание чл.143,ал.1 ГПК/отм./ отразените в акта факти следва да се смятат за установени. Изразено е следователно становище,че отразените в акта за държавна собственост констатации следва да бъдат зачетени при разрешаване на спор за собственост с държавата,докато в обжалваното решение съдът е приел,че по изложените съображения констатациите за актуване на имота не следва да се вземат предвид. Налице е противоречие по въпроса за наличие на правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост срещу държавата и общината при извършено отбелязване за актуване на имота като държавен с оглед доказателствената сила на съставения по предвидения в закона ред акт за държавна собственост и дали това отбелязване сочи на наличие на оспорване правата на предявилото иска лице,поради което настоящият състав приема,че обжалваното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поставя и въпросът за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ на имоти,одържавени по силата на укази. Този въпрос обаче не е бил разглеждан от въззивния съд, доколкото в обжалваното решение не са изложени съображения по основателността на предявения иск. Поради това настоящият състав приема,че по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 21.07.2009г. по гр.д. №3744/2009г. по подадената от Ж. И. Ф. касационна жалба вх. № 41100/03.08.2009г.
Указва на касатора в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 181.00 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и да представи доказателства,че таксата е внесена.
Насрочва делото за открито съдебно заседание,като делото се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: