3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 14,03,2013 година
Върховният касационен съд на Република Б.,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 348/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Р. Д. против решение от 11.01.2012г. по гр.д. 2269/11г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация- „ И. Б.” З. – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Д. е поддържала, че „основния спорен въпрос е дали е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка по риск” Каско””, като подробно е развила хипотезата, при която този въпрос е разгледан в производството, а именно – при полица, неподписана от застрахования. Страната е поставила и въпроса относно това дали с издаването на анекс, застрахователят „е потвърдил и санирал действителността на застрахователния договор, тъй като е приемал без възражения последващите вноски по застрахователния договор”. Така са поставени и релевантните въпроси, свързани с наличието на застрахователен договор при липса на подпис на застрахования и при подписване на последващ анекс към този договор и приемане на изпълнение по него. Поддържано е, че по тези въпроси били налице предпоставките по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, като този довод е развит подробно.
Формулираният от касатора Д. материалноправен въпрос, относно това налице ли е валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”, при неспазване формата на договора и последиците от неспазването й, в хипотеза на последващо подписване на анекс по този договор и приемане на изпълнение по него е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения от него правен резултат.
За да мотивира неоснователност на предявения иск по чл.422 ГПК, довела до отмяна на решението на първостепенния съд и отхвърлянето му, въззивният съд е приел, че съгласно чл.184, ал.1 КЗ застрахователния договор се сключва в писмена форма под формата на застрахователна полица или друг писмен акт и следва да съдържа подписите на страните. Прието е още, че представения анекс №5 от 18.05.2009г., с който страните приемат измененията на застрахователния договор – промяна в собствеността на МПС, като новият собственик е М. Д., не е произвел действие, тъй като и той не бил подписан от застрахования, а и същия бил подписан от офис менаджер на дружеството от А. К., но не и от законния представител на дружеството или упълномощено от него лице. Прието е също така, че ищцата не е установила и внасянето на първата вноска по договора – задължително условие за влизането му в сила съгласно чл.187 КЗ. В тази връзка е разглеждана като доказателство/ без да бъдат обсъдени други/ само изслушаната експертиза, въпреки, че е отчетено, че вещото лице не е правило справка в счетоводството на застрахователя, а се е доверила на информацията, дадена от счетоводител на дружеството след компютърна справка.
Посоченият правен въпрос е разрешен в противоречие, при идентитет на фактическата обстановка,със задължителна практика на ВКС – решение №50 от 25.04.2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. по т.д. 95/11г., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което изрично е приета приложимост на чл.293, ал.3 ТЗ, според който страната не може да се позовава на нищожност на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорила действителността на изявлението. По този въпрос, също така и решение №71 от 222 06.2009г. по т.д. №11/09 на ВКС, І т.о., постановено по чл.290 ГПК. Сочената практика, съдържа задължително тълкуване по поставения въпрос и след като въззивният съд го е разрешил в противоречие с нея, са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Ирелевантни към основанията за допускане на касационно обжалване са подробно развитите оплаквания за неправилност на съдебния акт, които ще бъдат разгледани при разглеждане на касационната жалба. На основание чл.71, ал.1 ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 375.68лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.01.2012г. по гр.д. 2269/11г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора- М. Р. Д. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 375.68лв.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: