О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 244
София, 31.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 27 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 99 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от “Л” ЕА. гр. С. против решение № 219/31.07.2008г., постановено по гр.д. № 23/2008г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено решението по гр.д. № 1674/2005г. на Старозагорски РС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касатора да се признае за установено по отношение на община С., че “Л” А. е собственик на дворно место от 435 кв.м., съставляващо идеална част от УПИ № І* от кв. 19 по плана на гр. С., отреден за имоти 2490,2487 и 2486, целия с площ 1666 кв.м. с идентификатор № 6* находящ се в гр. С. загора, на бул.”Р”Христо Б. ” № 1* ведно с изградените в него страда на 187 кв.м., идентиф. № 6* сграда със застроена площ 129 кв.м., с идентиф. № 6* и сграда със застроена площ 67 кв.м. на един етаж с идентиф. № 6* и сграда на 18 кв.м. с идентиф. № 6* Решението е постановено при участие на третото лице помагач “З” ООД.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че процесния имот – дворно место с описаните сгради не е бил предоставен за стопанисване и управление на праводателя на ищцовото дружество, поради което не е бил включен в капитала му към момента на преобразуването му в ЕТД с държавно имущество и е неприложима нормата на пар.7, ал.2 от ЗМСМА и пар. 17а от ЗППДОП /отм/, а на основание пар.7, ал.1 т.6 от ЗМСМА е станал общинска собственост.
В касационната жалба и изложението към нея не е формулиран основен материално правен въпрос. От съдържанието им обаче може да се изведе че страните спорят по приложението на пар.7, ал.2 от ЗМСМА. Основният правен въпрос, поставен за разрешаване по делото е вписването в баланса на държавно предприятие на недвижим имот стойностно, без да е отразено, че е предоставен за стопанисване и управление в акт за държавна собственост и след това е оценяването му като част от капитала на държавна фирма по ПМС № 179/1991г. към момента на преобразуването й в ЕТД с държавно имущество, достатъчно ли е да се приеме, че имота е станал собственост на преобразуваното дружество, когато този имот не е изключен изрично с акта за преобразуване и приватизация. Поставя се и въпроса на осн. пар.7, т.6 от ЗМСМА става ли Общинска собственост недвижим имот, в който се извършва стопанска дейност, която задоволява населението на това населено место.
Обосновава допускането до касация с това, че тези съществени материално правени въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, като представя решение № 205 от 08.07.1999г. по гр.д. № 64/99г. на петчленен състав на ВКС – основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Ответникът по касация О. С. З. оспорва допускането до касация, като счита, че не е обосновано изложението по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Третото лице “З” О. оспорва допускането до касация.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба основни материално правни въпроси са съществени, защото касаят предмета на делото и от отговора им зависи изхода от спора. Те са разрешени от въззивния съд в съответствие с представената практика от касатора, която е последователна относно това, че разпределението на бившата държавна собственост на държавна и общинска се извършва с нормата на пар. 7, ал. 1 и 2 от ЗМСМА, че включените в капитала на търговските дружества недвижими имоти не стават общинска собственост. О. придобива недвижим имот, ако е налице някое от основанията по ал.1 от този текст. По приложението на чл. 17а от ЗППДОП /отм/ също е последователна практиката относно това, че включеният в капитала на преобразувано търговско дружество недвижим имот става негова собственост, ако му е бил предоставен за стопанисване и управление и не е изключен изрично от капитала с акта за преобразуване. В случая обаче особеното е, че до 1990г за процесния имот не е бил съставен АДС, а съставените в периода 1965-1966г. не се отнасят за него според СТЕ. В съставения акт от 1990г. не е било отразено, че процесния имот е предоставен за стопанисване и управление на държавното предприятие, чийто правоприемник е ищеца, а същевременно е включен стойностно в баланса му. При това съотношение на фактите, ВКС не се е произнасял по правния въпрос коя от двете алинеи на пар.7 от ЗМСМА ще е налице и приложима ли е нормата на пар.17а от ЗППДОП. За разрешаване на тези правни въпроси, произтичащи от изложените факти, съдът намира, че следва да допусне до разглеждане по същество касационната жалба на основание чл.280, ал.1 т.3 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 219/31.07.2008г., постановено по гр.д. № 23/2008г. на Старозагорски окръжен съд по касационна жалба, подадена от “Л” ЕА. гр. С.
УКАЗВА на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 585 лв. по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото П. неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: