Р Е Ш Е Н И Е
№ 245
гр.София, 19 май 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на седми май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
със секретар Аврора Караджова
при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 652/2014 година
Чрез свой защитник и чрез Ямболския районен съд осъденият С. М. Г. е подал до ВКС по реда на глава тридесет и трета от НПК искане да бъде възобновено делото, по което той е бил осъден в районния съд като в първа и последна инстанция по него, поради това, че е завършило със споразумение за решаването му (чл.382, ал.9 и чл.24, ал.3 НПК).
Нохд 53/2014 год. е било образувано в ЯРС по обвинителен акт както срещу Ст.Г., така и срещу двамата негови съучастници – съизвършители на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, във връзка с 20, ал.2 НК. По реда обаче на чл.384 НПК прокурорът и тримата подсъдими постигнали на 6.ІІІ.2014 год. споразумение за решаване на делото, по силата на което само Г. бил наказан ефективно (с реално изтърпяване) на лишаване от свобода за 4 месеца; двамата съучастници били осъдени условно (чл.66 НК) 11 месеца лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок.
В подаденото искане се твърди, че постигнатото споразумение нарушава НК и ЗИНЗС и са изложени аргументи, че Ст.Г. неправилно е бил приет за осъждан, а от това именно е зависело както неговото условно осъждане, така и определянето на по-тежкия („строг”) първоначален режим на изтърпяване на лишаването от свобода.
Искането да бъде възобновено делото е поддържано и в съдебното заседание на ВКС, а според участващия прокурор е неоснователно.
Върховният касационен съд намери, че искането е основателно.
Поради особеностите на производството за решаване на делото със споразумение (по глава двадесет и девета от НПК) всъщност не би могло да се каже дали неприлагането на условното осъждане спрямо Ст.Г. се дължи единствено на предишното му осъждане, а определянето на „строгия” първоначален режим за изтърпяване на 4-те месеца лишаване от свобода не е просто грешка по приложението на специалния ЗИНЗС. Безспорно е обаче допускането на такава грешка, тъй като законът не предвижда такъв първоначален режим за такова по размер наказание на лице, за което се смята, че наказанието му е за първи път.
Не би трябвало да бъде спорно, от друга страна, и че Ст.Г. към онзи момент е бил наистина неосъждан по смисъла не само на чл.59, ал.1 ЗИНЗС, но и на чл.85, ал.1 НК – предложеното в искането за възобновяване изчисление на срока, в който е настъпила реабилитация по право в конкретния случай, е напълно правилно – според приложеното към делото (л.20-гърба, от дос.пр.) свидетелство за съдимост, осъденият Г. е бил наказван веднъж на 3 години лишаване от свобода, които е изтърпял при условията и на чл.70 НК още през 2008 год., а е извършил инкриминираното по делото деяние през 2013 год.
Пак поради спецификата на особените правила, при които Ст.Г. е бил наказан при оспореното сега и обсъдено по-горе осъждане, ВКС не би могъл да поправи сам допуснатото нарушение. Въпросните правила обаче му дават правомощието да върне делото за ново разглеждане от там, където е било допуснато нарушението (стадия на съдебното заседание в първата инстанция), само по отношение на осъдения, който е оспорил осъждането (арг. от чл.381, ал.7 НПК). Ето защо и съобразно с още приложимите-пряко в глава тридесет и трета от НПК или на препратените от тях, разпоредби, съставът на І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА по реда за възобновяване на наказателните дела определението на Ямболския районен съд от 6 март 2014 год., отразено в протокола на съдебното заседание по нохд № 53/2014 год., с което е одобрено споразумение за решаване на делото, само по отношение на С. М. Г. и в тази му част ВРЪЩА делото за ново разглеждане от районния съд в стадия на съдебното заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ