3
определение по гр.д.№ 1636 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София,24.04.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯАТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1636 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Р. Н. и М. В. Н. против решение 16.10.2014 г. по в.гр.д.№ 10493 от 2013 г. на Софийския градски съд.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд в обжалваната част е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че е налице противоречие между обжалваното решение и задължителна и незадължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. по тълк.д.№ 3 от 2009 г. на ОСГК на ВКС, решение № 177 от 28.05.2011 г. по гр.д.№ 844 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 16 от 14.05.1988 г. по гр.д.№ 184 от 1987 г. на ОСГК на ВС, решение № 596 от 12.06.1991 г. по гр.д.№ 353 от 1991 г. на ВС, Първо г.о., решение № 64 от 24.02.2010 г. по гр.д.№ 3838 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по следните правни въпроси, уточнени от съда както следва: 1. Допустимо ли е съдебно решение по дело за делба, исковата молба по което не е била вписана, 2. Обвързан ли е съдът от постановеното от него определение относно това кой завещателен акт е оспорен и какво възражение за намаление на завещанието е направил наследникът със запазена част от наследството, 3. Действителен ли е отказът от наследство, респективно от завет, който е направен след приемане на наследството с конклудентни действия. Освен това, се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос: при извършени два завета от наследодателя в полза на наследници със запазена част, единият от които е за парични средства, които надвишават стойностно размера на разполагаемата и запазена част от наследството, необходимо ли е връщане в наследството на имота- предмет на другия завет.
В писмен отговор от 19.02.2015 г. ответницата по жалбата А. Л. П. оспорва същата.
Ответницата Д. Атанасова Н. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното:
1. По първия поставен от касаторите правен въпрос /допустимо ли е съдебно решение по дело за делба, исковата молба по което не е била вписана/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената практика на ВКС: В т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. по тълк.д.№ 3 от 2009 г. на ОСГК на ВКС е прието, че исковите молби по искове за делба следва да се вписват и че невписването им в даден от съда срок е основание за връщане на исковата молба, но ако не са вписани, постановените по такива искови молби решения не са недопустими. Същото по същество, макар и не изрично, е прието в обжалваното въззивно решение: макар исковата молба по делото за делба да не е била вписана, съдът е приел, че постановеното от първоинстанционния съд решение не е недопустимо.
2. Вторият поставен от касаторите правен въпрос /обвързан ли е съдът от постановеното от него определение относно това кой завещателен акт е оспорен и какво възражение за намаление на завещанието е направил наследникът със запазена част от наследството/ е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил изводите на съда в обжалваното решение: в него въззивният съд е приел, че ищецът В. Н. е оспорил само част от завещанието на баща си А. Н. от 27.08.1992 г. /само завета на ап.17, находящ се в [населено място],[жк], вх.Б, ет.2, в полза на ответницата Д. Н./ и съответно че е поискал възстановяване на запазената си част от наследството на баща си само от ап.17, но не и от другите имоти, завещани със същия завещателен акт, тъй като в този смисъл е било постановеното от първоинстанционния съд определение в проведеното на 24.06.1999 г. съдебно заседание. Тъй като по този въпрос няма изрична съдебна практика и същият е от значение за точното прилагане на закона, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на А. Р. Н. и М. В. Н. против решение 16.10.2014 г. по в.гр.д.№ 10493 от 2013 г. на Софийския градски съд.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.