О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 245
София, 01.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 24 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 44/2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. А. В., Г. Б. В., С. Б. В., С. Б. В., поставена под пълно запрещение, действаща ч. с. майка и настойник Б. В. против въззивно решение № 31 от 22.01.2008г, по гр.д. № 1282/2006г..на Окръжен съд – Благоевград, с което е оставено в сила решение № 4029/12.09.2006г., постановено по гр.д. № 571/01г.по описа на РС – Благоевград. С последното е признато за установено, че касаторите притежават правото на собственост върху 1/6 ид.ч. от следния недвижим имот: УПИ * от кв.51 по плана на с. К., община С., обл. Благоевград, ведно с изградените в него двуетажна жилищна сграда на гредоред, едноетажна пристройка, лятна кухня и масивен гараж, като иска за разликата от 5/6 ид.ч. от същия имот е отхвърлен като неоснователен. Решението на РС е обжалвано само в отхвърлителната част, респективно въззивното решение е имало за предмет само тази част.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесния имот не е придобит по давност от ищците, които са наследници на Б. С. В. , починал на 28.07.1995г., защото нито той, нито те след смъртта му са го владяли за себе си след смъртта на неговия баща С, починал на 08.05.1982г. Съдът се е мотивирал с това, че фактическите действия по използването на втория етаж не са достатъчни, за да демонстрират намерение за своене. Изграждането на гаража, пристройката и лятната кухня през 1988г. след смъртта на бащата е преценено като действие на управление за подобряване условията на живот, а не като демонстрация на анимус.. Формулиран е изводът, че при съвместно живеене с един от другите съсобственици – майката, намерението за своене на целия имот, включително и на нейната част е следвало да се демонстрира по начин, че да няма никакво съмнение в намерението за придобиване, отблъсквайки владението на другия съсобственик. Съдът е намерил, че сина Б. и неговите наследници не са извършили такива действия и защото не са декларирали имота на свое име и не са демонстрирали по никакъв начин, че го считат за своя изключителна собственост.
Формулираният в изложението към касационната жалба основен материално правен въпрос е кой е собственик на имота, предмет на иска и защо наследниците на Б. В. не са собственици.
Обосновава допускането до касация с това, че този съществен материално правен въпрос е разрешен в противоречие със съдебната практика – Р-419/07.04.2006г. по гр.д. № 3099/2004г.- на ВКС ІV б гр.о. които не представя и при превратно тълкуване на доказателствата. Позовава се и на решения № 230/02.06.2004г. по гр.д. № 779/93г. на ВКС ІVа гр.о. и решение № 81/10.03.2008г. по гр.д. № 1559/2006г.V гр.а., но за тях не посочва в подкрепа на кое основание по чл. 280, ал.1 от ГПК ги цитира.
Ответниците по касация М. С. К. и Ц. С. Н. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен материално правен въпрос следва да е конкретен и да касае предмета на делото. Касаторите са формулирали общо правен въпрос, който се поставя по всеки иск за собственост. От съдържанието на касационната жалба и въззивното решение може да се извлече, че повдигнатия от касаторите въпрос е какви са предпоставките, за да се приеме, че сънаследствен недвижим имот е придобит само от част от наследниците, а останалите сънаследници са изгубили правото си на собственост на съответната наследствена част, защото другите са я придобили по давност. Конкретния правен въпрос е постоянното живеене в самостоятелен обект на правото на собственост приживе на наследодателя и пристрояване и застрояване с допълнителни постройки на съсобствения /сънаследствен/ имот след смъртта на наследодателя достатъчни действия ли са за да се приеме, че е демонстриран анимус за своене. Това е основния правен въпрос по делото, от отговора на който, съобразно доказателствата зависи изхода от спора. Затова този въпрос е съществен.
Отговор на въпроса за предпоставките за придобиване на сънаследствена, респективно съсобствена идеална част от някой от съсобствениците е даден в задължителната практика на ВКС. В Решение № 70/03.11.1980 на ОСГК на ВС е разяснено, че придобиването по давност на сънаследствен недвижим имот, а и на ограничени вещни права може да стане само когато сънаследник промени държанието на спорния имот, като владее за себе си и против волята на другите наследници. За разрешаване на поставените с касационната жалба правни въпроси обаче следва да се анализира и приложимостта на презумпцията на чл. 69 от ЗС за завладяването на недвижим имот приживе на собственика, а цитираното тълкувателно решение е приложимо в отношенията между сънаследници. Разрешаването на въпроса за приложимостта на презумпцията на чл. 69 от ЗС в отношенията със собственика, в отношенията между съсобственици и в отношенията между сънаследници е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За разрешаването на този въпрос и на основание чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Вторият въпрос касае преценка на доказателствата за установяване на владението.. С цитираното Р№-70-80 на ОСГК е разяснено, че при преценката на гласни доказателства съдът е длъжен да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни, а когато свидетелите, посочени от едната страна, са в еднаква или нееднаква степен на родство с двете страни, съдът е длъжен да приложи чл. 136 ГПК, като посочи съображения за обективност на тези свидетели от аспекта и на двете страни. Въззивният съд не е изпълнил това изискване на задължителната съдебна практика, което също е основание за допускане до касация на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 31 от 22.01.2008г, постановено по гр.д. № 1282/2006г. .на Окръжен съд – Благоевград по касационна жалба, подадена от Б. А. В., Г. Б. В., С. Б. В., С. Б. В., поставена под пълно запрещение, действаща ч. с. майка и настойник Б. В.
УКАЗВА на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 25 лв. на основание чл. 18, ал.2,т.2, във вр. с чл.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще се върне.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ