8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр. София, 13.04. 2018 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 4455/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 8946 от 19.09.2017 г. от [фирма], [населено място], представлявано от управителя А. Т., чрез процесуалния му представител адв. Ф. К. от АК – Велико Т., против въззивно решение № 300 от 25.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 448/2017 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което като частично е отменено решение № 38 от 13.03.2017 г., постановено по гр.д. № 593/2016 г. на Павликенския районен съд, в отхвърлителната му част, е уважен предявеният от А. И. И. против [фирма], [населено място] иск за заплащане на обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ в размер на сумата 7 500 лева и от И. Л. К., действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. И. И., в размер на сумата 25 000 лева, за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Л. К. Л., настъпила при станала на 25.08.2014 година трудова злополука, заедно със законната лихва върху тези суми, считано от 25.08.2014 година, до окончателното изплащане. В останалата му отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено и като необжалвано в тази част въззивното решение е влязло в сила. Жалбоподателят релевира касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ф. К. от АК – Велико Т., поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ в посочените размери, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС и които имат значение за точното прилагане на закона, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателят се позовава на противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., както и на постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 177 от 27.10.2009 г. на ВКС, II т.о. по т. д. № 14/2009 г.; решение № 334 от 10.10.2012 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 1609/2011 г.; решение № 66 от 12.03.2015 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 5839/2014 г. Поставени са следните правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, а именно: 1/ за кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200 КТ от смъртта на техни близки; 2/ за задължението на съда при определянето на обезщетението по чл. 200 КТ да съобрази установените по делото обстоятелства (в случая е прието, че е проявена груба небрежност от страна на пострадалия и съпричиняване); 3/ за определяне на обезщетението за неимуществени вреди съобразно законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД; 4/ за определянето на съпричиняването, доколкото настъпването на трудовата злополука е не само в резултат на груба небрежност, а и в резултат на извършено престъпление – управление на МПС в пияно състояние.
Ответниците по жалбата А. И. И. и И. Л. К., действащ със съгласието на своята майка и законен представител А. И. И., и двамата от [населено място], [община], чрез процесуалния им представител адв. Н. Д. от АК – Шумен, са изразили становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендират разноски съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на исковете над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че вследствие станала на 25.08.2014 г. трудова злополука е починал Л. К. Л., работил при ответника по трудов договор на длъжността „шофьор на товарен автомобил над 12 т.“, като ищцата А. И. И. е живяла с него във фактическо съжителство на съпружески начала, а ищецът И. Л. К., [дата на раждане] , е техен син. Въззивният съд е приел, че ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение, а паричният еквивалент на претърпените от тях болки и страдания от смъртта на Л. К. Л. е в размер съответно 30 000 и 100 000 лева. Като безспорно по делото е прието, че от преди 2008 година и до деня на смъртта му, Л. К. (48 годишен и в добро здравословно състояние към деня на смъртта си) и ищцата А. И. са живеели заедно на съпружески начала без брак и поради емоционалната им обвързаност един с друг, макар без връзката им да е скрепена от закона с брак, от съвместното им съжителство на 09.01.2008 година се е родил техният син – вторият ищец И. Л. К., като малолетното дете е изключително ранимо и има остра нужда от своя баща, от неговите ласки, обич и грижа и то търпи най-тежки болки и страдания от смъртта на своя баща с оглед на неговата възраст. По делото е прието, че смъртта на най-близкия човек, респективно – другар в живота, с когото ищцата е живяла и делила всичко в живота, баща на детето й, съответно – родител, е довела до дълбока психологична травма, негативни преживявания, болки и страдания с голям интензитет. С оглед на събраните по делото доказателства съдът е приел, че вредоносният резултат е последица и от проявена от починалия груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ, поради което еквивалентното на претърпените от ищците болки и страдания обезщетение следва да се намали съобразно вината на пострадалия. В случая причината за смъртта на Л. К. Л. е удар от електрически ток, при контакта на пострадалия с превозното средство, по което е протичал ток с високо напрежение в резултат на докосване на ремаркето /гондолата/ на управлявания товарен автомобил в жиците на намиращия се над него далекопровод. Въззивният съд е приел, че пострадалият е действал при „груба небрежност”, тъй като по делото е установено, че към момента на настъпване на трудовата злополука той е бил недоспал, неотпочинал и под въздействие на алкохол, съгласно показанията на разпитания по делото свидетел Л. Л., както и от заключението на допуснатата по приложеното към делото досъдебното производство във връзка със смъртта на Л. К. Л. химическата експертиза, видно от което в кръвта на последния е установен алкохол, в размер на 1,39 промила. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, състоянието на пострадалия е довело до нарушено възприятие на околните фактори, т.е нарушаване на зрителното възприятие, касаещо неправилна преценка на отдалечеността на електропровода над камиона. Освен това, при настъпилата екстремна ситуация – допир на гондолата с електропровода и последвалата волтова дъга, той е реагирал абсолютно неадекватно, като е предприел действия, целящи да свали гондолата, при което е влязъл в контакт с уреди от кабината на камиона и е предизвикал преминаване на електрически ток през неговото тяло и последвалия фатален изход. Съгласно заключението на вещото лице, нормалната реакция в тази ситуация на индивид с наличния професионален опит като пострадалия, би трябвало да го накара да не докосва превозното средство, през което протича електрически ток, тъй като е ясно, че в следващите няколко секунди след допира на гондолата в електропровода и протичането на електрически ток през превозното средство, ще се стигне до автоматично изключване на далекопровода и едва тогава би могло да се предприемат действия за отстраняването на гондолата, но пострадалият не е изчакал настъпването на тази ситуация и е реагирал неадекватно, което е довело и до неговата смърт. Съдът е приел, че в случая след употребата на алкохол, в комбинация с недоспиването и умората, пострадалият се е поставил сам в състояние, което е намалило възможността му за правилна преценка на ситуацията, както и възможността му за адекватна и навременна реакция в създалата се екстремна обстановка. Въззивният съдът е приел, че съпричиняването на вредоносния резултат не е 80%, както е приел първоинстанционният съд, а е 75 %, с оглед на конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на злополуката, както и предвид обективния принос на Л. К. (в този смисъл е и влязлото в сила решение № 336 от 17.06.2015 година на Великотърновския окръжен съд по гр. д. № 430/2015 г., предмет на което е била исковата претенция по чл. 200, ал. 1 КТ на другия син на починалия – К. Л. К. против касатора). Ето защо, въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на работодателя, при отчитане на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия от 75 %, който да заплати обезщетение за претърпените от смъртта на Л. К. Л. неимуществени вреди – на ищцата А. И. И. – 7 500 лева и на ищеца И. Л. К. – 25 000 лева.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по първия материалноправен въпрос, поставен от касатора, свързан с определяне на кръга на лицата, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200, ал. 1 КТ от причинена смърт на техен близък при трудова злополука, който е обусловил изхода на спора и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По останалите, поставени от касатора правни въпроси, настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Това е така, тъй като правните въпроси, формулирани в изложението, а именно – за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в производството по иск с правно основание чл. 200 КТ и за задължението на съда да съобрази установените по делото обстоятелства, са от значение за изхода на делото по този правен спор, но в случая тези въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, а в съответствие с нея. Това е така, тъй като разрешаването на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от увреждането безспорно е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в нормата на чл. 52 ЗЗД. Спрямо този критерий настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които за всеки конкретен случай са различни, затова и решаването му се влияе от конкретните доказателства. Доколкото съдът е разгледал всички относими към спора доказателства, свързани с реално претърпените морални вреди от ищците в резултат от смъртта на техния близък – съжител и баща, починал при трудова злополука, съдът е определил обезщетението за неимуществените вреди, както следва – на ищцата А. И. в размер на 30 000 лв. и на ищеца И. К. – 100 000 лв., при отчетено 75% съпричиняване от страна на пострадалия с оглед приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, съдът е присъдил обезщетение в размер на сумата от 7 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди на А. И. и 25 000 лв. на И. К.. По този начин паричното обезщетение е определено в съответствие с принципа за справедливост, чрез който се постига еквивалентно възмездяване на увреденото лице за претърпените от него морални вреди в резултат на деликта/трудова злополука/. Вложеният в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обществен критерий за справедливост не е абстрактно понятие, а справедливото обезщетяване, каквото изисква тази норма на закона на всички неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията с оглед конкретната фактическа обстановка за всеки отделен случай. В случая въззивният съд е извършил такава преценка, а обосноваността на изводите му относно присъдения размер за неимуществените вреди, не е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като необосноваността е основание за касиране, поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, която проверка не може да се извърши в рамките на производството по селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставените материалноправни въпроси за преценката на формата на вината на пострадалия и критериите за определяне на размера на съпричиняването от страна на пострадалия при злополуката, за който е установено, че е бил употребил алкохол, са от значение за изхода на делото, но те са решени от въззивния съд в съответствие със задължителната съдебна практика, съдържаща се и в посоченото от касатора решение № 334 от 10.10.2012 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 1609/2011 г., както и решение № 1026 от 18.12.2009 г. по гр.д. № 4001/2008 г. на І г.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно установената задължителна съдебна практика в КТ няма легална дефиниция на понятието „груба небрежност”, затова по аналогия следва да се приложи разпоредбата на чл. 11, ал. 3 НК, според която непредпазливостта бива съзнавана и несъзнавана. Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост и е налице в случаите, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. Именно такова е било поведението на пострадалия работник, който към момента на настъпване на трудовата злополука е бил недоспал, неотпочинал и под въздействие на алкохол в размер на 1,39 промила, което му състояние е довело до нарушено възприятие на околните фактори, т.е нарушаване на зрителното възприятие, касаещо неправилна преценка на отдалечеността на електропровода над камиона. Освен това, при настъпилата екстремна ситуация – допир на гондолата на електропровода и последвалата волтова дъга, той е реагирал абсолютно неадекватно, като е предприел действия, целящи да свали гондолата, при което е влязъл в контакт с уреди от кабината на камиона и е предизвикал преминаване на електрически ток през неговото тяло и последвалия фатален изход, както е приел въззивният съд в обжалваното решение, поради което този въпрос е решен в съответствие с приетото в цитираната задължителна съдебна практика, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Що се отнася до втория материалноправен въпрос – при намаляване отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 2 КТ как се определя размера на съпричиняването от страна на пострадалия работник, с който следва да се намали съответно дължимото се от работодателя обезщетение, също не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. По този въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – решение № 68 от 01.03.2010 г. по гр.д. № 3456/2008 г. на ІІ г.о. и решение № 79 от 14.02.2012 г. по гр.д. № 673/2011 г. на ІV г.о. В тях е прието, че установяването на груба небрежност по чл. 201, ал. 2 КТ е предпоставка за компенсации на вините, но не е критерий за определяне на съотношението на тази компенсация, какъвто е единствено обективното съотношение в приносите, респ. този на пострадалия. В случая въззивният съд е намалил отговорността на жалбоподателя-работодател, като е приел, че пострадалият е проявил „груба небрежност”, че е налице съпричиняване на вредата от него, като размера на това съпричиняване е определил от обективния принос на пострадалия за вредата, т.е. съдът се е ръководил от обективното съотношение на приносите, като е определил, че приноса на пострадалия е 75%, с колкото е намалил отговорността на работодателя, която преценка е конкретна за всеки отделен случай. Даденото разрешение от въззивния съд не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика, а е в съответствие с нея, същата не се нуждае от промяна, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касаторът следва да внесе по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, държавна такса в размер на 650, 00 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 300 от 25.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 448/2017 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 8946 от 19.09.2017 г. от [фирма], [населено място].
УКАЗВА на [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 650, 00 лева, като представи документ за това. В противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: