Р Е Ш Е Н И Е
№ 246
гр.София, 20.07.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Теодора Стамболова
при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Иванов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 569 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия К. Б. К., чрез служебния защитник, против решение № 31 от 11.03.2015 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 5/2015 г.
В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК поради прекомерно тежко наказание, което незаконосъобразно е било увеличено от осем на девет години лишаване от свобода. Направено е искане за намаляване на наказанието.
В съдебно заседание защитникът (адв. В.) поддържа жалбата на подсъдимия по изложените съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 68 от 4.12.2014 г. на Плевенския окръжен съд по н. о. х. д. № 972/2014 г. подсъдимият К. Б. К. е признат за виновен в това, на 21.10.2014 г. в гр.Пл. при условията на опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи – златен синджир и медальон, всичко на стойност от 810,81 лева, от владението на К. П. М. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК е наложил наказание от осем години лишаване от свобода. Определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затвор. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото.
С решение № 31 от 11.03.2015 г. по в. н. о. х. д. № 582015 г. на Великотърновския апелативен съд присъдата е изменена, като наложеното наказание е увеличено на девет години лишаване от свобода. В останалата част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.
Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд не се е съгласил с отчетени от първоинстанционния съд смекчаващи и отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което е увеличил наказанието от осем на девет години лишаване от свобода. Приел е, че множеството извършени предходни престъпления на подсъдимия К., насочени преимуществено срещу собствеността отегчават отговорността му; че макар повечето от тези престъпления да са били извършени от подсъдимия като непълнолетен, съдебните състави са проявявали снизходителност с приложението на чл. 55 НК; че независимо от ниския интензитет на упражнената принуда спрямо пострадалата, начинът на деянието се характеризира с утвърдените престъпни умения на подсъдимия; че постановлението за образуване на досъдебно производство за деяние по чл. 143, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК и приложените материали за разпит на пострадалата уличават подсъдимия в престъпление непосредствено след извършването на грабежа, респ. налице е продължаване на престъпната му дейност.
Върховният касационен съд намира, че Великотърновският апелативен съд неправилно е определил кръга от отегчаващи отговорността обстоятелства. Само по себе си наличието на образувано досъдебно производство не следва да се отчита при индивидуализация на наказанието, тъй като подобен подход очевидно влиза в пълен разрез с презумпцията за невиновност (в този смисъл Решение № 334/2013 г. по н. д. № 680/2013 г. на ВКС). Въззивният съд не е могъл изобщо да преоценява решенията на съдебните състави по други дела, които са констатирали законовите предпоставки и са приложили разпоредбата на чл. 55 НК, а оттам и да направи заключение за проявено в тези случаи неоправдано снизхождение. Великотърновският апелативен съд не е изложил никакви конкретни съображения защо счита, че начинът на извършване на престъплението, изразило се в дърпане на златния ланец с медальон от врата на пострадалата М., е изисквал някакви специфични и необичайни умения, завишаващи конкретната обществена опасност на деянието и допълнително определящи в негативен аспект личността на подсъдимия.
Ето защо Върховният касационен съд счита, че предвид съвкупността от значими и доказани по делото обстоятелства, наказанието, индивидуализирано и от първоинстанционния съд, в размер на осем години лишаване от свобода е достатъчно строго, съответства на тежестта на престъплението, данните за личността на дееца и останалите обстоятелства, като напълно е в състояние да постигне поправянето и превъзпитанието на подсъдимия К., и другите цели по чл. 36 НК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 31 от 11.03.2015 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 5/2015 г., като намалява наказанието на подсъдимия К. Б. К. от девет години на осем години лишаване от свобода. Оставя в сила решението на Великотърновския апелативен съд в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: