Р Е Ш Е Н И Е
№ 246
гр. София, 27 януари 2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
ДАНИЕЛ ЛУКОВ
при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 1067 по описа за 2019 г
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Б. Ч. и по жалба на частните обвинители Н. П. К. и С. Г. К. срещу решение на Пловдивски апелативен съд № 175 от 26.09.2019 г, по ВНОХД № 382/19, с което е изменена присъда на Пловдивски окръжен съд № 47 от 29.05.2019 г, по НОХД № 781/19, като подсъдимият е оправдан по чл. 20, ал. 2, изр. 1 и 2 ЗДП, увеличен е размерът на наказанието „лишаване от свобода”, определено при условията на чл. 58 а, ал. 1 НК, на две години и осем месеца, е и приложен чл. 67, ал. 3 НК, като е постановено изпълнение на пробационна мярка: „периодични срещи с пробационен служител”, за срок от една година и шест месеца, която да се изпълнява по време на изпитателния срок по чл. 66 НК, а присъдата е потвърдена в останалата й част.
С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 11.08.2017 г в [населено място], при управление на моторно превозно средство е нарушил чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Н. К., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 58 а, ал. 1 вр. чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, със зачитане на предварителното задържане, считано от 15.08.2017 г до 13.10.2017 г, както и на „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, за срок от три години, със зачитане на времето, през което деецът е бил лишен от това право по административен ред, считано от 15.08.2017 г до 15.02.2019 г.
С жалбите се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, но с противоположна насоченост.
С жалбата на подсъдимия се сочи, че увеличеното наказание е явно несправедливо, тъй като не е съобразено със смекчаващите отговорността обстоятелства: млада възраст на извършителя, тежко семейно и материално състояние, депозираното самопризнание.
С жалбата на частните обвинители се оспорва приложението на чл. 66 НК, като се изтъква, че наказанието „лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно ефективно.
Правят се следните искания: Подсъдимият моли наложеното наказание „лишаване от свобода” да бъде намалено, а частните обвинители, делото да бъде върнато за ново разглеждане във въззивната инстанция, за да бъде отменено приложението на условното осъждане.
В съдебно заседание на ВКС повереникът на частните обвинители пледира за уважаване на тяхната жалба.
Частните обвинители молят да бъде уважена жалбата им.
Защитата счита, че е основателна жалбата, депозирана от подсъдимия, а другата жалба, неоснователна.
Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си.
Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Жалбата на частните обвинители е основателна, а жалбата на подсъдимия е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Отговорността на подсъдимия е реализирана при хипотезата на чл. 58 а, ал. 1 вр. чл. 54 НК, като е отдаден приоритет на смекчаващите отговорността обстоятелства: млада възраст на извършителя, влошено психично здраве в резултат от произшествието, проявеното разкаяние от стореното. Вярно са оценени и отегчаващите обстоятелства: завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от двукратното превишаване на допустимата скорост, и начинът на управляване на превозното средство, криещ рискове за безопасността на пътниците и участниците в движението. Правилно е отчетено като отегчаващо обстоятелство призивът на св. С., пътуващ в автомобила, отправен към водача, да намали избраната скорост, с който призив жалбоподателят не се е съобразил. Извън вниманието на съда е останало обстоятелството, че подсъдимият е управлявал рисково автомобила и преди инкриминираното деяние, което се е превърнало за него във вид „забавление” при шофиране. Установено е, че той системно и съзнателно е предприемал рискови маневри и е водил автомобила със скорост, близка до критичната, за да „провери” техническите възможности на превозното средство. Изяснено е, че този маниер на шофиране е бил известен на неговите приятели, които са се страхували да се возят с него. Изложеното очертава подсъдимия като водач с висока степен на обществена опасност, която следва да бъде съобразена при преценката за справедливостта на наказанието и в частност, начина на неговото изтърпяване. Верен е изводът на въззивния съд, че отговорността на подсъдимия следва да бъде определена при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, към средния размер на санкцията, и да бъде редуцирана, при условията на чл. 58 а, ал. 1 вр. чл. 54 НК. Следователно, наказанието „лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца се явява законосъобразно отмерено и справедливо. В този смисъл, доводите на подсъдимия, че то следва да бъде намалено, са неоснователни и не могат да бъдат споделени. Неправилен е обаче изводът, че е налице хипотезата на чл. 66 НК, поради следното: Когато се решава дали да се приложи условното осъждане, следва да се прецени дали чрез отлагане изтърпяването на „лишаването от свобода”, биха се постигнали целите по чл. 36 НК. Законът е поставил акцент на специалната превенция пред генералната, но приложението на чл. 66 НК изисква преценката да се извърши по отношение и на двете цели. Настоящият състав счита, че, в случая, с приложението на чл. 66 НК, не биха се постигнали целите по чл. 36 НК, и в частност, специалната превенция не би била изпълнена. Това произтича от спецификата на личността на подсъдимия и утвърдените му навици за екстремно шофиране, при липса на формиран при него контрамотив срещу такова поведение. От друга страна, с приложението на чл. 66 НК, не биха се постигнали и целите на генералната превенция. В тази насока е от значение следното: Чрез ефективно изтърпяване на наложеното наказание би било отправено строго предупреждение към обществото, че рисково шофиране е недопустимо и ако такова бъде практикувано, биха настъпили сериозни негативни последици за водача. Ето защо, определеното наказание две години и осем месеца „лишаване от свобода” следва да бъде изтърпяно ефективно, за да бъде приучен осъденият да спазва законите и добрите нрави и да бъдат предупредени другите членове на обществото относно възможните последици при рисково управление на превозно средство и произтичащите от това нарушения на правилата за движение.
По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и не може да бъде уважена, а жалбата на частните обвинители е основателна и следва да бъде уважена.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение на Пловдивски апелативен съд № 175 от 26.09.2019 г, по ВНОХД № 382/19, и ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: