3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 246
гр. София, 28.04.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 08. април, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4024/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. А. Д. срещу решение № 149 от 31.05.2013 г. на Варненски апелативен съд по в.т. д. №99/2013 г, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 246 от 16.11.12 по т.д. № 37/10. на ОС-Добрич, с което е уважен искът на Й. К. Д. предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимостта от ответницата на сумата от 150 000 лева по запис на заповед от 27.11.2006 г. , въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5135/2009 г. на Д..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора: в една част са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК, а в друга се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационните жалби са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ответницата се е задължила към ищеца по запис на заповед издаден от нея на 27.11.2006 г. за сумата от 150 000 лева, с падеж 31.12.2006 г.. Въз въз основа на записът на заповед е издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 т.9 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5135/2009 г. на Д.. Съдът е счел, че въпреки констатираното изгубване на оригинала на процесната ценна книга от кориците на делото по заповедното производство, това не е пречка за уважаване на иска, доколкото от самите констатации на заповедния съд в мотивите на разпореждането за издаване на заповед по чл.417 т.9 ГПК въз основа на този запис на заповед и от свидетелските показания на съдията –докладчик в заповедното производство изслушан в исковото по чл.422 ал.1 ГПК се установява, че документът е бил редовен от външна страна. От заключението на СГрЕ по делото изготвена на база представеното ксерокопие на ценната книга съдът е направил извода, че подписът под нея е поставен от самия издател-ответницата по делото. По тези съображения искът се явява основателен и доказан.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос: може ли да се проведе успешно установителен иск по чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземане по менителничен ефект основан на запис на заповед, когато оригиналът на последния е изгубен след издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 т.9 ГПК, при положение, че не е проведено производство по реда на Глава 53 ГПК-обезсилване на ценни книжа .
Твърди, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК..
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулираният въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. Налице е и соченото от касатора допълнително основание по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК -въпросите да се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Тази предпоставка се отнася до случаите, в които се налага тълкувателна дейност, т.е. при липсата на съдебна практика по конкретния въпрос, с оглед точното прилагане на закона и правилното решаване на конкретния правен спор.
Останалите два въпроса: за съдържанието на мотивите на въззивното съдебно решение и за задължението на съда в доклада по чл.146 ГПК да дададе указания за разпределение на доказателствената тежест представляват по същество оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и по тях ВКС ще вземе становище при произнасяне по законосъобразността на обжалваното въззивно решение.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба от страна на пълномощника на М. А. Д. срещу решение № 149 от 31.05.2013 г. на Варненски апелативен съд по в.т. д. №99/2013 г.
УКАЗВА на М. А. Д. да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 3000-три хиляди лева в едноседмичен срок от съобщаването.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание, след изпълнение на горното указание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.