Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
София, 10 юни 2010година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на 3 май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при участието на секретаря:Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора:Петя Маринова
изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова
касационно нох.дело №199 по описа за 2010 година
Срещу решение по внохд. №436/2009 г. на Апелативен съд гр. В. е подадена касационна жалба от частния обвинител Е. Н. Д.,с ангажирани всички касационни основания.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереник.
Подсъдимата Ю. З. Г. ,чрез защитата си намира жалбата неоснователна,а въззивното решение законосъобразно.
Представителят на Върховната касационна прокуратура,счита жалбата на частния обвинител и граждански ищец изцяло основателна,а постановеното решение в нарушение на чл.14 НПК и при съществени пропуски при оценката на доказателствата.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 28.01.2010 г. постановено по внохд. №436/2009 г. на Апелативен съд гр. В. е потвърдена присъда по нохд. №106/2009 г. на Окръжен съд гр. Т..
С посочената присъда подсъдимата Ю. З. Г. е призната за невиновна на 22.11.2008 г.в близост до разклона на с. Л.,Омуртагска община,при управление на МПС да е нарушила правилата за движение и по непредпазливост да е причинила смъртта на К. Е. Н. ,поради което е оправдана по обвинението по чл.343ал.1б. В НК вр. с чл.342 ал.1 НК вр. с чл.20 ал.2 ЗДвП.
С присъдата е отхвърлен и граждански иск за неимуществени вреди ,претендирани от Е. Д. , баща на пострадалия ,като неоснователен.
ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител и граждански ищец Е. Д. :
Оплакванията за съществени процесуални нарушения касаят оценката на доказателствата,изграждане на изводи на предположения,превратно тълкуване на доказателства,вътрешна противоречивост,както и нарушени права на частното обвинение с отказа за назначаване на комплексна автотехническа и съдебно медицинска експертиза,въпреки липсата на категоричност в заключението на назначената от първостепенния съд.
Доводите са основателни.
Въззивния съд е отхвърлил доказателствено искане на частното обвинение,в изрично произнасяне на 23.12.2009 г. с неясни мотиви. Без коментар в тази връзка , че “отказа за назначаване на експертизата” е мотивиран с “въпросът за наказателната отговорност на подсъдимата следва да се реши на база заключение на назначената от Окръжния съд тройна АТЕ “,без да се отчетат мотивираните възражения на държавното и частното обвинение по заключенията на същата експертиза.
По фактите въззивния съд е приел ,установеното от първоинстанционния съд с някои уточнения,например ,че автомобила на пострадалия се движил в посоката на движение на автомобила управляван от подсъдимата,което установявало “механизма на ПТП “. Това уточнение не държи сметка за категорично установеното,че движението на двата автомобила,този на пострадалия и този на подсъдимата, са се движили в този участък със сериозна разлика във времето и няма как това да се отрази на механизма на станалото ПТП ,в което пострадалия е бил пешеходец.
Въззивния съд е “констатирал“ противоречие между заключенията на експертизата от досъдебното производство, с тази назначена от първоинстанционния съд и първата е отхвърлена изцяло като абсолютно некомпетентна” и не съответна на чл.144 ал.1 НПК /нормата сочи кои са случаите ,в които се назначава експертиза / и на чл.152ал.1НПК/сочеща формата на експертното заключение/. Оценката на компетентността на вещите лица по експертизата от досъдебното производство е съпоставена с това уличавали, ли са подсъдимата или не ,изложени са и сериозни съмнения в “безкритичното възприемане “ на тази експертиза от страна на Държавното обвинение,”вероятно “ защото уличава Г. в извършване на престъплението.
Изводите по фактите въззивния,както и първоинстанционния съд е направил единствено и само на обясненията на подсъдимата и спътничката й,на които е стъпила и “компетентната експертиза “,като са игнорирани всички останали гласни доказателствени средства и писменни доказателства. Няма как да бъде споделен в тази връзка извода,че не следва да се взема предвид метеорологичната справка,тъй като “метеорологичната станция не е в този участък”. Споделени са изцяло “вероятните изводи “ на тройната АТЕ назначена в съдебно заседание,като изготвена на обясненията на подсъдимата,на която “следва да се даде вяра”,и всички неизяснени обстоятелства “следва да се преценяват в полза на подсъдимата “.
Липсва обаче, произнасяне по обстоятелства от съществено значение за отговорността на подсъдимата, очертани в чл.102т.3НПКТака вън от вниманието на съда е останал въпроса,в кой момент пострадалия е могъл да бъде видян,на местото на което се е намирал,с оглед възникване на опасност за движението на управлявания от подсъдимата автомобил. В тази връзка липсва и установяване на разстоянието, от което подсъдимата е видяла снегорина в насрещното платно/в далечината по обясненията й/. който също е следвало да бъде отчетен като опасност,както и като автомобил със специален режим на движение. Не без значение е и обстоятелството къде точно се е намирал автомобила на пострадалия,който е бил на аварийни светлини и който фигурира в огледния протокол.
Изключително тежката пътна обстановка е установена безпротиворечиво от събраните по делото доказателства,които обаче не са анализирани ,някои от тях са тълкувани превратно,някои са игнорирани,като не е съобразено дори обстоятелството ,че линейката натоварила пострадалия е катастрофирала само на двеста метра от мястото на ПТП. От заключението на експертизата е прието за установено разстоянието ,от което подсъдимата е забелязала /по нейни обяснения-десет метра/опасността за движение,а не разстоянието от което е могла и е била длъжна да види.
Незащитим е и извода,че при “съобразена скорост “ от 40,8 км./ч.пострадалия отново е в опасната зона. В тази връзка превратно са тълкувани показанията на св. Г,който твърди че е карал с 40 км./ч.и трудно е спрял,като автомобила му поднесъл,а управлявания от него автомобил е с други характеристики/Лада Нива/ и други технически възможности ,т.е. ако за него скоростта от 40 км./ч. е “съобразена”по смисъла на закона,то за управлявания от подсъдимата автомобил това не е така.
Вътрешната противоречивост на приетото по фактите личи и от :
От една страна се приема ,че при снежна виелица и отрицателни температури/т.е. изключително влошена пътна обстановка /подсъдимата не е могла да предвиди ,че на пътното платно ще се появи пешеходец и в същата изключително влошена пътна обстановка подсъдимата управлява спортен автомобил със скорост от 50 км./ч.която е съобразена по смисъла на закона.
Горните констатации дават основание на извода за допуснати от инстанционните съдилища нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото,които са съществени,защото са попречили правилното приложение на закона,доколкото въпросите за вината и отговорността на подсъдимата са такива по установяване на факти и обстоятелства от значение /чл.102 НПК /,а не само съображения по приложението на материалния закон.
По отношение на оплакването за нарушение на закона и присъдата и решението са в пълно противоречие с ТР №28/84 г.на ОСНК на ВС ,където по отношение на приложението на чл.20 ал.2 ЗДвП е прието ,че “примерното но неизчерпателно изброяване на факторите на пътната обстановка,които имат значение за избиране на съобразената скорост на движение сочат,че величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори,колкото повече /като бройка/и по неблагоприятни са те в пътната обстановка/в случая тъмната част на денонощието,силен снеговалеж,намалена видимост,силен страничен вятър,заледен път/ толкова по малка трябва да бъде скоростта на движение в сравнение с максимално предвидената.
Скорост от 50 км./ч.приета от инстанционните съдилища очевидно е несъобразена с тежката пътна обстановка в района на станалото ПТП,а само това обстоятелство изключва приложението на чл.15 НК. Подсъдимата не е изпълнила задължението си по чл.20 ал.2 ЗДвП да избере съобразена скорост за движение/която според многобройните показания на разпитаните по делото свидетели е била между 2 км./ч./,поради което няма как да бъде прието ,че не е била длъжна или не е могла да предвиди настъпването на обществено опасните последици на деянието.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, намира постановеното решение при съществени процесуални нарушения и нарушение на закона ,а жалбата на частния обвинител основателна.
Ето защо и на основание чл.354 ал.3 т.2 и 3 вр. с ал.1т.4 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение по внохд. №436/2009 г. на Апелативен съд гр. В.,с която е потвърдена присъда по нохд. №106/2009 г. на Окръжен съд гр. Т. и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание на Апелативен съд гр. В. в друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :