Р Е Ш Е Н И Е
№ 247
гр. София, 12 декември 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ХРИСТИНА МИХОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова
и на прокурора НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ,
след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 929 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия М. Ж. В. – адв. П. К., против въззивно решение № 208/09.07.2018 г., постановено по внохд № 311/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
В жалбата са наведени всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 -3 от НПК. Според защитника, досъдебното производство е образувано от некомпетентен орган, което е довело до опорочаване на всички извършени впоследствие процесуално следствени действия в двете фази на наказателния процес. Твърди се, че апелативният съд е постановил решението при липса на мотиви – не е отговорил на направените във въззивната жалба възражения при това, без да се е запознал със съдържанието на изготвените ВДС на използваните СРС, тъй като те не били налични по делото. Посочено е, че не е установена идентичност относно вида, цвета и формата на опаковката между иззетото с протокола за обиск и изследваното от вещото лице по назначената физико – химична експертиза наркотично вещество, поради което не било доказано по безспорен и категоричен начин наличието на активен компонент във веществото – предмет на вмененото във вина на подсъдимия престъпление. Неправилно с обжалваното решение е отхвърлена и алтернативно застъпената теза, че ако се приеме обвинението за доказано, то деянието е малозначително или обществената му опасност е явно незначителна, още повече че и стойността на иззетото наркотично вещество не е изчислена съобразно предвидения в ПМС № 23/29.01.1998 г. ред. При условията на алтернативност се претендира да се отмени обжалваното решение, подсъдимият да се оправдае по повдигнатото му обвинение, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд или да се намали наложеното на В. наказание, като се приложи разпоредбата на чл.55 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият М. Ж. В. и защитникът му адв.К. поддържат жалбата и молят тя да бъде уважена по наведените в нея доводи.
Представителят на ВКП счита, че апелативният съд е постановил правилен и справедлив съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
С присъда № 20/04.05.2018 г., постановена от Окръжен съд – Хасково по нохд № 81/2018 г. подсъдимият М. В. е признат за виновен в това, че на 20.04.2015 г. в [населено място], обл.Хасково, без надлежно разрешително е разпространил, като е продал на М. Г. високорисково наркотично вещество – 0,2732 гр. амфетамин, със съдържание на активен компонент – 45,4 тегловни процента, на стойност 8,20 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал.1, предл.1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на две години и два месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим и глоба в размер на 5 000 лв. С присъдата на основание чл.354а, ал.6 от НК е отнет в полза на държавата предмета на престъплението, съдът се е разпоредил с останалите, приложени по делото веществени доказателства, а в тежест на подсъдимия са възложени направените разноски, възлизащи общо в размер на 256,15 лв.
По жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 311/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С решението, предмет на настоящата касационна проверка, е изменена първоинстанционната присъда само относно цифровата квалификация на извършеното от В. престъпление – от предложение 1 в предложение 5 на чл.354а, ал.1 от НК.
При извършената касационна проверка се констатира, че обжалваното въззивно решение е трето по ред, след като преди това два пъти първоинстанционна присъда е отменяна и делото е връщано на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Действително второто въззвино решение № 266 от 08.12.2017 г. е постановено в нарушение на правилата по чл. 335, ал.1 и ал.3 от НПК, предвид настъпилите изменения с ДВ бр.63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г., но то е породило своето правно действие и в настоящото производство няма възможност за неговата ревизия, тъй като то не е било и не е предмет на касационна проверка.
Настоящият състав на ВКС не споделя направеното в жалбата оплакване за допуснато на досъдебното производство неотстранимо съществено процесуално нарушение. Възраженията на защитата, че осъщественият обиск на свидетеля М. Г. е извършен от некомпетентен орган, са напълно идентични с наведените и във въззивната жалба и на тях апелативният съд е дал подробен и обоснован отговор, който принципно се споделя изцяло и от касационната инстанция. Наред с това, следва да се подчертае, че първоначално досъдебно производство № 178/2015 г. по описа на РУ – Харманли е водено срещу М. Г. /свидетел по настоящото дело/ за престъпление по чл.354а, ал.3 от НК, като извършеното на 20.04.2015 г. процесуално следствено действие, послужило за образуването му на основание чл.212, ал.2 от НПК е действително извършено от полицейския инспектор П.. Същевременно извън вниманието не само на преходните инстанции, но и на защитата, предвид пространните съображения в жалбата, е останало обстоятелството, че след като са установени данни за разпространение на наркотични вещества, на 30.04.2015 г. са предприети и извършени действия от разследващ полицай Т. по претърсване на ползвания от подсъдимия В. лек автомобил „Пежо 605” и обитаваното от него жилище в [населено място], [община], обл.Хасково. Въз основа на тези процесуално следствени действия е образувано досъдебно производство № 198/2015 г. отново по описа на РУ – Харманли, като впоследствие – на основание чл.217, ал.1 от НПК с постановление от 23.06.2015 г. на наблюдаващия прокурор от ОП – Хасково двете производства са обединени и разследването е продължило под общ № 178/2015 г., т.е съобразно 217а от НПК извършените действия са запазили процесуалната си стойност. Ето защо не е налице какъвто и да било порок в твърдения от защитника смисъл, а именно – наказателното производство срещу подсъдимия да е образувано от некомпетентен орган, с което да са опорочени всички, извършени впоследствие в досъдебната фаза на процеса процесуално следствени действия.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за наличие на пороци в доказателствената дейност на въззивния съд при оценката на съдържанието на доказателствените източници и на установените чрез тях факти. Апелативният съд е изложил подробно съображенията си относно доказателствената стойност на източниците /л. 5 – л. 17 от мотивите на решението/ в рамките, на които е отговорил и на направените от защитата възражения за процесуалната им годност относно – достоверността на показанията на св. М. Г., идентичността между намереното наркотично вещество и подложения на експертно изследване материал. Не намира опора в данните по делото твърдението, че не са обсъдени показанията на св.А. и на поемното лице – св. С.. Заявеното от двамата е надлежно анализирано и въз основа на техните показания, а и на показанията на св.К. са изведени констатациите на съда относно инкриминираната дейност на подсъдимия.
Напълно несъстоятелно се явява възражението на защитника, че при произнасяне на обжалваното решение апелативният съд се е уверил в правилността на „сторения от ХОС извод”, без да се е запознал със сочените в мотивите на решението ВДС на СРС, тъй като те не били налични по делото. Видно от протокола от проведеното на 04.05.2018 г. съдебно заседание първоинстанционният съд е приобщил към доказателствената съвкупност – чрез прочитането им, материалите, съдържащи се в класифицирания том, представляващи ВДС, изготвени въз основа на използваните СРС, за които подсъдимият и защитникът изрично са заявили, че са запознати с тяхното съдържание. Действително на самите корици на делото, за разлика от първоинстанционното и настоящото производство, няма изрично отбелязване, че има обособен класифициран том, който се съхранява в рег. „КИ”, но това по никакъв начин не води до направения от защитата извод. Отразените в мотивите на решението разговори напълно съответстват не само на тяхното действително време на провеждане, но и на съдържанието им, възпроизведено в приложените ВДС на използваните СРС.
Предвид изложеното, касационният състав намира, че въззивният съд в съответствие с изискванията на чл.314, ал.1 от НПК е изпълнил задължението си, регламентирано в чл.339, ал.2 от НПК. Правно релевантните факти са изведени в съответствие с разпоредбите на чл.13, чл.14, и чл.107 от НПК, като доказателствените източници са оценени от съда според действителното им съдържание и е даден дължимия отговор на всички възражения на страните. Изразеното пред касационната инстанция несъгласие на подсъдимия и защитника с отхвърлянето на направените от тях оплаквания не сочи на формално изпълнение на задълженията на апелативния състав, на превратна оценка на доказателствения материал, а още по-малко на нарушение на правилата на формалната логика, поради което не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
При отсъствието на съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, установените чрез доказателствената съвкупност действия на подсъдимия законосъобразно са получили своята материално правна оценка като престъпление по чл.354а, ал.1, пр.5 от НК. По делото е безспорно установен вида и теглото на разпространеното чрез продажба наркотично вещество, а именно – 0,2732 гр. амфетамин, с 45,4 % съдържание на активен компонент. Така направените от съда изводи по фактите са в пълно съответствие с експертните заключения по назначените общо три физико – химически експертизи. За съставомерността на извършеното престъпление е без значение различията във възприятията на свидетелите относно цвета на процесното вещество, формата на опаковката му, както и дали същото е било предназначено за еднократна или няколкократна употреба. Правилно е изчислена и стойността на предмета на престъплението. За разлика от хероина и кокаина, където съобразно приложение № 2 на ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, са предвидени различни стойности в зависимост от процентното съдържание на активен компонент, за амфетамина такава възможност не е регламентирана.
Неоснователно се явява и оплакването на защитата за неправилно приложение на материалния закон предвид отказа на предходните инстанции да приложат една от двете хипотези на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. В случая малкото количество и ниската стойност на предмета на престъплението не са достатъчни, за да се обоснове приложението на визираната разпоредба. Осъществената форма на изпълнителното деяние – разпространение, чрез продажба, особено след като подсъдимият е осъждан, включително за държане и отглеждане на наркотични вещества, изцяло изпълват с необходимото съдържание престъпния характер на извършеното, съобразно изискуемия критерий относно степента на обществена опасност, която не само е налице, но не и явно незначителна.
Касационният състав намира, че въззивният съд правилно е отказал приложението на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК и наложеното наказание е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при условията на чл.54 от НК. Част от посочените отегчаващи отговорността обстоятелства – разпространението на наркотичното вещество на публично място, през деня и нежеланието на подсъдимия да упражнява трудова дейност не се споделят от настоящата инстанция. При установената по делото конкретика, а именно – провеждането срещата между подсъдимия и св.Г. в автомобила на В., престоял за три минути на улица в [населено място], находяща се в близост до пътя за [населено място], не е достатъчно да се приеме, че деянието е осъществено на общодостъпно – публично място. От мотивите на решението не става ясно какво е отегчаващото значение за определящите отговорността обстоятелства, че деянието е извършено през деня. Полагането на обществено полезен труд винаги е смекчаващо отговорността обстоятелство, но неупражняването на такава дейност не може и не следва да води до настъпване на определени негативни последици за подсъдимия, тъй като съгласно чл.48 от Конституцията на РБ гражданите имат право на труд, на което не съответства корелативното задължение за полагането на такъв. В този смисъл, въпреки че, не споделя възприети от предходните инстанции обстоятелства като отегчаващи, същевременно наличните смекчаващи не са нито многобройни, нито някое от тях е с изключителен характер, още повече че случаят не е значително по-лек от типичните, т.е. справедливостта на отговорността не е компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание. Процесният случай не попада в посочената хипотеза и предвид наличните данни по делото за осъществяване на инкриминираната дейност периодично /„един или два пъти седмично в продължение на осем месеца”/. Същевременно продължителността на наказателното производство, считано от първото привличане на В. в качеството му на обвиняем на 24.07.2015 г. до произнасяне на присъдата на 04.05.2018 г., а и до момента, не би могла да бъде преценен като неразумен срок. С оглед на изложеното, настоящата инстанция не намира основания за намеса в посока смекчаване на наказателно правното положение на подсъдимия, още повече че наложеното на В. наказание лишаване от свобода е по-голямо само с два месеца от минималното предвидено в закона за извършеното престъпление, а глобата е в минималния предвиден размер, т.е. не е налице и претендираната явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК.
По изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 208/09.07.2018 г., постановено по внохд № 311/2018 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: