3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
С., 13.04. 2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 889/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Я. Н. – от [населено място] срещу Решение № 373 от 28.ІV.2010 г. по гр.д. № 2422/ 2009 г. на С. апелативен, с което е отменено Решение № 3521 от 14.VІІ.2009 г. по гр.д. № 3154/ 2007 г. на СГС и е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на Е. Я. Н. – от [населено място] срещу [фирма], като правоприемник на [фирма] -[населено място] за 13 880 щ.д. (с левова равностойност 20 101.43 лв.) – неизпълнение на задължение по т.7 б.”б” от Споразумение на съдружниците във фирма [фирма], на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, със законната лихва и 906.24 лв. – обезщетение за забавено плащане, с оплакване за неправилност на решението. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК – материално – правният въпрос за прилагането на чл. 125 ал. 3 ТЗ, съдът е решил в противоречие с практиката на ВКС – Р.№82/13.ІІ.2006 г. по т.д.№ 316/2005 г. на ВКС и Р.№ 638/20.VІ.2006 г. по т.д.№ 140/ 2006 г. на ВКС, в които решения е посочено как се определя дела от имуществото на напуснал съдружник. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове и е постановено друго, с което исковете са отхвърлени, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Съгласно т. 1 от ТР №1 от 19.ІІ.2010 г. по тълк.д. №1/2009 на ВКС, ОСГТК, Върховният касационен съд, при вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, е длъжен служебно да го допусне до касация, и когато жалбоподателят не излага оплаквания в този смисъл, като преценката на валидността и допустимостта на решението, ВКС ще извърши с решението по същество на касационната жалба.
В исковата си молба ищецът излага, че е прекратил участието си в [фирма], във връзка с което е сключено Споразумение от 1.VІІ.2002 г., при условията на чл. 125 ТЗ. Тъй като ответникът не е изпълнил задължението, поето с т. 7 б. ”б” от Споразумението да му плати сумата 13 880 щ.д. след изтичане на уговорения срок, като разкрие срочен едномесечен депозит, ищецът иска да я получи, както и изтеклите лихви.
Въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил исковете, като е приел, че Споразумението от 1.VІІ.2002 г., не може да установи имуществените отношения на дружеството и чрез съглашение не може да се дерогира императивната разпоредба на чл. 125 ал. 3 ТЗ и в същото време е посочил, че съобразно основанието и петитума на първия иск, той не се отнася до сума, дължима на основание чл. 125 ал. 3 ТЗ, както и че в закона е предвидено как се уреждат отношенията между напусналия съдружник и дружеството и исковете не се основават на чл. 125 ал. 3 ТЗ.
Така постановеното решение вероятно е недопустимо поради това, че съдът е разгледал иск, какъвто не е предявен и не е разгледал предявения иск. При прекратяване на участието си в ООД съдружникът има право на дружествен дял от имуществото на дружеството, определен съгласно чл. 127 ТЗ, вр. чл. 125 ал. 3 ТЗ, какъвто не се претендира от ищеца, като няма пречка напусналият съдружник и дружеството да постигнат споразумение и за други имуществени права на ищеца във връзка с уреждане на имуществените им отношения: в т. 7 б. ”а” да получи, като доход, част от печалбата и в т. 7 б. ”г” да получи посочените разходи, които вземания не са предмет на иска. Ищецът претендира по делото дружеството да му плати сумите, за които е постигнато споразумение, посочени в т. 7 б. ”б” от Споразумението, какъвто иск не е разгледан от въззивния съд.
С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на решението, като преценката за валидността и допустимостта му ще се извърши с решението при разглеждане по същество на касационната жалба.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 373 от 28.ІV.2010 г. по гр.д. №2422/ 2009 г. на САС.
УКАЗВА на жалбоподателя, на основание чл. 18 ал. 2 т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Д.в. бр. 22 от 28.11.2008 г.) да внесе по сметка на ВКС и да представи по делото вносна бележка за внесена държавна такса в размер на 420.14 лв., при неизпълнение на което делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се насрочи за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: