Р Е Ш Е Н И Е
№247
Гр.София, 15.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар Л.ЗЛАТКОВА
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
съдия СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2420/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], срещу Решение № 74/23 март 2015 г., постановено по т.д.№ 18/2015 г., с което е потвърдено решение № 126 от 24 септември 2014 г. по т.д.№ 107/2014 г. на Окръжен съд Русе, както и решението от 5.12.2014 г. по същото дело, с което е отхвърлена молбата на [фирма] В. за поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на Решение № 126 от 24.9.2014 г. като неоснователна. С първоинстанционния съдебен акт на Русенския окръжен съд е прекратено търговско дружество с ограничена отговорност „Н. АГРО ЕЛИТ“ със седалище В. по иск с правно основание чл.517 ал.3 ГПК, предявен от [фирма] Р. и е постановено служебно да се впише в търговския регистър прекратяването на дружеството и обявяването му в ликвидация след влизане на решението в сила. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа, че пасивите на ответното дружество надвишават многократно активите му, поради което прекратяването му е би довело до удовлетворяване на ищеца при отрицателна величина на дружествения дял на съдружника-длъжник С. С. И. с прекратени правоотношения. С отказа да допусне съдебно-счетоводна експертиза В. апелативен
съд е осуетил възможността на касатора да докаже, че съдружникът-длъжник не разполага с вземане спрямо дружеството, от което взискателят би могъл да се удовлетвори. Претендира се отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане.
В срока за отговор на жалбата по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] изразява становище, че същата е неоснователна и финансовото състояние на дружеството-жалбоподател е неотносимо към предмета на спора.
С определение № 610/19.7.2016 г. по настоящото търговско дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване поради отклонение от задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК, формирана във връзка с приложението на чл.125 ал.3 ТЗ, относима към отговора на поставен от касатора въпрос, обусловил изхода на делото – зависи ли основателността на иска по чл.517 ал.3 ГПК от стойността на ликвидационния дял на съдружника-длъжник, респ. от наличието на вземане на последния срещу ответното дружество, от което ищецът би могъл да се удовлетвори.
В проведеното на 13.12.2016 г. открито съдебно заседание не се явяват представители на страните.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, заявените касационни основания и доводите на страните в съответствие с правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
У. отговор на формулирания от касатора материалноправен въпрос, уточнен и конкретизиран от настоящия съдебен състав, следва от формираната по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС. В Решение № 149/22 февруари 2016 г. по т.д.№ 1747/2014 г. на Второ търговско отделение на ВКС се приема, че ако към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивите превишават активите на дружеството и дружественият дял на напускащия съдружник е с отрицателна стойност, последният няма вземане към дружеството за равностойността на дела си и искът на взискателя подлежи на отхвърляне поради невъзможност да се постигне целеният с предявяването на иск по чл.517 ал.3 ГПК правен резултат – да се осигури възможност на кредитора-взискател да удовлетвори принудително притезанието си, за което е образувано изпълнително производство от специфично по съдържанието си вземане на длъжника към дружеството с ограничена отговорност – за равностойността на дружествения му дял, определен съобразно чл.125 ал.3 ТЗ.
Приемайки в съобразителната част на решението си, че основателността на иска по чл.517 ал.3 ГПК не зависи по никакъв начин от стойността на дружествения дял на длъжника-съдружник, Великотърновският апелативен съд се е отклонил от цитираната задължителна практика по чл.290 ГПК, съгласно която отсъствието на вземане на съдружника към дружеството за стойността на припадащия му се дружествен дял е самостоятелно основание за отхвърляне на иска по чл.517 ал.3 ГПК.
С оглед даденото разрешение на правния въпрос, обусловил достъп до касационен контрол, жалбата се явява основателна.
За да потвърди първоинстанционното решение на Русенския окръжен съд, с което конститутивният иск по чл.517 ал.3 ГПК е уважен, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.517, ал.1 и 3 ГПК за прекратяване на търговското дружество – начало на принудително изпълнение с налагане запор върху дружествения дял на съдружника-длъжник връчено изявление по чл.517 ал.3 изр.1 ГПК за прекратяване участието на длъжника в дружеството и овластяване на взискателя да предяви иск пред съда за прекратяване на дружеството след изтичане на тримесечния срок от връчване на изявлението при неудовлетворено вземане, осъществени в предвидената от закона поредност. Като е съобразил посочените факти и е отчел обстоятелството, че липсват твърдения за удовлетворяване вземането на ищеца, въззивният съд е достигнал до решаващия извод, че е осъществен фактическият състав на чл.517 ал.3 ГПК.
Въззивният съд е оставил без уважение заявеното с жалбата на ответното дружество искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза със задача да определи каква е припадащата се част от имуществото на [фирма] на съдружника С. И. /нейния ликвидационен дял/, изчислена в съответствие с разпоредбата на чл.125 ал.3 ТЗ приемайки за ирелевантно обстоятелството дали прекратяването на дружеството би довело до освобождаване на ликвидационен дял на съдружника-длъжник, от който [фирма] да може да се удовлетвори. Възражението за липса на капитал, от който да е възможно изплащането на дела на прекратилия участието си съдружник, е направено с отговора на исковата молба и се поддържа във въззивната жалба. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането за съдебно-икономическа експертиза с посочената от ответника задача с аналогично съдържание, формулирана в писмена молба до ОС Русе с вх. № 9557/15.9.2017 г.
Предвид горното въведените с касационната жалба оплаквания за необсъждане на своевременно направени възражения за отрицателна стойност на дружествения дял на С. И. по счетоводен баланс на дружественото към момента на прекратяване на членственото правоотношение и необоснован отказ на въззивния съд да събере допустимите, относими и своевременно посочени доказателства за установяване на релевантните факти – превишение на пасива над активите на ответното дружество и отрицателно изражение на стойността на дружествения дял на И. – се явяват основателни.
Констатираните нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд са съществени по смисъла на чл.281 т. 3 ГПК и обуславят касационно основание за отмяна на обжалваното решение като неправилно.
Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на Великотърновския апелативен съд на основание чл.293 ал.3 ГПК предвид необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на допустими и своевременно поискани доказателства – съдебно-икономическа експертиза за изчисляване стойността на дружествения дял на съдружника-длъжник според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието му в ответното дружество, съобразно правилото на чл.125 ал.3 ТЗ, и междинен счетоводен баланс към края на съответния месец.
При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе по отговорността за деловодните разноски в настоящото касационно производство на основание чл.294 ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 74 от 23 март 2015 г. на Апелативен съд Велико Т., постановено по в.т.д.№ 18/2015 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: