Решение №247 от 28.6.2012 по гр. дело №4966/4966 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 247

София, 28.06.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 427/2012 година.

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. и С. К. Д., подадена чрез адв. И., против въззивно решение №43 от 29.02.2012г. по в.гр.д.№ 50/2012г. по описа на ОС Търговище, с което е потвърдено решение №633 от 24.11.2011год., постановено по гр.д.№792/11год. по описа на районен съд Т., в частта, с която е признато за установено по отношение на В. Г. В., че С. К. Д. и В. Д. Д. не са собственици по давност на следните НЕДВИЖИМИ ИМОТИ в землището на [населено място], общ. Т.: НИВА от 20.358 дка, четвърта категория, местността „Б.” имот № 022004, НИВА от 5.738 дка, четвърта категория, местността „Чеир Йолу”, имот № 031022,; НИВА от 17.401 дка, четвърта категория, местността „М.”, имот № 033013; НИВА от 8.695 дка четвърта категория, местността „Ч.”, имот № 044030, НИВА от 40.012 дка осма категория местността „В.”, имот № 048020; отменен е нотариален акт № 196, том XI, рег.№. 11410, дело № 778 от 2009 г. на нотариус с регистрационен номер 496 с район на действие Районен съд [населено място], с който С. К. Д. и В. Д. Д. и двамата от [населено място] са признати за собственици по наследство и давност на посочените по-горе имоти на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като касационната жалба е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Предмет на производството са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124 ГПК. Поради това и съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК цената на всеки от исковете се определя от данъчната оценка на вещното право, което се защитава с предявяването му. Видно от удостоверението за данъчна оценка /л.44 от първоинстанционното производство/, представено от ищеца при завеждане на делото, данъчната оценка на всяка една от процесните ниви е под 5000лв. Изложеното обосновава извода на настоящия състав на ВКС за недопустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК.
Ето защо подадената жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Д. Д. и С. К. Д., подадена чрез адв. И., против въззивно решение №43 от 29.02.2012г. по в.гр.д.№ 50/2012г. по описа на ОС Търговище.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top