Решение №248 от 17.3.2009 по гр. дело №375/375 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          Р Е Ш Е Н И Е
                                   
                        № 248
 
                     София, 17.03.2009 год.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
  
   
            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година, в състав:
 
 
     Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
  Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                        ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
 
                   при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№375 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Й. М. М. и Д. М. С. от гр. С. срещу решение №127 от 16.11.07г. по гр.д. №234/07г. на Силистренския окръжен съд.
В жалбата е изложено оплакване за необоснованост на въззивното решение – касационно основание по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. Поддържа се, че независимо от данните по експертизата за селищния характер на процесния имот, въззивният съд неправилно приел, че той представлява земеделска земя. Оттук правните изводи на съда за правата на ищците върху имота били незаконосъобразни.
Ответникът в производството община С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлужащо на касационен контрол въззивно решение. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение състав на Силистренския окръжен съд е оставил в сила решение №276 от 06.06.07г. по гр.д. №19/07г. на Силистренския районен съд, с което са били отхвърлени предявените от Й. М. М. и Д. М. С. срещу община С. субективно съединени искове по чл.108 от ЗС – за установяване собствеността и предаване владението на ищците върху следния недвижим имот: имот пл. №680 по плана на с. С., одобрен със заповед №448/09.04.90г., с площ от 2314 кв.м., при граници: от север и северозапад – масив 100 по картата на възстановената собственост и пряка граница с имот 100680, отреден като друга селищна територия на наследниците на М. С. , от юг и изток – път и УПИ ХІІ-10; УПИ ХІІІ-11, УПИ ХІV-12 и УПИ ХV-12.
В. съд е приел, че имот пл. №680 не съществува нито по регулационния план на с. С. от 1950г., нито по действащия план от 1990г. Той е нанесен в скица, изготвена по повод възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. При тези граници имотът е попадал извън регулационния план на селото от 1950г., в терен за озеленителен пояс. Това мероприятие не е осъществено, понастоящем мястото е празно и отново е извън регулационния план от 1990г. За да се легитимират като собственици на този имот, ищците е следвало да проведат административна процедура за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Такава процедура не е проведена. Напротив, с влязло в сила съдебно решение е бил отхвърлен предявеният от тях иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото им на възстановяване на собствеността върху процесния имот. Но дори да се приеме, че имотът не е бил земеделска земя, а дворно място, което е било отредено за озеленяване по уличната регулация от 1950г. и собственикът му принудително е бил отстранен от него /както се твърди в исковата молба/, ищците отново следва да установят, че собствеността им е била възстановена по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДИ, ЗС и др., а такива твърдения и такива доказателства няма.
Решението е неправилно.
Необоснован е изводът на въззивния съд, че процесният имот е бил извън регулационния план на с. С. от 1950г. и е представлявал земеделска земя. От данните по делото се установява друго. Според приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице С. З. , имотът е попадал в територия на озеленителен пояс, очертана с крайната уличнорегулационна линия на населеното място. Този пояс е следвало да отдели дворните места от земеделската земя, като самият той попада в рамките на населеното място. Макар и да не са били нанесени границите на имота в кадастралния план и за него да не е бил отреден дворищнорегулационен палцел, все пак той се е намирал в очертанията на населеното място. Ето защо ищците не е следвало да възстановяват собствеността върху него по реда на ЗСПЗЗ. И към настоящия момент, съгласно плана от 1990г., имотът попада в селищна територия.
Незаконосъобразен е и следващият извод на въззивния съд – че дори и процесният имот да е имал селищен характер към 1950г., ищците отново не се легитимират като негови собственици, тъй като не са провели процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДИ, ЗС и др. Вярно е, че уличната регулация съгласно първоначалната редакция на чл.39, ал.1 от ЗПИНМ /отм./ има непосредствено отчуждително действие – т.е. промяната на собствеността става по силата на самия план, без да е необходимо да се провежда преди това отчуждително производство и да се заплаща обезщетение за отчуждения имот. Това законово положение обаче действа до изменението на ЗПИНМ с ДВ бр. 54/1956г. Съгласно това изменение, недвижими имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по уличнорегулационния план, се считат за отчуждени от деня на обезщетяване на собственика. Според чл.74а, ал.1 от ЗПИНМ, новата уредба се прилага и за улични регулации, влезли в сила до 09.07.56г., ако до същата дата недвижимите имоти не са били заети за същите мероприятия. В настоящия случай имотът на ищците не е бил зает за предвидения по плана озеленителен пояс до 09.07.56г., а след това няма данни да е бил отчуждаван за това мероприятие. От свидетелските показания по делото се установява, че наследодателите на ищците са владели имота до 1965г. и са живели в намиращата се там къща, която е нанесена в плана от 1950г. и данни за която се съдържат в представената по делото данъчна декларация на дядото на ищците С от 1942г. В данъчната декларация е посочена и площта на дворното място – 3800 кв.м., която се потвърждава и от разпитаните свидетели. Свидетелите установяват също, че ищците, както и съседите им, са били предупредени да напуснат къщите си, тъй като за имотите им не са били определени дворищнорегулационни парцели и защото в противен случай не биха могли да получат места за лично ползване. От тези данни следва извод, че процесното място е владяно от наследодателите на ищците повече от 10г. след 1951г. и е станало тяхна собственост по давност. Мястото не е било отчуждено за предвиденото по плана мероприятие. След 1965г. то е било отнето неправомерно, като по силата на чл.2, ал.2 от ЗВСВОНИ, собствеността му е била възстановена на наследниците. Ето защо предявеният от тях ревандикационен иск е основателен. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил необосновано решение, при неправилно приложение на материалния закон, което следва да бъде отменено и спорът да се реши съобразно изводите на настоящата инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.3 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
 
Р Е Ш И :
 
ОТМЕНЯ решение №127 от 16.11.07г. по гр.д. №234/07г. на Силистренския окръжен съд и вместо него постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС община С. да отстъпи собствеността и предаде владението на Й. М. М., ЕГН ********** и Д. М. С., ЕГН ********** върху следния недвижим имот: имот, означен с пл. № 680 на скица №2870/15.12.2005г. на община С., приложена на лист №4 по гр.д. №19/07г. на Силистренския районен съд и представляваща неразделна част от настоящото решение, с площ на имота от 2314 кв.м., при съседи: от север и северозапад – масив 100 по картата на възстановената собственост и пряка граница с имот 100680, отреден като друга селищна територия на наследниците на М. С. , от юг и изток – УПИ ХІІ-10; УПИ ХІІІ-11, УПИ ХІV-12 и УПИ ХV-12.
Решението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 

Scroll to Top