1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
С., 29.02. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 330 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Н. Д. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. Н. от АК-С., против въззивно решение № 7554 от 05.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 18790/2014 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ-А въззивен състав, с което като е потвърдено решение от 28.07.2014 г. на Софийски районен съд, ГО, 49 състав, постановено по гр.д. № 20235/2012 г., са отхвърлени предявените от Н. Д. Д. срещу [фирма] [населено място], иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 14 000 лв., представляваща имуществени вреди от некачествено изпълнение на договор за предоставяне на дентално лечение (включващи сумата 12 633 лв. – разходи за лечение, заплатени по договора, и 1367 лв. – разходи по отстраняване последиците от неизпълнение на договора, заплатени към трети лица), и 6000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от неизпълнението на договора, изразяващи се в продължително неразположение, болка, субфебрилитет, промяна на фонацията и лоша миризма, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че се касае за основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и извежда процесуалноправни и материалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, с твърдение, че са от значение за изхода на спора, а именно – каква е правната същност и квалификация на договора за медицинско/дентално/ лечение, при който се очаква определен предварителен резултат; прекратяването на този договор необходимо ли е да става с писмено предизвестие или прекъсване на посещенията при зъболекаря е конклудентно прекратяване; неспазването на задължителните медицински стандарти, липсата на съответната квалификация и информирано съгласие при оперативна интервенция, могат ли да бъдат в причинна връзка с вредоносния резултат; необходимостта от ликвидиране на последствията от неправилно лечение в други, правилно профилирани лечебни заведения не доказва ли неизпълнение/лошо изпълнение/ и липсва ли причинно-следствена връзка; каква е доказателствената сила на частен документ, изготвен от лекуващия зъболекар – собственик на дружеството ответник и подписан от негови подчинени, всички наети на работа в ответното дружество, още повече, че документът не е изготвен в присъствието на пациента и не е подписан от него; правилно ли съдът отказва разпит на свидетел на основание чл. 164 ГПК, когато не се изисква писмен документ и сумата е по-малка от 5 000 лв.; правилно ли съдът игнорира показанията на експерта относно болките, страданията и неудобствата, причинени от лошата зъболекарска интервенция.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Р. от АК-Р. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като недопустима, съобразно правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като се касае до търговско дело, с цена под установения в закона лимит от 20 000 лв., както и по същество – за неоснователна и релевира липсата на основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставените правни въпроси.
Третото лице помагач ЗАД [фирма] [населено място], не изразява становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК. Във връзка с направеното възражение от ответника по жалбата за недопустимост на касационното обжалване предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, с твърдението, че в случая се касае до въззивно решение по търговско дело и цената на предявените искове е под 20 000 лв., съдът намира, че то е неоснователно. В случая страните са били обвързани от валидно договорно правоотношение по договор за медицинска услуга/разновидност на договора за изработка/, по силата на който изпълнителят [фирма] е поел задължение да осъществи срещу възнаграждение операции и поредица от манипулации за лечение на разрушените зъби на възложителя и последващото им възстановяване. Тази сделка не е сред изброените в чл. 1, ал. 1 ТЗ, а съгласно чл. 3, ал. 4 З. лечебните заведения не могат за извършват търговски сделки освен за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите, което се отнася до снабдяване със съответните консумативи и пр., но не и за пряката лечебна дейност, която е предмет на договора за медицинска услуга, какъвто е настоящият случай. Следователно извършваната медицинска услуга е за лично потребление и възложителят е физическо лице, поради което сделката няма търговски характер/арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ/, т.е. делото не е търговско, а гражданско.
За да отхвърли предявените искове, които е квалифицирал по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, вр. с чл. 88 и чл. 82 ЗЗД, а квалификацията на спорното право от първоинстанционния съд е по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че по делото не е доказано неточно, некачествено или лошо изпълнение на възложеното по договора от ищеца лечение на разрушените му зъби на горната челюст и тяхното възстановяване. В частност не са събрани доказателства, че в резултат на лошо изпълнена операция на 02.09.2010 г. от страна на д-р М., е причинен възпалителен процес, довел до заболяване на десния максиларен синус на ищеца. Макар като резултат заболяването да следва извършената на тази дата оперативна намеса в същата зона, не може да се обоснове категоричен извод за това, че то е пряка последица от неправилно проведено оперативно лечение, представляващо допусната от страна на денталния лекар грешка при изпълнението. Съдът е приел, че е възможно възпалението да се дължи на отказа на ищеца да приеме предписаното медикаментозно лечение – антибиотична терапия, за което е кредитирал събраните в тази насока писмени доказателства – Протокол от 03.09.2010 г., и гласни доказателства (разпит на св.Ч.), които е преценил при условията на чл.172 ГПК. Приел е, че липсва основание за ангажиране на отговорността на ответника за репариране на претендираните от ищеца вреди – имуществени и неимуществени, както и че развалянето на двустранен договор предпоставя съществено и виновно неизпълнение на задължение на една от страните по него и изправност на другата страна, като правото да упражни потестативното право да развали договорното правоотношение принадлежи на изправната страна, а по делото не се съдържат данни за неизправност на ответника, което да придаде качеството на кредитор на ищеца, който като добросъвестна страна по договора да има правото да го развали. Предвид липсата на нарочно изявление за разваляне на договора, предпоставено от неизправност на другата страна, е приел, че няма основание да се приеме, че е налице разваляне на договора по смисъла на чл. 87 ЗЗД, за да настъпят предвидените в чл. 88 ЗЗД последици – пълна реституция на даденото по разваления договор като дадено с оглед отпаднало основание, поради което е отхвърлил исковете за обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди като неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл. 5 и чл. 7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС № 1/2009 г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл. 288 ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение.
В процесния случай касационната инстанция констатира, че и двете предходни съдебни инстанции са се произнесли при нередовна искова молба – доколкото е налице несъответствие между обстоятелствена част на исковата молба, съдържаща факти относими към неизпълнение на договорни задължения по сключения между страните неформален договор за медицинска/дентална/ услуга – чл. 79, ал. 1 ЗЗД и петитум, който сочи на иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, пр. 3 ЗЗД, предвид искането за пълна реституция на даденото по договора, довело до разнопосочна правна квалификация от страна на първоинстанционния и въззивния съд, в частност и до формиране на преценката на съда относно приложената медицинска практика при извършване на втората операция на ищеца на 02.09.2009 г. в ответния дентален център, с оглед твърденията му, че тя е извършена при неспазване на задължителните медицински стандарти, липсата на съответната квалификация от страна на опериращия и на информирано съгласие от страна на пациента. Задължение за въззивният съд е както да посочи правната квалификация на иска/поради положението му на инстанция, разглеждаща спора по същество/, така и служебно да осъществи проверка за редовността на исковата молба, с оглед определяне именно на тази правна квалификация – арг. чл. 129 и чл. 130 ГПК. Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество. С оглед въззивния характер на второинстанционното производство, регламентиран от действащия ГПК и разрешенията, дадени в т. 5 на ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 1/2013 г., постановките на ТР на ОСГК на ВКС № 1/2001г./т. 4/ продължават да са актуални и при действащия ГПК. В. съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случая тези процесуални действия, свързани с редовността на исковата молба не са извършени от въззивната инстанция, поради което е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. К. в рамките на служебно извършената проверка порок е достатъчно основание касационното обжалване да бъде допуснато.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, правни въпроси не обосновават приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешаването им предпоставя редовна искова молба, каквато в настоящия случай, както се изложи по-горе, не е налице, а редовността на сезирането предхожда въпроса за правилността на решението.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса за касационното обжалване, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 400 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 7554 от 05.11.2015 г., постановено по в.гр.д. № 18790/2014 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ-А въззивен състав.
УКАЗВА на касатора Н. Д. Д. от [населено място], чрез съдебния си адресат адв. В. Н. от АК-С., [населено място], [улица]/А. Х.”/ № 8, ет. 4, в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението по чл. 288 ГПК, да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 400 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: