О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 30.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 24 януари 2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 320/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от търговско дружество [фирма], представлявано от В. А. Ч., чрез пълномощника адв. Х. С., против решение № 834 от 16.12.2010 г. по в.гр.д. № 1024/2010 г. на Пловдивския апелативен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложението на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ в противоречие с практиката на ВКС, както и че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация М. П. Ц., П. Г. Ц., Б. Р. Б., П. В. К., С. В. С., Е. Д. М., Б. Д. Г., Р. Д. Л. и Н. Д. Г. чрез своя пълномощник адв. А. Й. изразяват становище, че не са налице основания на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка за наличието на основания за допускане на касационно обжалване, установи следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1190 от 24.07.2010 г. по гр.д. № 743/09 г. на Пловдивския районен съд, в частта, с която [фирма] е осъдено да предаде на М. Ц., П. Ц., Б. Р. Б., П. В. К., С. В. С., Е. Д. М., Б. Д. Г., Р. Д. Л. и Н. Д. Г. владението върху площ от 5 171 кв.м, представляваща поземлен имот с идентификатор 56784.504.438 по кадастралната карта на [населено място], съгласно скица № 7857/17.03.2010 г., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползуване – за друг вид производствен складов обект, който съставлява част от имот № 19 в м.” И.” по плана на “С.- ІV част” по кадастралния план на [населено място] от 1952 г. и североизточната част от ПИ № 249, УПИ “Свободна безмитна зона”от 1973 г., изменен през 1993 г., в кв. 10 по плана на “С. индустриална зона- ІV част” – [населено място]. Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот по силата на решението по гр.д. № 4165/95 г. на Пловдивския районен съд, с което в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ е отменен отказът на Поземлена комисия – [населено място] да им възстанови в качеството им на наследници на Г. Д. К. и И. Д. К. собствеността върху нива от 16 дка в м.”И.” в землището на [населено място], съставляваща имот № 19 от кадастралния план на “С. индустриална зона- ІV част”, изработен през 1952 г. и е възстановено правото им на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху незастроената част от него. За имота е била изготвена скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ, съгласно която той попада в имот пл.№ 249, УПИ “Свободна безмитна зона” в кв. 10 по сега действуващия регулационен план, одобрен през 1973 г., чиито граници са изменяни през 1994 и 1995 г. Същият не е застроен със сгради и попада върху терен, който може да се определи като неподдържана зелена площ. Върху този част от урегулирания поземлен имот са изпълнени частично площадкови комуникации, канализация – битова и дъждовна, пожарен водопровод, площадково осветление по границите на имота, частично колектор за отопление. За изграждането на посочените обекти няма одобрени проекти и разрешения за строеж. Приел е също, че през 1994 г. Общински съвет- П. е дал съгласие за увеличаване на дяловия капитал на [община] в [фирма]- П., с апорт на 25 дка общинска земя, находяща се в Северната индустриална зона от южната страна на съществуващата складова база на дружеството. От 1996 г. имотът е ограден и се владее от ответното дружество. Последното е направило възражение за придобиване на правото на собственост на основание давностно владение, което е намерено от въззивния съд за неоснователно, по съображение, че разпоредбата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ изключва действието на този придобивен способ по отношение на земеделски земи, които са били продадени или предоставени на трети лица от несобственик.
Правният въпрос, по който се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване, е за кой период на владение се отнася забраната за придобиване по давност по чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и дали нормата дерогира института на придобивната давност по отношение на имоти, които се владеят от трети лица в продължение на повече от 10 години от възстановяването им на техните собственици. Представените от касатора решение № 163 от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1255/09 г. на ІV г.о., решение 1653 от 02.12. 1999 г. по гр.д. № 1124/99 г. на ІV г.о., решение № 606 от 20.06.2006 г. по гр.д. № 1487/05 г. на ІV г.о., решение № 382 от 14.05.2009 г. по гр.д. № 948/08 г. на І г.о., решение № 363 от 29.04.2009 г. по гр.д. № 4786/07 г. на ІІІ г.о., решение № 373 от 21.05.2010 г. по гр.д. № 396/09 г. на І г.о. налагат извод, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В тях е застъпено разбирането, че с разпоредбата на чл. 10, ал.13, изр.2 ЗСПЗЗ е изключено действието на придобивната давност по отношение на земеделските земи, които са били продадени или предоставени на трети лица от ТКЗС или образувани въз основа на тях селскостопански организации или други държавни или общински органи, когато владението е осъществявяно в периода от коопериране на земеделската земя до влизане в сила на ЗСПЗЗ. За давностното владение, установено до 22.11.1997 г., е приложима разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗВСВОНИ, съгласно която изтеклата до влизане на тази разпоредба придобивна давност не се зачита и започва да тече нова давност. Посочено е също, че владението след 22.11.1997 г. би могло до доведе до придобиване на право на собственост върху земята, само ако е било установено след като имотът е възстановен на бившите му собственици. Даденото от въззивния съд разрешение е в друг смисъл, поради което следва да се приеме, че е основателно искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 834 от 16.12.2010 г. по в.гр.д. № 1024/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 550.70 лв. и в същия срок представи доказателства за това в деловодството на съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: