О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 17.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1058 /2010 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. П. и С. С. П. против решение № 545 от 29.04.2010г. по гр.д.№ 124/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 33-5 от 09.11.2009г. по гр.д.№ 1952/2008г. на Варненски РС. С последното е отхвърлен иска, предявен от касаторите против Д. В. С. да се признае за установено, че те са собственици на место с площ 124,20 кв.м., съставляващо реална част от имот пл. № 6 по ПНИ на с.о. “А.”[населено място] при граници на частта, ПИ 7, останалата част от ПИ 6, дере и път, защрихована в син и зелен цвят на скицата на л. 93 от делото, основан на твърдения за придобиване по покупко-продажба, оформена с н.а.№ 6,т.V/1985г. и евентуално придобивна давност.
В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 79 от ЗС и необоснованост поради неправилна преценка на свидетелските показания и на писмените доказателства.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси:. “дали необсъждането на свидетелските показания и неточното им интерпретиране и абсолютно неправилното им тълкуване са довели до неправилни изводи” и “с оглед събраните по делото доказателства, правилно ли е приложен материалния закон”. По тези два въпроса се твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС – Р № 649 от 01.07.1993г. по гр.д.№ 477/1992г. на І гр.о. и Р № 1769 от 03.06.1996г. по гр.д.№ 2657/1995г. на ІV гр.. на ВКС
Ответницата по касация оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като считат преценката на доказателствата, извършена от съда за правилна.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е установено следното: Ищците са купили по време на брака си с н.а. чрез посредничеството на Народния съвет по ЗСГ с н.а. № 6,т.V1985г. дворно место от 1 дка с граници: М. Н., С. П. И. и н-ци на С., което по кадастралния план е представлявало имот 1047. Ответницата е придобила по дарение от родителите си с н.а. № 119,т.LХХІХ/1997г. дворно место от 1000 кв.м., съставляващо имот 1050. Те са придобили същото дворно место от сина си М. К.. Той е купил местото също по реда на ЗСГ с н.а. № 142,т.ІV/1983г. В нотариалните актове не са отбелязани разлики между площта по скица и площта по нотариален акт. На место обаче имот 1047 е с площ 715 кв.м., като от него 60 кв.м. са засипани от дере и 67 кв.м. са дадени за път. Имот 1050 е с площ 1046 кв.м., като от него 277 кв.м. попадат в ерозията на дерето и 44 кв.м. попадат в път. Със заповед № 11148/27.10.2008г. е одобрен плана на новообразуваните имоти, в който имот 1047 е заснет с № 7 с площ 739 кв.м., а имот 1050 – с № 6 с площ 1046 кв.м.. Имотната граница между двата имота минава на същото место. Заповедта за одобряване на този план е обжалвана от ищците, но е оставена без уважение с влязло в сила решение по адм.д.№ 392/2007г. на Варненски АС.
От показанията на св. И. и Н., разпитани от РС се установява, че спорното место е оградено към имота на ищците, в него е построена външната тоалетна още преди да се построи сградата, за която е издадено строително разрешение – 1988г. и водомерна шахта. Прокарването на водата е станало с разрешението на съседа В. /К.: Спорното место е ползвано от ищците при изграждане на сградата. Първоначално оградата е била ниска, но след това на нейно место е изградена ограда на колове и мрежа. Между къщата на ищците и оградата имало 3-4 м., а кьошка бил в местото на съседа точно срещу пътеката. Ищецът направил метална врата, през която влиза в спорното место с кола, а в него си държи колата. Свидетелите на ответниците Н. К.- Х. установява, че оградата между страните не е местена, на оградата е закрепена конструкция за асма. Свидетелката чувала, че оградата е построена временно. Според свидетелката С., местото се ползвало по споразумение докато ищците си построят сградата и после щяла да се изгради трайна ограда, но сега оградата не е такава. Праводателят на ответниците имал паянтова сграда /кьошк/ в имота, която сега я нямало, а на нейно место ищецът изградил голямата врата към спорното место. Според показанията на св. Терзис, новата ограда на колове я правил В. и от към неговата страна са засадени лози, а в спорното место е направена водомерната шахта, която захранва с вода имота на ищците и тоалетна с бетонова пътека към нея. В имота на ответниците имало кьошк /паянтова сграда/ до оградата и издадена част /сачак/ с дълбочина 1,5 м., която била малко над оградата.. Сега тя е съборена.
Въз основа на тези гласни доказателства и заключенията на единичната и тройна СТЕ, съдът е приел, че по покупко-продажба ищците не са придобили спорното место, тъй като то е попадало извън очертанията на имот 1047, който са купили, а площта не е индивидуализиращ признак, поради което е без значение, че са платили 1000 кв.м..Съдът е приел, че ищците не се легитимират като собственици на спорната площ и на основание придобивна давност, тъй като не са упражнявали фактическа власт върху цялата площ през периода от 1990г. – отмяната на ЗСГ до предявяване на иска, и защото не са демонстрирали, че считат това место за свое.
Правните въпроси “дали необсъждането на свидетелските показания и неточното им интерпретиране и абсолютно неправилното им тълкуване са довели до неправилни изводи” и “с оглед събраните по делото доказателства, правилно ли е приложен материалния закон” са относими към предмета на спора, защото от отговорът им пряко зависи дали решаващите изводи за отхвърляне на иска и на двете заявени основания е правилен…С Р № 649 от 01.07.1993г. по гр.д.№ 477/1992г. на І гр.о. и Р № 1769 от 03.06.1996г. по гр.д.№ 2657/1995г. на ІV гр.. на ВКС, на които се позовават касаторите са постановени по индивидуални спорове пред ВС, поради което основанието за допускане следва да се квалифицирапо чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК. С първото решение се приема, че за придобиване по давност владението следва да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно и да е продължило десет години, а с второто е прието, че дали е налице владение, или държане следва да се изхожда от фактите по делото. С обжалваното решение, въззивният съд е формирал изводи, които не е направил при съвкупна преценка на всички доказателства, като не е търсил кореспондиране на гласните доказателства с писмените такива и скиците по делото. Затова следва да се допусне касационно обжалване на възивното решение на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК по поставените въпроси, касаещи най-общо преценката на гласните и писмените доказателства по отделно и в съвкупност.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 545 от 29.04.2010г. по гр.д.№ 124/2010г. на Варненски окръжен съд по касационна жалба, подадена от С. И. П. и С. С. П..
Указва на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 25 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: