1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
гр.София, 18.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 540/ 2017 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 582/ 29.05.2017 г., постановено по настоящето дело, по жалба на [фирма], [населено място], е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд от 10.10.2016 г. по гр.д.№ 230/ 2016 г., с което са уважени предявените от Б. Г. И. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 28/ 02.11.2015 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор – товарен автомобил” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа от 3 290,16 лв със законната лихва от 04.01.2016 г. и 463,51 лв разноски по делото.
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос съществува ли за работодателя задължение за извършване на подбор при съкращаване на щата, когато е съкратена единствена щатна длъжност. По този въпрос практиката е уеднаквена от Върховния касационен съд по реда на чл.291 ГПК с актове, които имат задължителен характер (срв. решение по гр.д.№ 194/ 2014 г., ІV г.о. и цитираното в него решение по гр.д.№ 1773/ 2009 г., ІV г.о., решение по гр.д.№ 782/ 2014 г., ІІІ г.о. и цитираните в него други актове по същия въпрос). Подборът при уволнение, на основание съкращаване на щата или при намаляване обема на работа, не е задължителен, когато се премахва единствена щатна бройка за съответната длъжност и работникът или служителят, който я заема, се уволнява. В този случай, работодателят може (без да е длъжен) да извърши подбор между работниците и служителите, чиито длъжности се съкращават с тези, чиито длъжности не се съкращават. Ако правото на подбор е упражнено, то подлежи на съдебен контрол, но отказът да бъде упражнено това право не подлежи на съдебен контрол и не е основание уволнението на работника, заемащ единствената съкратена щатна бройка, да бъде обявено за незаконно.
Обжалваното решение не е в съответствие с така установената практика, защото въззивният съд е признал уволнението за незаконно поради неизвършен подбор, макар за заеманата от ищеца длъжност да е била предвидена само една бройка по щата на предприятието. Изводът е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК. Въззивното решение следва да бъде отменено, а спорът – да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция (не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия – арг. чл.293 ал.3 ГПК).
Установено е, че ищецът работил по трудов договор в ответното дружество, по силата на допълнително споразумение от 11.07.2012 г. е заемал длъжността „шофьор – товарен автомобил” с шифър по НКПД 83322010. Той притежава правоспособност както за управление на товарен автомобил, така и за управление на тежкотоварен автомобил и автобус. Производственият щат на работниците в „М. АД, утвърден от изпълнителния директор и приложим от 03.04.2015 г., предвижда в предприятието 1 бройка за длъжността „шофьор, товарен автомобил” с шифър по НКПД 83322010, 4 бройки за длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил” с шифър по НКПД 83322005 и 1 щатна бройка за длъжността „шофьор, автобус” с шифър по НКПД 83312002. На 29.09.2015 г. изпълнителният директор на [фирма] приел писмено решение за съкращаване на щата, състоящо се в премахване на предвидената 1 щатна бройка за длъжността „шофьор, товарен автомобил” с шифър по НКПД 83322010. На същия ден е утвърдено ново щатно разписание, в което съкратената длъжността не фигурира. Предвид обстоятелството, че заемащото длъжността лице се е ползвало от закрила по чл.333 ал.1 КТ, работодателят е изискал и получил на 22.10.2015 г. от Инспекцията по труда разрешение за уволнението му. На 23.10.2015 г. изпълнителният директор на [фирма] издал предизвестие по чл.326 ал.2 КТ за едностранно прекратяване на трудовия договор с ищеца поради съкращаване на щата, което е връчено на 02.11.2015 г. На същата да е връчена и заповед за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание. Преди връчване на заповедта работодателят не е извършил подбор.
При така установените факти извършеното уволнение е законно. Ищецът го е оспорил единствено с твърдението, че преди да му връчи уволнителната заповед работодателят не е извършил подбор. Това обаче би било основание за незаконност на уволнението само ако работодателят е имал задължение за извършване на подбор. Предвид отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, такова задължение за [фирма] не е съществувало. Ищецът е заемал длъжност, за която щатът на предприятието е предвиждал единствена щатна бройка. При съкращаването на единствена длъжност работодателят има право, но не и задължение за подбор, а неизвършването на подбор тогава, когато той не е задължителен, не се отразява на законността на уволнението.
Без значение за законността на уволнението е и обстоятелството, че по щата на предприятието са останали длъжности, които ищецът би могъл да изпълнява. Не се спори, че той има правоспособност на управлява тежкотоварен автомобил и автобус, но длъжностите „шофьор, товарен автомобил”, „шофьор, тежкотоварен автомобил” и „шофьор, автобус”, са различни. Всяка от тези длъжности има различен шифър по НКПД и различни функции, поради което те не могат да се считат за еднакви. Както е прието в трайно установената във връзка с подбора по чл.329 КТ съдебна практика, сходството между длъжностите е условие за упражняване на право на подбор, но не обуславя възникване на задължение за подбор (срв. решение № 436/ 28.12.2012 г. по гр.д.№ 1086/ 2011 г., IV г.о., ВКС, решение № 282/ 01.09.2011 г. по гр.д.№ 110/ 2010 г., ІV г.о., ВКС, решение № 76/ 06.03.2015 г. по гр.д.№ 3768/ 2014 г., ІV г.о., ВКС). За да е възможно упражняването на „правото на подбор“, трудовата функция на съкращаваната длъжност трябва да е сходна с тази на несъкръщаваните, инак не може да бъдат сравнени квалификацията и качеството на работа на заемащия съкращаваната длъжност със заемащите несъкращаваните длъжности при извършването на подбора, а и предпочетеният работник от съкратената длъжност няма как да изпълнява занапред задълженията на уволнения работник от несъкратената длъжност. По различен начин се поставя въпросът при „задължението за подбор“. Такова възниква само когато се съкращават част от повече длъжности с несъществено различаващи се трудови функции. По настоящето дело такива обстоятелства не са установени (длъжностите не са еднакви), поради което задължение за подбор не е възникнало, а неупражняването на правото на подбор не е основание извършеното при съкращаване на щата уволнение да бъде счетено за незаконно.
С оглед неоснователността на единствения въведен от ищеца довод, искът за установяване на незаконността на процесното уволнение и отмяната му следва да бъде отхвърлен. Съответно следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, като на ответника бъдат присъдени направените в производството разноски.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Монтански окръжен съд от 10.10.2016 г. по гр.д.№ 230/ 2016 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. Г. И., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], против [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес], Е.[ЕИК], искове по чл.344 ал.1 т.1 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 28/ 02.11.2015 г., по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор, товарен автомобил”; и по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 290,16 лв със законната лихва и разноските по делото.
ОСЪЖДА Б. Г. И., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес], Е.[ЕИК], 675,80 лв (шестстотин седемдесет и пет лева, осемдесет стотинки) разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: