Р Е Ш Е Н И Е
№ 249
София, 02.04.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№425 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр. чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д. от гр. Б. срещу решение №275 от 29.11.07г. по гр.д. №412/07г. на Я. окръжен съд.
В жалбата се поддържт оплаквания за необоснованост на въззивното решение и допуснати от съда съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствата по делото – касационни основания по чл.218б, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./. Поддържа се, че при липсата на категорични доказателства, опровергаващи презумпцията на чл.19, ал.3 от СК, въззивният съд неправилно е приел, че процесният апартамент представлява изцяло лично имущество на мъжа по смисъла на чл.21, ал.1 от СК. Необоснован бил изводът, че сумата, получена от ищеца при продажбата на лично имущество по нот.акт №176/04г., била вложена за закупуване на процесното жилище, но дори това да беше така, би била налице частична трансформация на 7500лв., а не пълна трансформация. В нарушение на чл.133, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ съдът основал решението си на свидетелски показания за действителната продажна цена на имота по нот.акт. №176/04г., 46 000лв., вместо да зачете посочената в акта по-ниска цена от 15 000лв. Неправилно съдът основал решението си на показанията на свидетелката И, която нямала контакти със семейството и която сочела неверни факти. Освен това – цената на процесния апартамент според нотариалния акт била 16 483,50лв., а съдът приел, че ищецът е дал за закупуването му 18 700лв.
Ответникът в производството – Н. С. Т. оспорва жалбата. Подробни доводи излага в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение състав на Я. окръжен съд е оставил в сила решение №602 от 12.07.07г. по гр.д. №856/06г. на Я. районен съд, с което е било признато за установено по отношение на М. Д. Д., че апартамент №7, находящ се в гр. Я., ул.”А” №10, вх. А, ет.3 е лично имущество на Н. С. Т., на основание чл.21, ал.1 от СК.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че страните по делото са бивши съпрузи. На 01.03.04г. ищецът Н брат му Т. Т. , действащ чрез своята майка и настойник Й. И. , са продали свой наследствен недвижим имот и са поделили по равно парите от продажбата. В нотариалния акт е отбелязано, че продажната цена на имота е 15 000лв., но в действителност тя е била около 46 000лв., изплатени в лева и в чужда валута, съгласно показанията на свидетелката Й. П. е също, че в деня на продажбата – 01.03.04г., Н. Т. е разкрил две сметки на свое име в ОББ-клон Я. , едната за сумата от за 1250 евро, а другата – за 17 000лв. Тези суми са били изтеглени от него съответно на 29.04.04г. и на 03.05.04., а на 04.05.04г. той закупил процесния апартамент за сумата от 16 483,50лв.
При тези данни е прието от правна страна, че макар и закупен по време на брака между страните, процесният апартамент представлява изцяло лично имущество на Н. Т. , тъй като е придобит с негови извънсемейни средства, които той е имал от продажбата на наследствено имущество. Прието е, че наличието на трансформация по чл.21 от СК може да се установява с всякакви доказателствени средства, включително и със свидетелски показания. По-специално – допустимо е със свидетели да се установява действителната продажна цена на наследствения имот на Н. Т. , като в случая не важат ограниченията на чл.133 от ГПК /отм./. Съдът е дал вяра на показанията на свидетелката И, тъй като тя не е заинтересувана от изхода на делото, освен това те са логични и безпротиворечиви. Отхвърлено е като неоснователно възражението на М. Д. , че при закупуване на жилището са дадени средства от нейните родители. Съдът е посочил, че според свидетелите по делото, тези средства са били използвани за издръжка на семейството и за ремонт на жилището, но не и за закупуването му.
Решението е правилно.
Неоснователно е основното оплакване в касационната жалба, че въззивният съд е основал решението си на недопустими свидетелски показания. Действително – съгласно чл.133, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./, недопустимо е със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на официален документ, какъвто е нотариалният акт за закупуване на процесното жилище. Тази забрана обаче важи само в отношенията между страните по сделката, но не и в отношенията им с трети лица, какъвто е настоящият случай. Няма пречка при един спор по чл.21, ал.1 от СК да се разпитат свидетели, които да установят каква е действителната сума, която ищецът е получил от продажбата на наследствено имущество и която е вложил в придобиването на друг имот. Въззивният съд правилно се е съобразил с показанията на свидетелката Й по този въпрос. Тя има преки впечатления каква е била действителната продажна цена на наследствения имот, тъй като е участвала в сделката в качеството си на настойник на другия продавач – Т. Т. Нейните показания са обективни, а освен това съответстват и на писмените доказателства за внесени от ищеца суми по негови сметки в лева и в чужда валута в деня на продажбата на наследственото имущество. Обосновано е прието също, че процесното жилище е закупено изцяло с извънсемейни средства на Н. Т. Продажната цена на това жилище според нотариалния акт е 16 483,50лв., но по делото има данни, че са платени повече – 18 700лв., колкото е внесла продавачката Д. М. на свое име в деня на продажбата. Тази сума се признава от Н. Т. и в изявленията, съдържащи се в исковата му молба. Част от тази сума – 16 999лв. той е изтеглил от своята лична сметка един ден преди покупко-продажбата на процесното жилище, а друга част – левовата равностойност на 1250 евро – няколко дни преди това. Преценени в съвкупност, както и заедно с показанията на свидетелката И, тези факти сочат на наличие на пълна трансформация по чл.21, ал.1 от СК, както правилно е приел и въззивният съд. Правилно е прието също, че при закупуване на апартамента не са вложени средства, подарени на семейството от родителите на М. Т. Майката на М. , която се е явила като свидетел по делото, е установила, че през периода м.септември 2003г. – м.май 2004г. тя и съпругът и са давали на Н. Т. около 5000 евро за закупуване на жилището, но не знае, дали те са ползвани по предназначение, още повече, че през това време Н. е бил болен и не е работил, а съпругата му е била по майчинство.становено е също, че са давани пари и за ремонт на процесния апартамент, но тези суми също нямат отношение към спора по делото.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №275 от 29.11.07г. по гр.д. №412/07г. на Я. окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: