3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
София, 15.01.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 814/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена А. Г. С., Л. Г. П., Ю. В. Л.-Ш., Л. П. Р., Р. П. Р., М. П. Р., М. А. Т., Д. Г. Т. и А. Г. Т. срещу въззивното решение от 19.06.2012 г. по в. гр. д. № 314/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] счита, че касационната жалба е неоснователна.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 450 от 02.12.2011 г. по гр. д. № 770/2010 г. на Районния съд [населено място], с което са отхвърлени искове за собственост, произхождаща от реституция по ЗВСОНИ, на втори етаж от двуетажна масивна сграда с площ 253.00 кв. м. /бивш тъкачен цех/ и за ревандикация на имота, в който същата е изградена, съставляващ УПИ ІХ-безвредна промишленост от кв. 76, с площ 1 812.00 кв. м., с адрес [населено място], ул. „Д-р П. Ц.” № 19.
Съдът в двете инстанции изложил съображения, че по делото не е установено праводателите на ищците да са били съдружници в бившата тъкачна фабрика [фирма]; липсват доказателства за броя на акционерите и притежаваните от тях акции и не е установена идентичност между дружеството-купувач по представените нотариални актове от 1941 и 1942 г. и това, което фигурира в акта за завземане на недвижимия имот, одържавен по ЗНЧИМП. За неоснователно е прието и поддържаното в условията на евентуалност твърдение на ищците да са придобили имота на основание придобивна давност с начален момент на установеното владение в 1994 г.
С оглед данните по делото и представените от касаторите съдебни актове, настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че следва да допусне касационно обжалване по въпросите по т.т. 1 и 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обобщени от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК, така: при пропуск на първоинстанционния съд да даде указания на някоя от страните на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, следва ли въззивният съд да даде указания в тази насока и да събере съответните доказателства, които не са събрани от първоинстанционния съд поради допуснати нарушения на съдопроизводствени правила.
С въззивната жалба ищците са поискали събиране на доказателства дали наследодателите им са били акционери в дружеството. Това искане е счетено за неоснователно. Въззивният съд изложил съображения, че страната, която твърди определени обстоятелства, е длъжна да ги докаже при положение, че се старае да черпи права от тях, поради което районният съд не е допуснал процесуално нарушение, като не е указал на ищците да сочат доказателства за това обстоятелство.
Според приетото в обжалваното решение дори и съдът да не е указал изрично на ищците, че следва да докажат твърдението си техните праводатели да са били акционери в бившата тъкачна фабрика [фирма], задължението за доказване на този факт произтича за тях от нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Поради това не може да се приеме, че пропускът да се укаже изрично на ищеца да докаже фактите, които сам твърди в исковата си молба, е съществено процесуално нарушение.
Задълженията на първоинстанционния съд да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна чрез изготвяне на доклад по чл. 146 ГПК и свързаните с тези действия преклузии и изключенията от тях, са предмет на редица съдебни актове на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК, част от които са представени с изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Така, с решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 386/2009 г. на ІІІ-то г. о., е прието, че въззивният съд е длъжен, при нарушаване на чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд, да повтори опороченото действие, като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване, а според решение № 417 от 12.07.2010 г. по гр. д. № 788/2009 г. на ІV-то г. о., нови доказателства са и тези, които не са били събрани поради процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд – хипотеза по чл. 266, ал. 3 ГПК.
Предвид довода на касаторите, че приетото от въззивния съд противоречи на посочената задължителна съдебна практика, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Останалите поставени в изложението въпроси не са предмет на настоящия етап на касационното производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.06.2012 г. по в. гр. д. № 314/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 205.30 /двеста и пет лв. и 30 ст./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: