5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25
[населено място] 18,01,2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№1907/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. М. против решение №1071 от 26.05.2016г. по в.т.д.№953/16г. на Софийски апелативен съд,с което е отменено решение №8967/30.12.2015г. по гр.д.№4423/14г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявения от касатора срещу П. Е. Н. иск с правно основание чл.534 ал.1 от ТЗ за сумата 16 000 евро , представляваща вземане по запис на заповед , издаден на 27.11.07г.,ведно със законната лихва.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради противоречие с материалния закон и нарушения на процесуалните правила. Съображенията му са за извършено от съда неправилно тълкуване волята на издателя на записа на заповед,без да са събрани съответни ангажирани по предвидения процесуален ред доказателства и без да са съобразени направените от ответника правопогасяващи възражения.
Ответникът по касация П. Е. Н. в писмен отговор е оспорил наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение на САС.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
При постановяване на обжалваното решение, въззивният съд е приел,че е налице действителен менителничен ефект с оглед констатацията му за изпълнени в ценната книга всички нейни предвидени по закон реквизити. На възражението на ответника за наличие на добавка в текста на записа на заповед въззивният съд е отговорил,че тази добавка /възприета като словосъчетание/ не представлява условие за пораждането на действието на поетото парично задължение,поради което не опорочава абстрактната сделка.Разгледал е и наведените от ответника лични възражения срещу задължението по записа на заповед,свързани с релевиране на доводи за наличие на преддоговорни отношения между страните по заем,за обезпечаване на бъдещите вземания по който е бил издаден записът на заповед,като е намерил тези възражения за недоказани от ответника,съобразно разпределението на доказателствената тежест по ТР №4/14 на ОСГТК на ВКС.Изложил е и съображения,основани на задължителна съдебна практика, за липса на необходимост при иск по чл.534 ТЗ от изследване на степента на обедняването и обогатяването и съотношението между тях,както в общото гражданско производство.От всичко това съдът е заключил,че исковата претенция е основателна и доказана в пълния й размер. При този извод САС е разгледал направеното от ответника по иска евентуално възражение за погасяване на иска по давност с прилагане разпоредбите на чл.531 ал.1 ТЗ и чл.534 ал.2 ТЗ,като определящ за крайния си извод е възприел въпроса относно началото на давностния срок и свързаното с него довод на ответника при определянето на падежа на задължението. Добавката,направена в записа на заповед след посочването , че записът на заповед е платим на предявяване и без протест, съдът е възприел като словосъчетание,представляващо безглаголно изречение,което няма самостоятелно смислово значение,а служи за допълване на предходния текст.Тълкувайки волята на издателя на записа на заповед при такава връзка , съдът е стигнал до извода,че падежът на задължението е бил уговорен в хипотезата на чл.487 ал.2 ТЗ, доколкото с добавката в текста на ценната книга е въведено изрично негово предписание,забраняващо предявяването да стане преди изтичането на десет дни от издаването на записа на заповед.Излагайки,че при тази забрана предявяването е могло да бъде извършено най-рано на 08.12.07г., съдът е приел,че именно от тази дата е започнало теченето на първия тригодишен срок по чл.531 ал.1 ТЗ,а към датата на завеждането на исковата молба – 28.03.14г. е бил изтекъл и тригодишният срок за предявяване на иска по чл.534 ал.1 ТЗ , предвиден в ал.2 на същия.От това е заключил,че искът, като погасен по давност, подлежи на отхвърляне.
В т.2 от приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е поставил като такива от значение за изхода по конкретното дело въпроси,свързани с разпределението на доказателствената тежест в процеса,в хипотезата на противоречие със задължителна практика на ВКС – постановени решения по чл.290 ГПК. Въпросите нямат характер на правни по смисъла,определен с т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,доколкото не са били въвеждани в процеса – нито с възражения срещу извършения от първата инстанция доклад,нито като довод във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение при разпределянето на доказателствената тежест. Доколко въззивният съд е направил изводите си въз основа на приета от него различна от разпределената от СГС такава,това касае правилността на решението,която не е предмет на разглеждане в настоящото производство.
В т.3 от изложението е формулиран въпрос,конкретизиран от състава, съобразно правомощията му /т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ по следния начин: Възможно ли е по аналогия с каузалните правоотношения и при позоваване на издателя на част от текста на записа на заповед,която е неясна и в която страните влагат различен смисъл, съдът да тълкува волята на издателя, обективирана в ценната книга и приложими ли са при това тълкуване критериите,регламентирани в чл.20 от ЗЗД? Въпросът е от значение за изхода на спора,тъй като по отношение на съдържащо се в записа на заповед безглаголно изречение издателят му /и ответник по иска/ е вложил смисъл на уточняващо падежа, поемателят е оспорил свързаността изобщо на това изречение с останалата част от текста,а въззивния съд,чрез граматическо тълкуване го е отнесъл към разпоредбата на чл.487 ал.2 ТЗ. Доколкото съдът е тълкувал волята на издателя на записа на заповед в отклонение от приетото с решение №77/14.08.15г.,постановено по т.д.№1156/14г. на ВКС , ТК , първо т.о.,следва да се приеме,че е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,което , ведно с наличието на общия критерий по чл.280 ал.1 ГПК, обуславя допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Въпросите,формулирани в т.4 от изложението Длъжни ли са съдилищата да се придържат към очертания от страните предмет на спора? и Може ли въззивният съд при произнасянето си да изненада с мотивите си страните,като се основе на доводи,които не са били въвеждани и обсъждани от тях и какъв е порокът на такова решение – недопустимост или неправилност? не осъществяват изискването на чл.280 ал.1 ГПК. Обстоятелството,че нито една от страните не се е позовала на разпоредбата на чл.487 ал.2 ТЗ,която е приложил въззивният съд, не може да се възприеме като излизане на последния извън очертания от страните предмет на спора, доколкото се касае до дейност по прилагане на материалния закон,при осъществяването на която съдът е длъжен да приложи точната правна норма,а не непременно да възприеме едното от становищата на страните . Липсата на правен въпрос с характеристиките на такъв по смисъла,съгласно постановките на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС освобождава касационната инстанция от задължението да проверява наличие на предпоставките за приложимост на релевирания с него допълнителен критерий.
В т.5 от изложението касаторът поставя въпросите Следва ли предписанието по чл.487 ал.2 ТЗ да е изрично и ясно посочено в записа на заповед или е допустимо то да се извлича от текста на документа по пътя на тълкуването? и Забраната за предявяване за плащане преди определен ден по чл.487 ал.2 ТЗ точно определена календарна дата ли касае или този ден може да бъде определяем чрез изчисляващ се по календарни дни срок? Първият от тези въпроси е обуславящ за изхода на спора пред въззивния съд,доколкото в решението си САС е обвързал решаващия си извод със заключение по приложението на чл.487 ал.2 ТЗ , направено по пътя на тълкуването на частта от текстовото съдържание на записа на заповед. Във връзка с така поставения въпрос касаторът сочи основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК,прилагайки постановено по реда на чл.273 ал.3 ГПК определение №146/23.03.09г. по ч.т.д.№125/09г. на ВКС,ТК,първо т.о.,а по съображения,че в ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС определенията не са посочени като задължителна съдебна практика, навежда в евентуална поредност и допълнителния критерий по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Действително в т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС постановените по реда на чл.274 ал.3 ГПК определения не са включени в задължителната съдебна практика,но този извод се налага по аргумент от възприетите с по-късно постановеното ТР №2/2011г. по тълк.д.№2/2010г. на ОСГТК на ВКС, доколкото следва да е налице идентичност с въпроса,по който е било допуснато касационното обжалване. С обвързаното с поставения от касатора въпрос определение №146/23.03.09г. касационното обжалване е било допуснато по въпроса за „прилагането на нормата на чл.487 ал.2 ТЗ и сравнителното й тълкуване с разпоредбата на чл.486 ал.1 ТЗ“,но с оглед наличие на посочена в записа на заповед дата,наред с падеж „на предявяване“.С определението по правния въпрос е прието,че посочването на дата в запис на заповед,платим на предявяване, не следва да се тълкува в смисъл,че издателят е забранил предявяването му до посочената в записа дата,когато тази дата е определена за падеж на задължението,а не представлява изрично предписание предявяването за плащане да не се извършва преди настъпването на тази дата. Очевидно е,че липсва идентичност и относимост на разрешения с определението правен въпрос към настоящата хипотеза,което да обуслови приложението на критерия по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. От друга страна соченото като евентуално основание на т.3 не е обосновано съобразно критериите по т.4 от посоченото Тълкувателно решение – не се твърди наличие на съдебна практика,нуждаеща се от промяна,поради неточно тълкуване на нормативни разпоредби или осъвременяване,нито се сочи непълнота , неяснота или противоречие на законови разпоредби,която да бъде преодоляна по пътя на тълкуването и със създаване на задължителна съдебна практика. Същото касае и вторият от въпросите,който е зададен в логическа връзка с първия и с оглед разрешението в цитираното определение,но всъщност няма характеристиките на правен такъв, доколкото изобщо не е бил част от предмета на спора,нито съдът е излагал мотиви,свързани с него.
На касатора следва да се укаже да внесе такса по чл.18,ал.2,т.2 от Тарифа № 1 на МП, възлизаща в размер на 625,87 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1071 от 26.05.2016г. по в.т.д.№953/16г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на Р. С. М., да заплати по сметка на ВКС държавна такса 625,87 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.