Р Е Ш Е Н И Е
№ 25
София, 27.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 27.02.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря С. Т.,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №35/17 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на ЧСИ И. Х. – рег. №878, с район на действие ОС Я., срещу решението на Дисциплинарната комисия на КЧСИ /ДК/ от 19.07.16 г. по дисц. дело №20/15 г., с което й е наложено дисциплинарно наказание глоба в общ размер от 700 лв., за приетите за установени седем нарушения на закона по изп.д. №46/2014 г. Жалбоподателката оспорва решението на ДК за налагане на наказанието, като го счита за немотивирано, съдържащо в голямата си част хронология на делото, с необективно отразяване на множество факти от значение за правилната квалификация и преценка на съставомерността на действията й като нарушения по см. на чл.67 ЗЧСИ, с откъслечно отразяване на конкретни пропуски, а в някои от случаите и с необективно отразяване на съществуващи актове и действия като несъществуващи.
Ответниците по жалба КЧСИ и Министерство на правосъдието /МП/я оспорват като неоснователна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.73, ал.2 ЗЧСИ и е допустима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: С обжалваното решение на ДК по дисц.д. №20/16 г. е прието, че ЧСИ Х. е извършила посочените в искането на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство седем нарушения на закона при образуването и воденето на изп. д. №46/14 г. Те са формални, но някои от тях и съществени, без да са настъпили неблагоприятни последици за страните. При обосноваване на нарушенията е прието следното:
Съгласно чл.434 ГПК съдебният изпълнител /СИ/ съставя протоколи, с предвидените в закона реквизити, като за описа на движим и недвижим имот реквизитите са изброени в чл.467 и 484 ГПК. В протоколите се обективират само изпълнителни действия, но при преобразуване на постъпило изпълнително дело, основанието за това следва също да бъде обективирано. Изготвянето на протоколи за извършените изпълнителни действия гарантира правото на защита на участниците в процеса и удостоверява всяко извършено изпълнително действие.
Конкретно в посочения в искането на МП, т.3 протокол за опис от 14.02.14 г. не са посочени изпълнителният лист / чл.467, ал.1,т.1 и чл.484, ал.1, т.1 ГПК/, няма конкретно описание на движимите вещи и на недвижимия имот, с посочване на наложените върху имота ипотеки, възбрани и дължимите данъци/ чл.467, ал.1,т.3 и чл.484, ал.1,т.3 ГПК/ и не е посочена началната цена, от която да започне наддаването/ чл.484, ал.1,т.4 ГПК/. Не са изготвени и протоколи за нестаналите публични продани – действието по съобщаване на взискателя на нестаналата публична продан е последица от обявяването й за такава и без нарочно обявяване няма основание за изпращане на съобщението до взискателя – чл.494, ал.1 ГПК.
Предварителното уведомяване на страните за предприетите изпълнителни действия следва да става в разумни срокове, с оглед правото им на лично участие и защита в изпълнителното производство. В конкретния случай призовката за насрочения на 14.02.14 г. опис е изпратена до длъжника [фирма] в предхождащия описа ден, въпреки че длъжникът има адрес в друго населено място – [населено място] и му връчена чрез залепване – чл.47 ГПК в деня на описа. Позоваването на чл.50, ал.1 и 2 ГПК при призоваването на търговец следва да бъде обективирано в изричен акт на съдебния изпълнител , за да е ясно от кой момент търговецът се смята за редовно уведомен.
Извършеното по делото присъединяване на взискател [фирма] е станало без изричен акт на ЧСИ и без да е налице молба по делото от поискалия присъединяване по него кредитор, с което е нарушена разпоредбата на чл.456 ГПК. По делото е приложено служебно удостоверение №9981/14 г. на ЧСИ И. Х. по изп.дело №276/14 г. с взискател [фирма] и длъжник [фирма], издадено на осн. чл.456 ГПК за присъединяване на вземането.
При извършване на разпределението по чл.462 ГПК законодателят е определил извършването на няколко различни, последователни действия: призоваване на длъжника и всички взискатели в определен от СИ ден и предявяване на разпределението в деня, за който страните са призовани. По делото не са налице данни, че ЧСИ е уведомил длъжника и всички взискатели за предявяване на разпределението в определения за това ден -29.08.14 г..
Изложените обстоятелства според ДК обективират нарушения на закона при извършване на действията на ЧСИ по изп. дело. При налагане на наказанието ДК е преценила броя и тежестта на нарушенията, както и че на ЧСИ Х. не е налагано дисциплинарно наказание. Затова й е определена глоба в минималния размер за всяко от посочените в искането на МП седем нарушения на закона по изпълнителното дело или общо санкцията е в размер на 700 лв.
Изводите на ДК са обосновани и законосъобразни: Изпълнителният процес е строго формален процес, което осигурява законосъобразното му осъществяване. С оглед на това с разпоредбата на чл. 434 ГПК е предвидено задължение за съставяне от съдебния изпълнител на протокол за всяко предприето и извършено от него действие. Несъставянето в случая на протоколи за действията, посочени в т.1, 5 и 7 от искането на МП – включително за нестаналите продани, е нарушение на задълженията на ЧСИ, което не представлява незначителен пропуск, както твърди жалбоподателката. В този смисъл е трайната практика на ВКС по дисциплинарни дела – напр. р. по гр.д. №390/16 г. на четвърто г.о.
Макар законът да не предвижда конкретен срок в чл.428, ал.4 ГПК, следва да се сподели изводът на ДК, че призовката за принудително изпълнение трябва да е изпратена и връчена на длъжника в разумен срок, който да му позволява не само да научи за насроченото изпълнение, но и да присъства и се защити при извършване на изпълнителното действие.
Протоколите за опис по чл.467 и 484 ГПК са със законоопределено съдържание. Липсата на посочените в закона реквизити в съответните протоколи е дисциплинарно нарушение на СИ, което подлежи на санкциониране. Неизпълнението на формалните изисквания на закона за повеждане на принудително изпълнение само по себе си е грубо нарушение на процесуалните правила, тъй като опорочава изпълнението и създава несигурност при упражняването и защитата на правата, поради което не е налице явна малозначителност на констатираните нарушения – в този смисъл е р. по гр.д. №3224/14 г. на ВКС, четвърто г.о.
Поради горното принципно съображение, следва да споделят и изводите на ДК за нарушаване на чл.456 и 458 ГПК при присъединяването на кредитор без негова молба по изп.д. №46/14 г., по което става присъединяването и без изрично констативно разпореждане за присъединяването на държавата по чл.458 ГПК.
За определения за предявяване на разпределението ден се призовават длъжникът и всички взискатели – чл.462, ал.1 ГПК. В жалбата се признава, че длъжникът и държавата не са били уведомени в срок. Те са получили съобщенията след разпределението и дадената им възможност да го обжалват / на която се позовава жалбоподателката/ не променя извода за извършено формално нарушение на изискването за призоваване на страните за предявяване на разпределението.
Хронологичното подреждане на книжата по изп. дело сочи на прецизното му водене, способства за осъществяване правото на защита на страните и за прегледността на делото при проверка – в жалбата се признава, че част от книжата не са класирани по делото / към нарушение №6/ и част от постановленията и разпорежданията не са оформяни като отделен акт.
При определяне на наказанието са взети предвид броят и тежестта на извършените нарушения, липсата на вредни последици и чистото дисциплинарно минало на ЧСИ Х.. Съобразен е и доводът й за формалност на нарушенията, като за всяко от тях е наложена минималната глоба от 100 лв.
Жалбата е неоснователна – обжалваното решение на ДК на КЧСИ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители по дисц. дело №20 /2015 г. от 19.07.16 г.
Осъжда ЧСИ И. С. Х. да заплати на К. на частните съдебни изпълнители и на Министерство на правосъдието по 100 / сто/ лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за това производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: