О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 250
гр.София, 12.04.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Г. М.
Д. С.
разгледа докладваното от съдия М. гр. д. № 4762 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК и се разглежда по реда до ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/ 2017 г. – аргумент от § 74 от ПЗР на това изменение на Кодекса.
Обжалвано е решение № 5103/ 11.07.2017 г. по гр. д. № 1693/ 2016 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № I-33-109/ 15.10.2015 г. по гр. д. № 10922/ 2013 г. на Софийски районен съд, е отхвърлил исковете на религиозна институция „Свидетелите на Й. в България“, регистрирана като вероизповедание на територията на Република България, Г. Т. Г. и Н. С. С. срещу [фирма] и М. А. Ч. с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за суми от по 6 000 лв. за всеки един от тримата ищци – обезщетение за неимуществени вреди от неверни твърдения и негативни оценки, които от обективна страна са годни да накърнят доброто име, свободата на религията и забраната за дискриминация, основана на религията на последователите на вероизповеданието, а са били публикувани на 15.11.2012 г. в статия „Родилката, загубила бебе в дома си – сектантка“ във вестник „Всеки ден“, издаван от [фирма] с главен редактор М. Ч..
Решението обжалват религиозната институция, Г. Г. и Н. С. с искане да бъде допуснато до касационно обжалване по следните материалноправни въпроси: Допуска ли обективното ни материално право националният съд да присъди обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане на правото на добро име, свобода на личния живот и на религията и от нарушаване на забраната на дискриминация, основана на религия, в полза: 1) на религиозна институция, регистрирана като вероизповедание на територията на Република България; 2) на представител на религиозната институция в това качество и 3) на последовател на вероизповеданието, който не е лично посочен като носител на засеганатото неимуществено право. Касаторите считат въпросите обуславящи въззивното решение. Считат, че то противоречи на решения на Европейския съд по правата на човека, на които се позовават и на определение № 400/ 26.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6155/ 2013 г. на ВКС, Гражданска колегия, II-ро ГО. Оплакванията по същество са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Претендират разноски.
Ответниците [фирма] и М. Ч., ответници и по касация, възразяват, че конкретен материално-правен въпрос не е поставен, а решението е правилно. Ответникът М. Ч. добавя, че исковете срещу нея са недопустими, защото по делото е доказана неверността на твърденията да има някакво отношение към публикуваното в статията.
За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, с което исковете по чл. 49 ЗЗД са отхвърлени, въззивният съд е приел, че обективното ни материално право не допуска да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на издателя на вестника, публикувал неверни твърдения и негативни оценки, които от обективна страна са годни да засегнат неимуществени права, признати от правния ред на Република България (добро име, свобода на личния живот и свобода на религията и нарушават забраната на дискриминация, основана на религия), ако претенцията за обезщетение на неимуществените вреди предявява религиозна институция (ищецът „Свидетелите на Й. в България“, регистриран като вероизповедание с решение от 06.03.2003 г. по ф.д. № 1665/ 2003 г. на СГС), представител на религиозната институция в това негово качество (ищецът Г. Готов, неин секретар) или последовател на вероизповеданието, когато неговото име публикацията не сочи (ищецът Н. С.).
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение и в частта, с която са отхвърлени и втората група субективно съединени искове, приемайки за недоказани твърденията, с които са обосновани, а именно М. Ч. да е автор на статията „Родилката, загубила бебе в дома си – сектантка“, публикувана на 15.11.2012 г. във вестник „Всеки ден“, да е редактор на вестника или лице, което да има отношение към изнесените твърдения и негативни оценки.
Следователно повдигнатите материално-правни въпроси обосновават решението в частта, с която са отхвърлени първата група искове – тези с правна квалификация чл. 49 ЗЗД срещу [фирма], като издател на вестника. В правомощията на касационната инстанция е да уточни и конкретизира въпросите според заявените касационни основания – т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС. Определение № 400/ 26.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6155/ 2013 г. на ВКС, ГК, II-ро отд. обаче не покрива допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Макар да е постановено по настоящото дело, а по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК да е било допуснато до касационен контрол и отменено определение на въззивния съд по чл. 130 ГПК, касационната инстанция е разрешила процесуалноправният въпрос, че предявените исковете са допустими, а е посочила, че по съществото на правния спор е въпросът, дали вътрешното ни право признава качеството на ищците на кредитори по заявените претенции. Следователно разрешените процесуално-правни въпроси с определението по чл. 274, ал. 3 ГПК са различни от тези, поставени в изложението към касационната жалба. Противоречието на въззивното решение с решенията на Европейския съд по правата на човека, на които касаторите се позовават, също не е основание за допускане на касационното обжалване. Уточнените и конкретизирани въпроси обаче имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следователно касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне при основанията от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 49 ЗЗД срещу издателя на вестник „Всеки ден“ [фирма].
По отхвърлените искове срещу М. Ч. няма повдигнати въпроси, а е константна и се споделя от настоящия състав съдебната практика, че неверността на твърденията в исковата молба по правопораждащите факти е въпрос по съществото на правния спор, а не по допустимостта на предявените искове (така и определение № 400/ 26.11.2013 г. по ч. гр. д. № 6155/ 2013 г. на ВКС, II-ро ГО). Изложеното изключва всяко основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в частта, с която са отхвърлени тази група искове.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5103/ 11.07.2017 г. по гр. д. № 1693/ 2016 г. на Софийски градски съд в частта по исковете с правна квалификация чл. 49 ЗЗД, предявени от Религиозна институция „Свидетелите на Й. в България“, регистрирана по ф. д. № 1665/ 2003 г. на СГС, от Г. Т. Г., ЕГН [ЕГН] и от Н. С. С. ЕГН [ЕГН] срещу [фирма] ЕИК[ЕИК].
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5103/ 11.07.2017 г. по гр. д. № 1693/ 2016 г. на Софийски градски съд в частта по отхвърлените искове срещу М. А. Ч. ЕГН [ЕГН].
УКАЗВА на всеки от касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена в полза на ВКС държавна такса от 120.00 лв.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на тримата касатори и на ответника [фирма] или за връщане на касационните жалби според изпълнението на задължението за представяне на платежните документи.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.