О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 18.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.05.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2427 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Т. Н. от [населено място], [община], чрез адв. Н.Д., против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 72 от 14. 03.2014 год., по в.гр.д.№ 504/2013 год., с което е потвърдено решение № 20 от 04.02.2013 год., по гр.д.№ 111/2012 год. на Ловешкия окръжен съд за уважаване на предявения от [фирма] срещу касатора, като ответник, установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за сумата общо от 324 237.65 лв., ведно със законната лихва,считано от 18.10.2011 год. до окончателното и изплащане, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 21.10.2011 год., по ч.гр.д.№ 1096/2011 год. на Т..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на закона- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че когато съконтрахентите по договор за банков кредит са уговорили настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на същия, но при определени условия, то изрично изявление на Банката-кредитодател до кредитополучателя –длъжник не е необходимо и неуведомяването на последния преди започване на заповедното производство е ирелевантно за успешното провеждане на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК.
В изложение на основанията за достъп до касационен контрол жалбоподателят се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото правен въпрос, който доуточнен от настоящия съдебен състав в съответствие със задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02. 2010 год на ОСГТК на ВКС е: „ Настъпва ли предсрочна изискуемост на вземането, произтичащо от договор за банков кредит, при липса на отправено от Банката – кредитодател уведомление до длъжника преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК?”.
Като израз на визираното противоречие с практиката на ВКС е цитирано постановеното по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК определение № 331 / 28. 11.2008 год., по ч.т.д.№ 306/2008 год. на І т.о..
Ответникът по касационната жалба „ О. Б. Б./” АД, [населено място] в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на изискуемата се от чл.280, ал.1 ГПК допълнителна процесуална предпоставка, предвид невъзможността „да бъде открито цитираното в касационната жалба определение”.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Великотърновският апелативен съд, след самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, е приел, че са налице предпоставките на закона за трансформиране в предсрочно изискуем предоставения на ответницата от ищцовата Б. паричен заем в общ размер от 360 000 лв., по сключен между страните договор за ипотечен банков кредит от 18. 02. 2008 год., анекс № 1 и допълнително споразумение № 2 от 19. 12. 2009 год. към него. Изложени са съображения, че отнемане преимуществото на срока по процесния договор, изрично уговорено с договорните клаузи на чл.18, ал.2 право на кредитора, подлежи на упражняване по преценка на неговия носител. Поради това при настъпване на юридическия факт на длъжниково неизпълнение кредитодателят е този, който може да направи или не изрично волеизявление в тази насока, като уведомяването на длъжника- кредитополучател не е необходимо, щом страните са уговорили автоматична предсрочна изискуемост при определени условия, както е в разглежданият случай. Позовавайки се на законовото правило на чл.73 ЗЗД, според което задължението може да бъде изпълнено от трето лице, дори и против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, какъвто не е доказан по делото, решаващият състав на въззивния съд е отрекъл извършеното от [фирма] погасяване на част от дължимите вноски по кредита, безспорно прието от кредитодателя да има правната характеристика на кредиторово съгласие по см. на чл.102 ЗЗД, освобождаващо ответницата от отговорност за остатъка от дълга по ипотечния кредит, предвид постигнато съгласие между последната и дружеството-платец за заместването и като длъжник, обективирано в нот. акт № 144,т.ІІ, рег.№ 3012, д.№ 296/2010 год. на нотариус Б. К.. с рег. № 337 на КЧН.
Решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че формулираният от касатора материалноправен въпрос, като обуславящ крайния правен резултат по делото попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК и обосновава наличие на общата главна предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Предвид задължителните постановки в т.18 от ТР № 4/ 2014 год. на ОСГТК на ВКС, с които е в съгласие и цитираната в касационната жалба практика на ВКС, доказана е и допълнителната процесуална предпоставка за достъп до касация – селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Следователно необходимостта от проверка за евентуално несъответствие възприетото от Великотърновския апелативен съд разрешение на поставения от жалбоподателя правен въпрос със задължителната практика на касационната инстанция налага допускане на исканото касационно обжалване.
Водим от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на В. апелативен№ 72 от 14.03.2014 год., по в.гр.д.№ 504/2013 год., по описа на с.с..
УКАЗВА на касатора А. Т. Н. от [населено място], [община], в едноседмичен срок, считано от съобщението, да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство в размер на 6 484. 75 лв. / шест хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в същия срок представи и съответния платежен документ по делото.
ДА СЕ ВПИШЕ изрично в съобщението до жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
СЛЕД внасяне на държавна такса в указания по- горе срок, делото да се докладва на Председателя на второ търговско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: