2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 23.04. 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 7419/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Е. Т. С. от [населено място] е подала в срока по чл. 283 ГПК касационна жалба срещу въззивното решение № 264 от 13.06.2013 г. по в. гр. д. № 388/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
От ответниците по касация Всестранна кооперация – Велико Т. [населено място] счита, че касационно обжалване не следва да се допуска, останалите не са подали писмени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване намира следното:
С обжалваното въззивно решение жалбоподателката, както и К. Д. Ф., Г. И. У., А. Х. М., М. М. Б. и Е. Й. П. са осъдени на основание чл. 109, ал. 1 ЗС вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 З. да предадат на Всестранна кооперация – Велико Т. ключове от входа за избените помещения и от всички общи части, които се заключват, в сградата на [улица], вход „а” в [населено място], както и да заплатят на ищеца по 120.30 лева разноски за двете инстанции.
В касационната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на въззивното решение като постановено при ненадлежно упражняване на правото на иск и срещу неправоспособна страна, тъй като част от ответниците /К. Ф. и Ем. П./ не са собственици, а собствениците на самостоятелни жилищни обекти Н. Г. Д. и Злата С. П. са починали и имат наследници, които не са издирвани и призовани за съдебни заседания и участие по делото; обжалваното решение е и неправилно, тъй като, игнорирайки част от фактите и доказателствата по делото, съдът приел, че липсва уговорка някои от общите части на сградата да бъдат общи само на лицата, чиито помещения обслужват.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката е поставила въпросите: 1. трябва ли съдът при постановяване на решението си и формиране на вътрешното убеждение да съобрази своите правни изводи с всички доказателства по делото и доводите на страните и 2. съществува ли уговорка по чл. 38, ал. 2 ЗС между всички собственици в етажна собственост определени общи части да бъдат само на някои лица, чиито обекти обслужват, сключена при построяването на сградата, когато същата е потвърдена с конклудентни действия от собственик в етажната собственост и не е оспорена от него повече от 50 години. Позовава се на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и представя съдебна практика.
С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, І-во г. о., намира, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроса за допустимостта на съдебния акт по иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗС за осигуряване на достъп до общи части в сграда – етажна собственост, за които е въведено възражение, че са общи само на лицата, чиито помещения обслужват, в случай, че като ответници не са конституирани всички собственици на самостоятелни обекти от етажната собственост.
Произнасянето по поставените в изложението въпроси е в зависимост от разрешаването на въпроса за допустимостта на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 264 от 13.06.2013 г. по в. гр. д. № 388/2013 г. на Великотърновския окръжен съд.
Указва на жалбоподателката в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС и в същия срок да представи доказателства за внесена държавна такса за касационното обжалване в размер на 15 /петнадесет лв./ лева, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: