Р Е Ш Е Н И Е
№ 250
гр.София, 26 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЛАДА ПАУНОВА
при участието на секретаря Илияна Петкова
и прокурора от ВКП Димитър Генчев
след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 835/2014 г.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Е. Г. С. ,чрез служебния му защитник -адв.И., срещу решение №56 от 14.04.2014 г., постановено по внохд 41/2014 г. на АС-Велико Търново.
В жалбата се релевират и трите касационни основания по чл.348 ал.1 от НПК.Оспорва се авторството на деянието, посочва се ,че липсват доказателства за отнемане на вещи,собственост на М. К. и в заключение се изгражда извод, че приетите от апелативния съд фактически положения не се подкрепят от доказателствата по делото.Акцентира се на това ,че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила-чл.303 и чл.304 от НПК.Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се аргументира с младата възраст на подсъдимия,стойността на предмета на престъплението и обстоятелството ,че е защитил брат си.Моли се да бъде отменено решението на апелативната инстанция и подсъдимият С. да бъде оправдан ,алтернативно –да бъде намален размера на наложеното му наказание ,при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
В съдебното заседание пред ВКС ,служебно назначеният защитник на подсъдимия-адв.И. поддържа касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Пледира за това ,че апелативният съд е приел фактически обстоятелства ,които не се подкрепят от доказателствата по делото.Моли да бъде обърнато внимание и на явната несправедливост на наложеното наказание,което според него се явява несъразмерно тежко.Счита ,че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства-младата възраст на дееца,ниската стойност на отнетото имущество и ниската интензивност на упражнената принуда.
Представителят на ВКП моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.
Подсъдимият редовно призован не се явява пред ВКС,поради което не изразява становище по жалбата си.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда №8 от 30.01.2014 г.,постановена по нохд №764/2013 г. ОС-Плевен е признал подсъдимия Е. Г. С. за виновен в това , че на 08.10.2013 г.в [населено място] ,при условията на опасен рецидив,отнел чужди движими вещи-велосипед на стойност 30 лв. и 35 кг.орехи с черупки на стойност 52,50 лв.,или общо на стойност 82,50 лв. от владението на М. Ф. К. ,без негово съгласие ,с намерение противозаконно да ги присвои,като употребил за това сила,поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а” и „б” и чл.54 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода,при първоначален „строг” режим на изтърпяване,в затвор и не му е наложил предвиденото в закона за това престъпление наказание „конфискация”.
С присъдата в тежест на подсъдимия С. са възложени направените по делото разноски.
По въззивна жалба ,подадена от подсъдимия Е. С. е било образувано пред АС-Велико Търново внохд №41/2014 г., приключило с решение №56 от 14.04.2014 г.,с което първоинстанционната присъда е била потвърдена.
Касационната инстанция не намира да е допуснато каквото и да е процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е основание за отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
По отношение на твърдяната в жалбата недоказаност на авторството на подсъдимия С., както и недоказаност на обстоятелството, че са отнети вещи, собственост на пострадалия К., ВКС намира за необходимо да отбележи, че по естеството си това са твърдения за необоснованост на въззивното решение. Оплакването за неподкрепеност на възприетите от апелативната инстанция фактическите обстоятелства с наличния доказателствен материал по делото, също се свързва с необоснованост на съдебния акт. Необосноваността не е касационно основание измежду предвидените в чл. 348 ал.1 от НПК, поради което не може да е предмет на проверка и произнасяне от касационния съд. Все в тази насока следва да се посочи,че Върховният касационен съд не може да приема нови фактически положения ,а извършваната от него проверка е в рамките на установените от съдилищата факти. Независимо, че настоящата инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, намеса от негова страна обаче е необходима, във всички случаи на неправилен подход при формирането на това вътрешно убеждение, какъвто не е настоящият случай. В дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата и доказателствените средства не се набелязват нарушения. Точно обратното –констатира се правилност ,логическа последователност и издържаност, намерила аргументирана обосновка в мотивите към въззивното решение. Великотърновският апелативен съд не е надценил едни доказателства за сметка на други, не е пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните доказателствени средства, а осъществената от него интерпретация на доказателствения обем е според действителното му съдържание. Въззивното решение съдържа аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия. След като тези доказателства са събрани по реда, предвиден в процесуалния закон за тяхното събиране, те притежават съответната доказателствена стойност и правилно са поставени в основата на доказателствените изводи на двете предходни съдебни инстанции.
Несъгласието на подсъдимия и защитата му с установените обстоятелства в резултат на доказателствената дейност на съда, не сочи на допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата.В основата на изводите досежно авторството и механизма на извършване на деянието, решаващите съдилища са поставила показанията на св.М. К. ,които са намерили за логични, достоверни и в кореспонденция с други доказателствени източници- с показанията на св.А. С., П. В. и Р. Р.,с данните, съдържащи се в протокола за доброволно предаване и протокола за оглед на веществено доказателство.Вярно е, че фактите, касаещи авторството на деянието в лицето на подсъдимия, съдържащи се в показанията на свидетелите С., В. и Р., имат производен характер, но в конкретния случай няма забрана за тяхното ползване,доколкото те служат за проверка на първичните доказателства , каквито са данните в показанията на пострадалия К.. Освен това свидетелите В. и Р. в разпитите си са посочили, че непосредствено след деянието са възприели нараняване в областта на лицето на пострадалия К. /като следа от удар/,което е в кореспонденция със заявеното от последния за упражнена спрямо него сила от страна на подсъдимия / нанесен юмручен удар в долната дясна част на лицето/. Достоверността на показанията на св.К. се извежда и от обстоятелството, че същият напълно чистосърдечно признава, че неговата съпруга и други роднини са му оказвали въздействие да оттегли жалбата си срещу подсъдимия , поради родствени връзки с него, че се чувства много объркан,тъй като от една страна „знае,че не трябва да лъже” ,а от друга-съпругата му е сърдита. Тези показания на св.К. са индикация за добросъвестност, тъй като в противен случай той би заел различна позиция и не би споделил пред съда за поведението на неговите близки ,както и собствените си преживявания, свързани с неговото свидетелстване.Посочените обстоятелства,както и последователността на показанията му,потвърдена и в проведени с негово участие очни ставки , е дала основание на решаващите съдилища да кредитират с доверие заявеното от него. По-нататък въззивният съд е отделил нужното внимание и на обясненията на подсъдимия С., които обосновано е възприел като израз на защитната му позиция. Следва да се отбележи,че неправилно въззивната инстанция се е позовала на изявления на подсъдимия ,дадени пред полицейските служители, за това , че не той ,а брат му е автор на грабежа.И това е така ,тъй коментираните данни ,съобщени от служителите на полицията в качеството им на свидетели, имат производен характер, като в случая те не могат да бъдат ползвани, доколкото в първичните доказателства- данните в обясненията на подсъдимия С. не се съдържа информация за това, че брат му е извършил грабежа, поради което в случая е недопустима замяната на първични с производни доказателства.В пълнота са били обсъдени и останалите свидетелски показания, съдържащи факти, чрез които се прави опит за подпомагане версията на подсъдимия ,а именно, че пострадалият М. К. е осъществил грабеж спрямо брат му Т. В. , като достоверността на тези показания обосновано и логически издържано е била отхвърлена от въззивния съд.
Предвид изложеното,в заключение следва да се отбележи, че не се констатира касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК.
На следващо място касационната инстанция намира, че посредством съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективна и субективна страна на престъплението „грабеж”,извършен при условията на опасен рецидив. Това ,с което ВКС не се съгласява е ,че в случая са налице и двете хипотези на чл.29 ал.1 от НК и в тази насока намира, че въззивното решение следва да бъде коригирано. Налице е единствено опасен рецидив по б. „а” на чл.29 ал.1 от НК, тъй като описаните в обвинителния акт две осъждания на подсъдимия- присъда по нохд №3645/2008 г. на РС-Плевен, влязла в сила на 05.01.2009 г. и споразумение по нохд №2903/2006 г. на РС-Плевен, влязло в сила на 18.12.2009 г. са в условията на съвкупност, тъй като деянията по двете осъждания са извършени преди да е имало влязла в сила присъда ,за което и да е от тях /деянието по нохд №3645/2008 г. е осъществено на 10.06.2008 г., а деянието по нохд №2903/2006 г. е извършено на 16/17.01.2004 г./.При това положение се касае за едно осъждане,което обосновава хипотезата на чл.29 ал.1 б. „а” от НК.Извън посочените две присъди, по останалите предходни осъждания на К., наказанията са изтърпени преди повече от пет години, поради което за тях намира приложение разпоредбата на чл.30 ал.1 от НК.
Оплакването за явна несправедливост на наложеното на Е. С. наказание в посока необоснованото му завишаване, е лишено от основание. Не са налице нито многобройни ,нито изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства, обосноваващи приложението на чл.55 ал.1 от НК, в каквато насока е искането на защитата на подсъдимия.
При отмерване на наказанието ,което подсъдимият следва да понесе,от преценката на съда не са убягнали нито завишената степен на обществена опасност на деянието ,нито пък тази на дееца.В пълнота са били отчетени смекчаващите отговорността обстоятелства /като правилно въззивният съд е изключил от тях „младата възраст” на подсъдимия/,както и наличните отегчаващи отговорността такива. Изводът на съда ,че се касае за личност с трайно изградени престъпни нагласи ,намира опора в данните по делото, и се споделя от касационната инстанция.Защитата на подсъдимия акцентира на това ,че тъй като упражнената спрямо пострадалия принуда не била с голям интензитет ,то тя следвало да се отнесе към кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства.Това виждане не може да бъде споделено. И това е така,тъй като за съставомерността на деянието по чл.198 от НК е необходимо упражняването на принуда-сила или заплашване дори и с минимален интензитет.Само когато принудата е значителна и се характеризира с бруталност, арогантност или жестокост и излиза извън рамките на обичайните случаи на употреба на сила или заплашване, с цел отнемане на вещите, тя би могла да се отчита,но като отегчаващо отговорността обстоятелство.Що се отнася до обективно установената ниска стойност на отнетото имущество-тя действително е смекчаващо отговорността обстоятелство,но същото не води автоматично до промяна на наказанието, в посока неговото намаляване.С оглед приетите от решаващите съдилища факти, не се установява подсъдимият да е упражнил принудата по отношение на пострадалия ,за да защити брат си, поради което и това твърдение на защитата,упоменато в контекста на смекчаващите отговорността обстоятелства,е неоснователно.
В заключение следва да се отбележи ,че отмерването на наказанието е сложна комплексна логическа дейност по цялостна оценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, позволяваща установяването на действителната конкретна тежест на извършеното престъпление. Конкретният размер на наказанието следва да бъде в съответствие както с тази тежест , с личността на дееца, така и с целите по чл.36 от НК.Ето защо,касационната инстанция приема ,че наложеното на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода в размер на шест години не е явно несправедливо и не подлежи на допълнително смекчаване.
По изложените съображения и на основание чл.354 ал.2 т.2 във вр.с ал.1 т.3 от НПК,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА решение №56 от 14.04.2014 г. на Великотърновски апелативен съд, НО, постановено по внохд №41/2014 г., като оправдава подсъдимия Е. Г. С. по б. „б” на чл.29 ал.1 от НК.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/