О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 250
София, 30.12.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря Милена Миланова при участието
на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2887 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба за отмяна с вх. № 41219/30.03.2015 г. по вх. рег. на Софийски градски съд /СГС/ /допълнена с молба с вх. № 101183/12.08.2015 г./, подадена от [фирма] /н/ чрез адв. П. В. срещу решение № 2110/19.11.2014 г. по в.т.д.н. № 2030/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд /САС/, V състав, с което е отменено решение от 05.12.2011 г. по т.д.н. № 4887/2011 г. по описа на СГС в частта му, с която е обявена като начална дата на неплатежоспособността на [фирма] 31.12.2003 г. и като такава е определена датата 22.12.2011 г. В частта, с която СГС е обявил неплатежоспособността на дружеството, назначил е временен синдик, постановил е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството и е насрочил първото събрание на кредиторите, първоинстанционното решение е оставено в сила. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303 ал. 1 т. 1, т.2 и т. 5 ГПК. Излагат се доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на атакувания съдебен акт, изразяващо се в обстоятелството, че въззивният съд е определил условията и срока за обжалване на постановеното от него решение съобразно правилото на чл.633 ал.1 ТЗ, вместо съгласно чл.283 ГПК. Това според молителя е препятствало възможността му да получи достъп до касационно обжалване на въззивното решение. Тази молба, уточнена с молба с вх. № 101183/12.08.2015 г. с оглед дадени указания на СГС от 20.07.2015 г. е мотивирана с твърдението, че именно индивидуализираното по-горе влязло в сила решение на САС представлява новооткрито обстоятелство, което е от съществено значение за делото – предпоставка по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Въведено е твърдението и за наличието на основанието по чл.303 ал.1 т.2 ГПК, като по отношение на него е посочено, че решението на САС е основано на възложената и изслушана по делото финансово-икономическа експертиза, която „не кореспондира с предявените и приетите от кредиторите вземания“, но не са изложени, нито представени доказателства за наличие на въведените от законодателя предпоставки за отмяна на това основание. По отношение на заявеното наличие на основанието по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, също не са посочени аргументи, които да кореспондират с твърдението, че страната е била лишена от възможността да участва в делото, а по същество това основание е мотивирано с неправилното според молителя указване в диспозитива на атакувания акт, че същият подлежи на обжалване при условията и в срока по чл.633 ал.1 ТЗ.
Ответниците по молбата – „Р. /България/“ ЕАД, [фирма] и [фирма], в законоустановения срок са подали писмени отговори, в които поддържат, че молбата за отмяна на решението на САС е процесуално недопустима, алтернативно – неоснователна по подробно изложени съображения.
Подадената от [фирма] /н/ касационна жалба с вх. № 12868/07.10.2015 г. срещу решение № 2110/19.11.2014 г. на САС е върната като просрочена с разпореждане от 15.03.2016 г. по т.д. № 2030/2014 г. на администриращия съд – САС, като този съдебен акт е потвърден с определение № 411/10.10.2016 г. по ч.т.д. № 1749/2016 г. на ВКС.
Върховният касационен съд, ТК, първо отделение, намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание, да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК и да е подадена в установените по чл. 305 ГПК процесуални срокове. Съгласно чл.303 ал.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно – т.1; когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото – т.2; страната следствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее – т.5. С разпоредбата на чл.305 от ГПК е предвиден срок, в който може надлежно да се упражни правото да се иска отмяна на влязлото в сила решение. Съгласно чл.305 ал.1 т.1 и т.5 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна в случаите по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 от ГПК е тримесечен, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, респективно – от деня на узнаване на решението. Решението, отмяната на което се иска, е постановено на 19.11.2014 г. и е узнато от молителя на 27.11.2014 г. – моментът, в който същото е вписано в Търговския регистър, съобразно правилото на чл.633 ал.1 ТЗ. Споменатата разпоредба се явява специална спрямо тази по чл.283 ГПК и доколкото атакуваният съдебен акт попада в категорията на обхванатите от нея решения /всички решения по чл.630 и чл.632 ТЗ/, а не в изключенията, същата е относима към него и определя реда и срока за обжалването му пред ВКС. Следователно, след като решението на САС, чиято отмяна се иска, е вписано в Търговския регистър на 27.11.2014 г., то седемдневният срок за обжалването му пред ВКС е изтекъл на 04.12.2014 г. /четвъртък – присъствен ден/ и предвид обстоятелството, че в този срок срещу решението не е постъпила касационна жалба, същото е влязло в законна сила на 05.12.2014 г. Следователно, тримесечният преклузивен срок за отмяна започва да тече от влизане в законна сила на постановеният съдебен акт, въпреки, че узнаването му предхожда този момент, т. е. началният момент е към 05.12.2014 г. и срокът е изтекъл на 05.03.2015 г. Молбата за отмяна е депозирана на 30.03.2015 г., т. е. след изтичането на тримесечния преклузивен срок, установен в чл.305 ал.1 т.1 ГПК, а именно след 05.03.2015 г. и се явява процесуално недопустима. Срокът по чл.305 ГПК е преклузивен и за него съдът следи служебно. При неспазен срок по чл.305 ГПК се преклудира правото на страната да иска отмяна на влязлото в сила решение, поради което подадената молба се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. В молбата се сочи като основание за отмяна и чл.303 ал.1 т.2 ГПК, но изложените доводи, че изслушаната финансово-икономическа експертиза не кореспондира с предявените и приетите от кредиторите вземания не се покрива с визираните от законодателя основания за отмяна за установяване неистинност на документ или заключение на вещо лице и в този смисъл молбата за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК като несъдържаща съответно предвиденото в ГПК основание по този текст е недопустима. По отношение соченото в молбата за отмяна основание по чл.303 ал.1 т.5 ГПК следва да се посочи недопустимост и на още едно основание. В молбата за отмяна се съдържат твърдения за наличието на основанието за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, като страната въвежда довода, че е била лишена от възможността да инициира производство по касационно обжалване досежно атакуваното въззивно решение, както и че не е била редовно призована за производството по делото пред САС. Разпоредбата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, общото между които е, че страната е била лишена от възможност да вземе участие в производството по делото лично или чрез процесуален представител. Първото от основанията за отмяна по чл.303 ал.1 т. 5 ГПК е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в разглеждането на делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството. Второто от основанията е налице, когато страната не е била надлежно представлявана, а третото основание е налице в хипотезата, когато страната не е могла да се яви на заседанието, за което е била призована, нито лично, нито чрез повереник, поради обособени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В настоящия случай данни за наличието на някое от тези основания не са представени. Твърдението на молителя за невъзможността да обжалва въззивното решение е проверено в хода на обжалването на разпореждането на САС за връщане, поради просрочие на подадената касационна жалба срещу въззивното решение, потвърдено с определение № 411/10.10.2016 г. по ч.т.д. № 1749/2016 г. на ВКС.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че молбата за отмяна е процесуално недопустима. Следва да се отмени определението за даване ход по същество от о.з. и молбата се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати. Предвид своевременно направеното в съдебно заседание искане за присъждане на разноски от страна на [фирма], в полза на този ответник следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото в размер на 500 лв. на основание чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК вр. чл.9 ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на І ТО:
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ свое протоколно определение от 08.12.2016 г., постановено в проведеното на същата дата открито съдебно заседание по т.д. № 2887/2015 г. по описа на ВКС, I-во т. о., с което е даден ход по същество на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 41219/30.03.2015 г. по вх. рег. на Софийски градски съд /допълнена с молба с вх. № 101183/12.08.2015 г./, подадена от [фирма] /н/ за отмяна на решение № 2110/19.11.2014 г., постановено по в.т.д.н. № 2030/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, V състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 2887/2015 г. по описа на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] /н/, ЕИК №[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. партер, да заплати на [фирма], ЕИК №[ЕИК] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сграда „Е“, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.