1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр.София, 11.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 665/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. Н. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІІ-101 от 05.10.2015 г. по гр.д.№ 617/ 2015 г. С него е потвърдено решение на Бургаски районен съд по гр.д.№ 4819/ 2014 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против А. Я. К. и М. С. С. искове, квалифицирани по чл.422 ГПК вр. чл.183 ал.1 пр.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумата 16 516,50 лв – неплатен остатък от продажна цена по обратно писмо от 13.06.2008 г. и сумата 8 275,08 лв – законна лихва за забава за период 13.06.2009 г. – 31.03.2014 г., както и законната лихва върху главницата от 10.04.2014 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение № 1756/ 15.04.2014 г. по ч.гр.д.№ 2822/ 2014 г. на Бургаски районен съд.
Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) процесуалноправни въпроси: какво е доказателственото значение на заключение на вещо лице, неподкрепено от писмени доказателства; кому се възлага тежестта на доказване на факта на плащане на поето с договор парично задължение; и невнасянето на депозит за назначена експертиза може ли да се квалифицира като поведение, препятстващо установяването на обективната истина по отнесен до съда правен спор. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответните страни А. Я. К. и М. С. С. оспорват жалбата, без да излагат конкретни съображения по наличието на основания за допускане на касационния контрол.
Съдът намира жалбата за допустима, а са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли предявените установителни искове, въззивният съд е приел, че на 13.06.2008 г. между страните по делото (ищецът – касатор като продавач, а ответниците като купувачи) е сключен с нотариален акт договор за покупко-продажба на недвижим имот при цена 50 000 лв. На същата дата страните по сделката съставили обратно писмо, в което удостоверили, че действителната продажна цена по договора е 140 000 евро, намалени с остатъка за плащане по договор за кредит № 409/ 26.11.2004 г. между ищеца и [фирма], заедно лихвите. Купувачите трябвало да платят на продавача 10 000 евро (дадени като задатък) и още четири вноски, съответно три от тях по 20 000 евро, а последната – 15 000 евро, платима на 13.06.2009 г., от която трябвало да бъдат приспаднати дължимите лихви и такси по кредита. Ищецът признава получаването на другите вноски, освен последната и претендира от нея 8 470 евро, в равностойност 16 516,50 лв. М. С. е превел по сметка на ищеца и по сметка за погасяване на кредита общо 64 453,29 евро. Съдът приел за установено от заключението на вещо лице, че последната вноска от 15 000 евро не е направена, но доколкото ищецът не се е възползвал от осигурената му възможност за изслушване на допълнителна експертиза, той е възпрепятствал възможността да се установи обективната истина. Твърдяните от него обстоятелства не са установени по безспорен начин и поради това исковете му следва да се отхвърлят като недоказани.
При тези мотиви на въззивния съд формулираният от жалбоподателя правен въпрос невнасянето на депозит за назначена експертиза може ли да се квалифицира като поведение, препятстващо установяването на обективната истина, е включен в предмета на делото и обуславя обжалваното решение. Исковете са отхвърлени именно по съображения, че с поведението си ищецът е създал такова препятствие. По този въпрос няма съдебна практика, нито изрична законова разпоредба, поради което следва да се приеме, че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а останалите поставени правни въпроси ще бъдат разгледани като касационни доводи.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски окръжен съд № ІІІ-101 от 05.10.2015 г. по гр.д.№ 617/ 2015 г.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 495,83 лв (четиристотин деветдесет и пет лева, осемдесет и три стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: