Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
гр. София 11 май 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на осми май, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при секретар Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова
н. д. № 833/2012г.
Производството е образувано по искане на осъдения А. Т. за отмяна на присъда от 29.03.2011г., обявена по нохд №7693/09г. на Районен съд – София и потвърдена с въззивно решение №150 от 08.02.2012г., по внохд №4541/11г. на Софийски градски съд, по предвидения в чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК ред .
В депозираното искане за възобновяване се визират оплаквания за допуснато от съдебните инстанции нарушение на материалния закон, обективирано в ангажиране на наказателната отговорност на А. Т. за престъпление – обсебване в големи размери, при субективна несъставомерност на инкриминираното деяние – липса на изискуемия се от особената норма на чл.206, ал.3 от НК умисъл. Предлага се настоящият състав на ВКС да упражни правомощията си по чл.425, ал.1, т.2 от НПК по отношение на придобилия юридически стабилитет и атакуван съдебен акт, като оправдае осъденото лице.
В съдебно заседание на 08.05.2012г., А. Т. се явява лично пред ВКС и прави изрично волеизявление, с което се позовава на изтекла погасителна давност за наказателно преследване. Упълномощеният от осъдения адвокат пледира за прилагане на чл.425, ал.1, т.2 от НПК, вр.чл.24, ал.1, т.3 от НПК, чрез отмяна на влязлата в сила присъда и прекратяване на наказателното производство.
Частният обвинител и граждански ищец М. К., редовно уведомена не участва в настоящата съдебна процедура.
Представител на Върховната касационна прокуратура дава заключение за наличието на материалноправните и процесуалноправни предпоставки за приложение на института на давността.
Върховният касационен съд, при осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда от 29.03.2011г., по нохд №7693/09г., Софийски районен съд е признал А. А. Т. за виновен в това, че на 28.11.1996 година, в [населено място], противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил марка „БМВ”, модел „524D”, с ДК [рег.номер на МПС] , на стойност 1 486 420 неденоминирани лева, собственост на М. И. К., която владеел, като обсебването е в големи размери, поради което и на основание чл.206, ал.3, вр.ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено, при условията на чл.66 от НК, с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.
Със съдебния акт е отхвърлен предявеният от М. К. в наказателния процес граждански иск за сумата от 2 205, 85 нови лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Първоинстанционната присъда е проверена, в рамките на инициирана по жалба на подсъдимия въззивна процедура, приключила с решение №150 от 08.02.2012г., по внохд №4541/11г. на Софийски градски съд, с което същата е потвърдена изцяло.
Въззивният акт е постановен при груби нарушения на материалния и процесуалния закон, изразяващи се в незачитане на института на давността и в неизпълнение на възложените от чл.317, вр.чл.302, вр.чл.289, ал.1 и 2, вр.чл.24, ал.1 и 2 от НПК задължения на решаващия орган, в съдебната фаза на наказателния процес.
Интерпретацията на приложените към настоящото дело писмени материали сочи, че срещу А. Т. е повдигнато обвинение за извършено на 28.11.1996 година престъпление по чл.206, ал.3 от НК.
Образуваното, въз основа на внесения от Районна прокуратура- София обвинителен акт, наказателно производство е финализирало с осъдителна присъда, влязла в сила на 08.02.2012 година, с обявяването на потвърждаващото първоинстанционния акт, решение на Софийски градски съд, неподлежащо на касационна проверка.
Очертаната фактология обосновава заключение за дерогиране на нормата на чл.80, ал.1, т.3 от НК и на константната практика по приложението на института на давността, логическо следствие от което е опорочаване решението, обективиращо волята на въззивния съд
Разпоредбите на чл.чл.80 и 81 от НК предписват изключване на наказателното преследване за престъпно деяние, когато от довършването му е изтекъл срок, надвишаващ лимитирания в ал.1,т.1-5 на чл.80 от НК, последният от които предопределен от параметрите на наказуемост на престъпните посегателства. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, като независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява, ако времевият период надвишава с ? визираните в чл.80, ал.1 от НК предели /чл.81 от НК/.
Установеният от разпоредбата на чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.3 от НК срок, релевантен за осъщественото престъпление по чл.206, ал.3 от НК е изтекъл на 28.11.2011 година – 15 /петнадесет/ години след осъществяване на инкриминираното от прокурора посегателство-обсебване в големи размери, поради което и към момента на постановяване на въззивния съдебен акт, наказателното разследване за престъплението е било изключено от абсолютната давност.
Софийски градски съд не е съобразил това обстоятелство, не е упражнил възложените му от чл.317, вр.чл.302, вр.чл.289, ал.1 и 2, вр.чл.24, ал.1 и 2 от НПК правомощия и не е предоставил възможност на А. Т. да вземе становище по въпроса за давността, предпоставящо реализиране на компетентността по чл.334, т.4 от НПК за прекратяване на наказателното производство, на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК, освен ако подсъдимото лице не е обективирало искане за продължаване на процеса и за произнасяне по същество, при което въззивната инстанция е длъжна в своето решение да измени присъдата на първостепенния съд, при условията на чл.334, т.3, вр.чл.317, вр.чл.305, ал.5 от НПК, като приложи правилата за давност, препятстващи налагане на наказание.1
Преценката на допуснатите нарушения, в контекста на произтичащото от императивното предписание на чл.124 от Конституцията на Република България задължение на касационния съд за осъществяване на върховен надзор за точното и еднакво прилагане на закона, и при съблюдаване на лимитирания в чл.425, ал.1, т.2, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2, вр.чл.24, ал.1,т.3 от НПК нормативен регламент, след изрично направеното в съдебно заседание на 08.05.2012г. волеизявление на осъдения, мотивират възобновяване на нохд №7693/09г. на Районен съд-София и на внохд №4541/11г. на Софийски градски съд, отмяна на постановения по тях и придобил юридически стабилитет съдебен акт, и прекратяване на воденото срещу А. Т. наказателно производство.
_____________________________________________________________
1.Решение №781/2004г., по н.д. №400/2004г. на I-во н.о.; решение №510/2008г., по н.д. №479/2008г. на I-во н.о.; решение №472/2009г., по н.д.№613/2009г. на III-то н.о.; решение №258/2011г., по н.д. №1405/2011г. на III-то н.о. на ВКС;
С оглед изложената аргументация и на основание чл.425, ал.1, т.2, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-2, вр.чл.24, ал.1,т.3 от НПК и чл.81, ал.3, вр.чл.80, ал.1, т.3 от НК, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА нохд №7693/09г. на Районен съд – София и внохд №4541/11г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ влязлата в сила присъда, обявена на 29.03.2011г., по нохд №7693/09г. на Районен съд-София и потвърдена с решение №150 от 08.02.2012г., по внохд №4541/11г. на Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу А. А. Т., образувано за извършено на 28.11.1996 година, в [населено място], престъпление по чл.206, ал.3 от НК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: