1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр.С., 14.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 478/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на К. М. К. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 1952 от 30.11.2009 г. по гр.д.№ 2831/ 2009 г. С въззивното решение е потвърдено решение на П. районен съд по гр.д.№ 2166/ 2008 г., като по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против О. Б. А. иск по чл.50 от ЗЗД за заплащане на сумата 1 548 лв обезщетение за неимуществени вреди, произлезли от лошото състояние на покрива на жилищна сграда на [улица] в[населено място].
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд отговорил неправилно на материалноправният въпрос може ли етажен собственик да отговаря за вреди, причинени на друг етажен собственик от вещ, представляваща обща част в етажна собственост. Отрицателният отговор, даден в обжалваното решение, противоречал на общия принцип, че всеки дължи обезвреда за причинени от негова вещ вреди. Счита, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и на това основание претендира за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация не взема становище по искането за допускане на обжалване и по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – за основателно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищцата и ответника са собственици на отделни обекти в сграда, притежавана под режим на етажна собственост. Приел е, че покривът на сградата е бил в състояние, което не е осигурявало изпълнение на хидроизолационното му предназначение и в резултат на това е имало повреди в апартамента на ищцата. Този покрив е обща част, но ответникът като етажен собственик не отговаря за вредите от състоянието му, защото правилото на чл.50 от ЗЗД не се прилага в отношения между съсобственици.
Следователно повдигнатият от жалбоподателката материалноправен въпрос обуславя въззивното решение (т.е. включен е в предмета на спора и е предпоставил правните изводи на решаващия съд по конкретното дело, съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Следва да се приеме също така, че отговорът на този въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като нормативните актове не съдържат изрично правило, разрешаващо такъв казус, нито има данни за съдебна практика, съдържаща отговор на въпроса. Поради това съдът намира, че са налице условията, визирани в чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Предвид тези мотиви касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, като на жалбоподателката бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на П. окръжен съд № 1952 от 30.11.2009 г. по гр.д.№ 2831/ 2009 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 30,96 лв (тридесет лева, деветдесет и шест стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: