2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
гр. София, 18.05.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на десети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1711 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата В. Ф. В. като [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Х. П. срещу решение № 373 от 17.02.2013г. по в. гр. дело № 2508/2005г. на Софийски апелативен съд, 2 състав, с което след отмяна на решение от 28.10.2005г. по гр. дело № 1181/2001г. на Софийски градски съд са отхвърлени следните предявени от В. Ф. В. като [фирма], [населено място] искове: 1/ за осъждане на [фирма] да заплати сумата 1 000 лв., представляваща стойност на предмета на нарушението по цени на дребно, за издаването през м. септември 1997г. на английско – български речник, отпечатан в печатница П. В.; 2/ за осъждане на „Е” Е. да заплати сумата 1 000 лв., представляваща стойност на предмета на нарушението по цени на дребно, за издаването през м. септември 1997г. на английско – български речник, отпечатан в печатница П. В.; 3/ за осъждане на И. М. Г., ползващ се от търговската марка Г., да заплати по 25 000 лв., представляващи стойност на предмета на нарушението по цени на дребно, за всяко от следните издания: английско – български речник, издаден през 1998г. и отпечатан в печатница А. [населено място], допечатка от 1 000 бр. на същия речник, осъществена през 1999г., допечатка на 1 000 бр. от същия речник, осъществена през 2000г., второ издание на същия речник от 2000г., трето издание на същия речник, осъществено през 2000г., допечатка на 2 000 бр. от изданието от 2000г. С въззивния съдебен акт В. Ф. В. като [фирма] е осъдена да заплати на основание чл. 60 ГПК /отм./ по сметка на САС държавна такса в размер 4 410 лв. и на основание чл. 64 ГПК /отм./ на [фирма], „Е” Е. и И. М. Г. разноски за двете съдебни производства в размер 1 813 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е прознесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Материалноправният въпрос за времетраенето и защитата на авторските права, възникнали при действието на чл. 18 от Закона за авторското право /отм./, продължени и след 01.08.1993г. при действието на чл. 3, ал. 1, т. 1 и § 6 от ПЗР на Закона за авторското право и сродните му права, в сила от 01.08.1993г.
2. Материалноправният въпрос за предпоставките за уважаване на исковете с правно основание чл. 94 и чл. 95 ЗАПСП, в т. ч. дължи ли се обезщетение на издателството, комуто авторите са отстъпили авторските си права.
3. Въпроса за солидарната отговорност на авторите и съставителите, издателите и носителите на права за издаването на речници за непозволено увреждане спрямо трето лице носител на правата за издаването им съобразно разпоредбата на чл. 58 ЗЗД във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1, чл. 94 и чл. 95 ЗАПСП.
4. Въпроса за формиране и обосноваване на основното начало за законност по чл. 5 ГПК, при които съдът разглежда и решава делата според точния им смисъл, а когато те са непълни, неясни или противоречиви – според общия им разум.
Касаторът поддържа, че въпросите са решени в противоречие с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК и Решение № 37/11.04.2000г. на Комисията за защита на конкуренцията, а наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК обосновава с липсата на задължителна съдебна практика, практика на ВКС и противоречиво решаване от съдилищата.
Ответниците [фирма], [населено място], „Е” Е., [населено място] и И. М. Г. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. З. оспорват касационната жалба и правят възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване поради това, че Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК не дава отговор на релевантните правни въпроси, а има тълкувателно значение относно предвидените в ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване, а Решение № 37/11.04.2000г. на Комисията за защита на конкуренцията е неприложимо, тъй като е постановено от орган извън системата на съдебната йерархия на гражданските съдилища. Според ответниците хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице поради това, че касаторът не е посочил съдебна практика, създадена поради неточно тълкуване на закона, която може да бъде променена, а е направил оплакване за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Относно четвъртия въпрос ответниците считат, че се възпроизвежда разпоредбата на чл. 5 ГПК, която е ясна и не страда от непълнота, неточност или противоречивост.
Ответниците по исковата молба Л. Х. И. от [населено място], С. Б. С. и В. П. К., последните двама от [населено място] са депозирали становище, с което оспорват касационната жалба на ищцовата страна и правят възражение за липса на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Посочените трима ответници по предявените искове не са страна в настоящото касационно производство, тъй като по отношение на тях и на ответницата Е. З. З. от [населено място] първоинстанционното решение е влязло в сила съгласно чл. 296, т. 2, предл. 1 ГПК, защото не са подали въззивна жалба срещу него.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е от надлежна страна в процеса в предвидения в чл. 283 едномесечен преклузивен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, доколкото в нея и приложеното изложение са посочени основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и релевираните от страните доводи, приема следното:
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 18, ал. 7 З. /отм./, въззивният съд е приел, че речникът следва да се изведе от другите защитени от З. обекти на правото на защита и да се отнесе към категорията „енциклопедии, сборници и др.”. За да направи този извод, съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че се касае за идентичен труд по систематизиране и подредба на информация, съчетан с използването на специализирани филологически познания /за осъществяване на подредбата по азбучен ред на чуждите думи и посочване на единственото или множеството значения на български език/, използване на познания за начините на систематизиране /историческо – според хронологично влагания смисъл на думите или честотно – според честотата на употреба на съответно смислово значение/, както и липсата на същински творчески елемент. Поради спецификата на дейността по създаване на енциклопедии, сборници, речници и други произведения законодателят е предвидил по-кратък срок на защита – 25 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на първата публикация. Предвид твърдението на ищцата, че първата публикация на „Английско – български речник” в 2 тома, издание от И. на Б., е осъществена през 1966г., въззивната инстанция е приела, че авторският колектив, съставил речника, се е ползвал със защита, следваща от З./ЗАПСП до 1991г. вкл. Към момента на сключване на договора между лицата, заявени като съставители на първообраза, респективно техните правоприемници, и ищцата през 1997г. вече не е съществувал защитен от З. предмет. За да отхвърли предявените искове, съдебният състав на САС се е позовал също и на липсата на преки доказателства от ищцовата страна за установяване кога точно е издаден първообразът на речника, относно чието издаване ищцата е придобила права, кои са неговите съставители и дали те са идентични със съконтрагентите й по договора, на който се позовава, както и недоказване на претърпени от ищцата имуществени вреди, недоказване на вероятната реализация на речника като конкретна дейност, индивидуализирана по време, тираж и т. н.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантни за спора материалноправни или процесуалноправни въпроси, по отношение на които е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция има право да конкретизира и уточни посочените от касатора правни въпроси.
Материалноправният въпрос за времетраенето и защитата на авторските права върху речници, възникнали при действието на чл. 18 от Закона за авторското право /отм./, продължени и след 01.08.1993г. при действието на Закона за авторското право и сродните му права, в сила от 01.08.1993г., и за тълкуване на разпоредбата на § 6 ПЗР на ЗАПСП, е релевантен, тъй като е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Посочената правна норма не е достатъчно точна и ясна, възможно е да се тълкува противоречиво от съдилищата, по релевантния материалноправен въпрос не е формирана практика на ВКС, поради което и с оглед необходимостта от създаване на постоянна съдебна практика и осигуряване разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на закона следва да се допусне касационнно обжалване на въззивното решение.
Материалноправният въпрос за предпоставките за уважаване на исковете с правно основание чл. 94 и чл. 95 ЗАПСП също е релевантен за спора поради това, че от него зависи изходът на делото и преценката за наличието, респективно липсата на необходимите предпоставки е обосновала изводите на въззивния съд. Проверката дали въззивната инстанция правилно е приела, че през 1997г. вече не е съществувал защитен от З. /отм./ обект, дали липсват доказателства кога е издаден първообразът на речника, кои са неговите съставители, дали те са идентични със съконтрагентите на ищцата по договора и дали ищцата е претърпяла имуществени вреди, не може да бъде извършена в настоящото производство, тъй като зависи от представените доказателства, а е предмет на проверка в производството по чл. 290 ГПК след допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.
Въпросът дължи ли се обезщетение на издателството, комуто авторите са отстъпили авторските си права, е важен, но въззивният съд не го е обсъждал. Този въпрос, както и посоченият от касатора трети въпрос за солидарната отговорност на авторите и съставителите, издателите и носителите на права за издаването на речници за непозволено увреждане спрямо трето лице носител на правата за издаването им съобразно разпоредбата на чл. 58 ЗЗД във връзка с чл. 3, чл. 94 и чл. 95 ЗАПСП биха били от значение за изхода на спора в зависимост от отговора на първия правен въпрос – ако се приеме, че авторските права върху издадения през 1966г. Английско-български речник в два тома се ползват със защита и след влизане в сила на 01.08.1993г. на Закона за авторското право и сродните му права.
Четвъртият въпрос, формулиран от касатора, е много общ, отнася се до един от основните принципи на гражданския процес – принципа за законност, и зависи от приложението на относимите правни норми.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените от него правни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен. Цитираното от касатора Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК не обосновава извод за наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като в него не са разгледани спорните по настоящото дело правни въпроси, а се отнася до тълкуване на основанията за допускане на касационно обжалване на едно въззивно решение по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК „основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г. /отм./; с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК“. Следователно критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора в обжалваното въззивно решение е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, но не и практиката на административните съдилища, ВАС, Комисията за защита на конкуренцията, нито на арбитражните съдилища или други органи. Поради това е неоснователен доводът, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с Решение № 37/11.04.2000г. на Комисията за защита на конкуренцията.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 373 от 17.02.2013г. по в. гр. дело № 2508/2005г. на Софийски апелативен съд, 2 състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 1 040 лв. по сметка на ВКС на РБ съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на вносния документ в определения срок делото да се докладва на състава за връщане на касационната жалба и прекратяване на касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.