Р Е Ш Е Н И Е
№ 251
гр. София, 19.06.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЖАНИНА НАЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 838 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искане на осъдения Б. Д. Б. за възобновяване на внохд № 336/2013 г. на Видинския окръжен съд. В допълнение към искането се сочи, че решението по делото, с което е потвърдена присъда на Видинския районен съд е постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е явно несправедливо. При условията на алтернативност се претендира връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на размера на наказанието.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното:
С решение № 13/ 27.02.2014 г. Видинският окръжен съд потвърдил изцяло присъда № 761/ 06.11.2013 г. по нохд № 1410/13 г. на Видинския районен съд, с която подсъдимият Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.3, вр. чл.29 ал.1 б.А и Б от НК и е осъден на три години лишаване от свобода, които да търпи в затвор при „строг” режим.
Искането е подадено от легитимирана страна, в срока по чл.421 ал.3 от НПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е частично основателно.
Върховният касационен съд не споделя оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство и при първоинстанционното разглеждане на делото.
В саморъчно изготвеното искане, с което е инициирано настоящото производство, осъденият твърди, че не е извършил престъплението, бил е подложен на насилие в полицията, не му дали „право на адвокат” и се възползвали от неговата неграмотност. Оплакванията са лишени от фактическо основание. От материалите по делото се установява, че на досъдебното производство обвиняемият е представляван от служебен защитник и всички следствените действия са проведени с негово участие. Служебна защита е осъществявана и на двете съдебни инстанции, а данни за упражнено насилие върху М. не са налице. Неоснователно е и възражението, че съдът не е разяснил правата на подсъдимия по чл. 371 и сл. от НПК и така е допуснал съществено процесуално нарушение. Разглеждането на делото по реда на диференцираната процедура на глава 27 от НПК е само една процесуална възможност, насочена към по-бързо приключване на наказателното производство. Тя може да се инициира служебно от съда или по искане на подсъдимия, каквото в случая не е направено. Поначало обаче разглеждането на делото по общия ред не може да се квалифицира като процесуално нарушение, защото правото на защита се упражнява в най-пълна стенен при провеждане на пълноценно съдебно следствие. Лисват основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
Оплакването за явна несправедливост на наказанието е основателно. Видинският окръжен съд не е отчел всички смекчаващи вината обстоятелства, които дават основание за индивидуализацията на наказанието по чл.55 от НК. Осъденият е направил пълни самопризнания и се е разкаял за извършеното още на досъдебното производство. Мотивите за деянието, ниската стойност на откраднатите вещи и липсата на вреди след тяхното възстановяване на собственика, тежкото социално положение на осъдения, влошено му здравословно състояние и леката умствена изостаналост също следва да се вземат предвид като смекчаващи отговорността му. Те обуславят по-ниска степен на обществена опасност на извършеното престъпление, за което минимално предвиденото наказание в нормата на чл.196 ал.1 т.2 от НК се явява несъразмерно тежко. Касационният състав прие, че санкцията следва да бъде отмерена под минимума, в рамките на две години лишаване от свобода. Това налага възобновяване на делото и изменяване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.425 ал.1 т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд № 336/ 2013 г. на Видинския окръжен съд.
ИЗМЕНЯВА решение № 13/27.02.2014 г., като на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК налага на подсъдимия Б. Д. Б. наказание две години лишаване от свобода.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: