2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 251
София, 23.04 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 483/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1737 от 29.10.2013 г. по гр. д. № 1205/2013 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 76 от 08.01.2013 г. по гр. д. № 13610/2011 г. на Пловдивския районен съд, с което [фирма] [населено място] е осъдено да предаде на собствениците им владението на 3/5 ид. ч. от терен с площ 131 кв. м. в поземлен имот с идентификатор 56784.505.342, заеман от постройка с идентификатор 56784.505.342.2 със застроена площ 131 кв. м.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответника, който поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
От ищците по делото С. Н. Г., Б. Н. Г., Е. П. В., В. Г. К., Г. Г. К. и Л. Г. К. е получен писмен отговор, в който се поддържа становище за неоснователност на жалбата.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение, като препратил съгласно чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд и изложил и собствени мотиви, въззивният съд приел, че ищците са собственици на 3/5 ид. ч. от поземлен имот въз основа на отмяна на отчуждаването със заповед по чл. 4 З. по З., З., З., ЗДИ и ЗС, а ответникът не се легитимира за собственик, тъй като в капитала на дружеството, чийто правоприемник е, не е било включено правото на собственост върху земята. С влязло в сила решение по гр. д. № 1429/2006 г. на Пловдивския районен съд е отхвърлен иск на [фирма] срещу настоящите ищци и Общината [населено място] за признаване на правото на собственост върху 110/515 ид. ч. от спорния имот. В мотивите към това решение е изследван статутът на сградата и е посочено, че тя има характер на временна постройка /павилион/ по смисъла на чл. 120 ППЗТСУ /отм./, и макар да съществува като магазин за промишлени стоки, липсват доказателства да е придобила траен градоустройствен статут по реда на пар. 50а /нов/ от ПЗР на З. /отм./ или на пар. 17, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, така че е приложим пар. 6а от ПЗР на ППЗТСУ /отм./ – такива временни постройки се премахват и не следва да се третират като сгради. С оглед изложеното въззивният съд приел, че касаторът, който не притежава права на суперфициарен собственик, държи върху собствените на ищците идеални части от поземления имот постройка без наличието на правно основание и ревандикационната претенция е уважена.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и в касационната жалба, касаторът е изложил съображения във връзка с допустимостта на производството, но с определение № 513 от 19.10.2012 г. по ч. гр. д. № 518/2012 г. на ВКС, І-во г. о., предявеният иск е приет за допустим. Всъщност, определящ изхода на делото не е въпросът за допустимостта на ревандикационния иск, а може ли с иск по чл. 108 ЗС да се иска предаване на владението на недвижим имот, намиращ се под чужда сграда, без да се иска премахване на сградата с иск по чл. 109, ал. 1 ЗС. Този въпрос е свързан с решаващите изводи на съда и затова е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като с влязло в сила решение по гр. д. № 3291/2008 г. на Пловдивския окръжен съд /касационната жалба срещу него не е допусната за разглеждане по същество с определение № 234 от 17.03.2010 г. по гр. д. № 1626/2009 г. на ВКС, І-во г. о./ искът за ревандикация е уважен в хипотеза, при която ищците са собственици на земята, а ответниците – на постройка, намираща се върху чуждия имот, за премахването на която, обаче, е бил предявен иск по чл. 109, ал. 1 ЗС.
Останалите въпроси са свързани с правилността на обжалваното решение и ще бъдат обсъдени при разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1737 от 29.10.2013 г. по гр. д. № 1205/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 /двадесет и пет лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: