4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 252
[населено място], 14.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение в публичното заседание на десети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
с участието на секретаря Ангел Йорданов, като изслуша докладваното от съдията Цолова т.д. №2047 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.48 във вр. с чл.47 ЗМТА.
Образувано е по предявен от Д. В. М. срещу „Профи кредит България“ЕООД иск за отмяна на арбитражно решение №892 от 16.01.2014г. по арбитражно дело № 892/2013г. на арбитър Бисерка Газдова,с което ищецът е осъден да заплати в полза на дружеството сумата 7202,85 лв.,ведно със законната лихва и разноски.
В исковата молба се оспорва валидността на арбитражното решение с позоваване на разпоредбата на чл.47 ал.2 ЗМТА /нова – ДВ бр.8/17г./, евентуално – на тези по чл.47 ал.1 т.4 и т.6 ЗМТА.Наличието на посочените основания се обосновава с твърдения за нищожност на арбитражното решение,поради постановяването му по неарбитрируем спор,произтичащ от потребителски договор – чл.19 ал.1 предл.5 ГПК; че страната не е била уведомена за арбитражното производство и поради това не е взела участие в него; че арбитражната процедура не е съобразена със споразумението между страните и,че постановеното арбитражно решение противоречи на обществения ред /основание,което не обосновава отмяна на постановеното решение,поради отмяната на разпоредбата на чл.47 ал.1 т.3 ЗМТА с ДВ бр.8/2017г.,несъобразена от ищеца/.
Ответникът „Профи кредит България“ЕООД е признал иска.Заявил е с отговора си,че заведеното въз основа на издадения по арбитражното решение изпълнителен лист изпълнително дело е прекратено по искане на взискателя , а събраната от ищеца сума му е върната. Поискал е поради това при постановяването на решението си Върховен касационен съд да остави направените от ищеца разноски за негова сметка,евентуално – да му присъди такива за платено адвокатско възнаграждение в минималния размер по Наредба №1/2004г.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение констатира,че е валидно сезиран с искова молба по чл.47 ЗМТА,подадена в предвидения в чл.48 ЗМТА тримесечен преклузивен срок от връчването на ищеца на арбитражното решение.
По направеното в нея оспорване валидността на арбитражното решение намира следното:
Производството по арбитражното дело е образувано по искова молба на „Профи кредит България“ЕООД срещу Д. В. М.,в качеството му на заемополучател по договор за револвиращ заем,неразделна част от който са общи условия,чиято клауза на т.13.1 предвижда споровете между страните да бъдат разрешавани от един от поименно определени арбитри,между които и арбитър Бисерка Газдова.
След постановяването на арбитражното решение е извършено от законодателя допълване на разпоредбата на чл.19 ал.1 ГПК /със ЗИД на ГПК – ДВ бр.8/24.01.2017г./,като забраната за уговаряне на арбитражни клаузи е разширена и спрямо споровете,по които едната от страните е потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП.Със същия закон е въведена и нова ал.4 на чл.3 от ЗЗП,с която се приема,че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, е недействителна.Пак със ЗИД на ГПК изрично е въведена и нова ал.2 на чл.47 ЗМТА, постановяваща,че арбитражните решения,постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж , са нищожни.
Понятието „потребител“ е дефинирано в разпоредбата на §13 т.1 от ДР на ЗЗП,където се приема,че потребител е всяко физическо лице,което придобива стоки или ползва услуги,които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице,което, като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
С §6 ал.2 на ПЗР на ЗИД на ГПК е предвидено изрично,че започналите към момента на влизане в сила на закона арбитражни производства по потребителски спорове,чиято неарбитрируемост се въвежда с него,не могат да приключат с решения по същество и подлежат на прекратяване.
Съобразявайки мотивите към т.3 на решение №9/24.10.02г. по к.д.№15/2002г. на КС на РБ,възприемащи производството по чл.47 ЗМТА като втори стадий на защита при арбитражните спорове,следва да се приеме,че, независимо от това,че арбитражното производство е приключило преди въвеждането на посочените изменения,при образувано съдебно производство за отмяна, арбитражното решение подлежи на проверка и за валидност с оглед въведената законодателна забрана за арбитрируемост по отношение на определена категория спорове.Това произтича преди всичко от систематичното място на новата разпоредба на ал.2 – в чл.47 ЗМТА – непосредствено след визираните в първата алинея основания за отмяна,по които се произнася ВКС . Новата алинея втора лишава от правно действие всяко арбитражно решение, постановено по спор, който вече законодателно е изключен от компетентността на арбитража.Нормата има действие занапред,а това означава,че при иницииран пред ВКС втори стадий на защита срещу арбитражно решение,което е постановено по спор,определен към момента на произнасянето на ВКС от законодателя като неарбитрируем, произтичащата от това негова нищожност следва, като се констатира /включително и служебно/, да бъде прогласена със съдебното решение.Допълнителен аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл.405 ал.5 ГПК /въведена със същия ЗИД на ГПК/,според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл.47 ал.2 ЗМТА инцидентно е възложена и на съда в производството по искане за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение.
В настоящия случай ищецът М. е потребител по смисъла на определението в §13 т.1 от ДР на ЗЗП – същият е физическо лице – страна по договор за револвиращ заем,сключен за задоволяване на личните му потребности /т.е. действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. Спорът между него и ответника „Профи кредит България“ЕООД е неарбитрируем по смисъла на чл.19 ал.1 ГПК /доп./, а постановеното по този спор арбитражно решение,чиято отмяна се иска по реда на чл.47 ал.1 ЗМТА, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно на основание чл.47 ал.2 ЗМТА.
При този изход на делото останалите доводи,наведени в исковата молба, не следва да се разглеждат.Доколкото с отговора на исковата си молба ответникът не е представил доказателства в подкрепа на твърденията си за прекратяване на изпълнителното производство и връщане на събраната въз основа на издадения по нищожното арбитражно решение изпълнителен лист сума,не може да се приеме,че са налице кумулативно предвидените в разпоредбата на чл.78 ал.2 ГПК предпоставки за освобождаването му от отговорност за разноски.В полза на ищеца следва да бъдат присъдени такива за производството пред ВКС в пълния им понесен от страната размер от 750 лв. /платено адвокатско възнаграждение/. Възражението на тяхната прекомерност не следва да бъде уважено,доколкото така определеното по договора между страните и изплатено на адвоката възнаграждение отговаря на защитимия материален интерес /чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски за държавна такса в размер на 318,56 лв.
По изложените съображения Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение №892 от 16.01.2014г. по арбитражно дело № 892/2013г. на арбитър Бисерка Газдова.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ЕООД с ЕИК[ЕИК] ,седалище и адрес на управление [населено място][жк] [улица] бл.53 Е вх.В да заплати на Д. В. М. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място] [улица] сумата 1068,56 лв. разноски за производството пред ВКС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.