О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
гр. София 15.03.2010 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 5 март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 246 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Н. Г. К. срещу решение № 1516/27.11.2009 г. по гр.дело № 1746/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2502/23.07.2009 г. по гр.дело № 9045/2006 г. на Варненския районен съд. С решението на Варненския районен съд е отхвърлен предявения иск от Н. Г. К. за приемане за установено по отношение на ОСЗГ А. , Д. г. с. В. и Р. управление на г. Варна, че наследниците на Н. Н. П. б.ж. на с. О., починал през 1982 г. имат право да възстановят собствеността си върху нива, находяща се в землището на с. О., община А., м.”Варненски път” или „Ш” с площ от 3 дка възоснова на твърдения за придобиване на правото на собственост от ищцата по наследство, а от наследодателя Н по давност на осн.чл.13,ал.2 от ЗВСГЗГФ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на въззивното решение – нарушение на материалния закон.
Жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси за приложимия закон и за процесуалния ред по предявен иск за признаване на правото на възстановяване на собственост върху земеделски земи – залесени и само залесили се и включени в горския фонд, както и върху земеделски земи, които към момента на обобществяването са били такива, а при влизане в сила на ЗСПЗЗ и впоследствие на ЗВСГЗГФ са включени в горския фонд, за приложното поле на пар. 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, както и с какви писмени доказателства, извън посочените в чл.13,ал.3 от ЗВСГЗГФ следва да се докаже правото на собственост върху отнетия имот и сред тях включва ли се декларацията на наследодателя от 1949 г. за притежаваните непокрити земеделски земи, разрешаването на които въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата Р. д. по г. гр. В. е изразил становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 от ГПК и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответниците по жалбата О. с. по земеделие А. гр. В., О. А. , Д. г. с. гр. В арна не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 от ГПК и е допустима.
За да отхвърли предявения иск с пр.осн.чл.13,ал.2 от ЗВСГЗГФ въззивният съд е приел, че заявеният за възстановяване земеделски имот – нива от 3 дка в м.”Варненски път”/в.”Шейтан” в землището на с. О. е внесен в ТКЗС през 1958 г. от наследодателя на ищцата Н, починал през 1982 г., че към момента на обобществяването същият е представлявал нива, а към настоящият момент една част от имота е само залесена и е включен в държавния горски фонд. Прието е, че за имота не е подадено заявление за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, нито по реда на ЗВСГЗГ от наследниците на Н. Н. и че производството по делото следва да се разгледа по реда на чл.13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, тъй като исковата молба е подадена при действието на пар.9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ. Според съда писмената декларация от 1949 г., изхождаща от наследодателя не е допустимо писмено доказателства съобразно чл.13,ал.2 от ЗВСГЗГФ, което да е основание за доказване правото на собственост върху спорния имот. С оглед на тези разпоредби съдът не е взел предвид и показанията на разпитания по делото свидетел. При липса на други доказателства съдът е приел, че наследодателят на жалбоподателката не се легитимира като собственик на процесния имот към момента на обобществяването му и е отхвърлил предявения иск с пр.осн.чл.13,ал.2 от ЗВСГЗГФ.
Съдът намира, че по поставените правни въпроси от жалбоподателката за приложимия закон и процедурата по възстановяване на земеделски земи, които са залесени или само залесили се впоследствие не е налице неяснота, нито има празнота в правната уредба. При разрешаването им по настоящото дело въззивният съд е приложил закона точно, поради което същите няма да допринесат за развитие на правото.
Приложимата правна уредба за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на собствениците и техните наследници първоначално е дадена в ЗСПЗЗ. За земеделски земи, които са залесени и само залесили се, включително и земеделски земи, за които собствениците не са възмездени и те са включени в държавния горски фонд, с изключение на горските разсадници и полезащитните горски пояси възстановяването на правото на собственост на собствениците и техните наследници се извършва на осн. чл. 10, ал.5/редакцията на Д.в. бр.98/97 г./ от ЗСПЗЗ и по реда на чл.14, ал. 1 от същия закон. В последващ момент е приет Законът за възстановяване на собствеността върху г. и земите от горския фонд – Обн. В Д.в. бр.110/25.11.97 г. С този закон законодателят е придал решаващо значение не на земеделския характер на имота към момента на включването му в ТКЗС, а на последващата промяна на неговото предназначение. С пар. 9 от ПЗР на ЗВСГЗГФ в редакцията от Д.в.бр.26/2001 г. , която е в сила към момента на подаване на исковата молба е предвидено, че правото на собственост върху посочените в текста земи, включително и земеделски земи, залесени или само залесили се и такива, включени в държавния горски фонд се възстановява при условията и по реда на този закон. Разпоредбите на ЗВСГЗГФ се прилагат и в хипотезите на пропуснат срок, при които правоимащите установяват правото на възстановяване на собствеността по съдебен ред – чл.13, ал. 2 от същия закон. В процесния случай спорният земеделски имот представлява само залесена земеделска земя, понастоящем включена в държавния горски фонд и поради това приложимите разпоредби са тези на ЗВСГЗГФ. Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че по този правен въпрос не е налице основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал. 1,т. 3 от ГПК.
По поставения правен въпрос с какви писмени доказателства, извън посочените в чл.13,ал.3 от ЗВСГЗГФ следва да се докаже правото на собственост върху отнетия имот и сред тях включва ли се декларацията на наследодателя-собственик за притежаваните непокрити земеделски земи към 1949 г. съдът намира, че е налице предпоставката, предвидена в чл. 280, ал. 1,т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. В тази насока съдът взема предвид наличието на противоречива практика, както и обстоятелството, че Върховният касационен съд не е разглеждал дела по чл.13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ, поради това, че въззивните решения по приложението на посочения текст бяха изключени от обхвата на касационното обжалване на основание чл.218,ал.1,б.”а” от ГПК/отм./.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение № 1* от 27.11.2009 г. по гр.дело № 1746/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Делото да се докладва на П. на II г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: