Решение №253/2013 от 10.1.2014 по гр. дело №5862/5862 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

Р Е Ш Е Н И Е

№ 253/2013
София, 10.01.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

при секретаря Т.Кьосева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 5862/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на Д. А. Н. от [населено място] и Д. М. И. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 366 от 06.07.2011г. по в.гр.д № 469/11г. на Плевенския окръжен съд и на решение № 1 от 07.01.2011г. по гр.д.№ 138/08г. на Никополския районен съд, поправено с определение № 55 от 24.02.12г., по допускане на съдебна делба на недвижими имоти.
Молителите поддържат, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, поради което искат същото да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Ответниците по молбата не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителите, приема следното:
С посоченото решение Никополският районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба на дванадесет земеделски имота между страните по делото, които са наследници по закон на Д. И. Б. и на Д. Б. Г..
Това решение е отменено от въззивната инстанция в частта, с която са определени правата на съделителите и вместо него съдът е определил на съделителя А. П. Р. квота 24/108 ид.части; по 15/108 ид.части на Д. М. И., Д. А. Г. и М. А. Г.; по 12/108 ид.части на В. П. И. и А. Г. П. и по 5/108 ид.части на Н. П. Б., Ч. А. Б. и Е. А. Б..
Прието е, че процесните имоти са принадлежали на общите наследодатели Д. Б. и Д. Г. и че правото на собственост върху тях е възстановено по реда на ЗСПЗЗ на страните, респ. че понастоящем същите са съсобствени между тях при посочените права.
Молбата е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.
При тази хипотеза е налице непълнота на фактическия или доказателствения материал, която е установена след като решението е влязло в сила и не се дължи на нарушение на съдопроизводствените правила от съда или на небрежност на страната, а се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, което е довело и до неправилност на постановеното решение.
В разглеждания случай, за да искат отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителите се позовават на първо място на обстоятелството, че с единият от допуснатите до делба имоти № 300006 по картата на възстановената собственост – залесена горска територия с площ от 4.000 дка, находяща се в землището на [населено място], м.”К. лозе”, с решение № ЕС-07 от 22.03.12г. на ОСЗ – Н. е възстановен по време на втората фаза на делбата на трето лице -кметство [населено място], поради което считат, че този имот не е съсобствен на страните. Това обстоятелство обаче е възникнало след приключване на устните състезания в първата фаза на делбения процес, поради което не е преклудирано от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата и не може да послужи като основание за неговата отмяна. Освен това съгласно данните по делото (протокол от с.з. на 13.06.13г.) посоченото решение на ОСЗ- Н. не е влязло в сила, тъй като е било обжалвано, поради което и на това основание молителките не биха могли да се позовават на него.
В допълнение следва да се отбележи, че ако всички съделители считат, че посоченият имот не им принадлежи, те биха могли да поискат прекратяване на производството по делото по отношение на него във втората фаза на делбата по реда на чл.232 ГПК.
Казаното по-горе се отнася и за другото обстоятелство, на което се позовават молителките за да искат отмяна на влезлите в сила решения, а именно че във втората фаза на делбата са починали трима от съделителите, като единият от тях – А. П. Р. е оставил саморъчно завещание в полза на племенницата си Д. А. Н. цялото си имущество, тъй като и тези факти са нововъзникнали и следва да бъдат взети предвид от съда във втората фаза на делбата, включително и оставеното саморъчно завещание.
С оглед изложеното подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.

Р Е Ш И :

О с т а в я без уважение молбата на Д. А. Н. от [населено място] и Д. М. И. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 366 от 06.07.2011г. по в.гр.д № 469/11г. на Плевенския окръжен съд и на решение № 1 от 07.01.2011г. по гр.д.№ 138/08г. на Никополския районен съд, поправено с определение № 55 от 24.02.12г., по допускане на съдебна делба на недвижими имоти на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top