5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.София, ……..………2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 399 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. А., В. Райчева А., И. И. А. и Р. И. А., действаща лично и със съгласието на майка си В. Райчева А., всички от[населено място], подадена от процесуалния им представител- адв. В.Н. и по касационна жалба на И. Х. Ш., Д. В. Ш. и Н. В. Ш. и тримата от[населено място], подадена от процесуалния им представител- адв.П.К. срещу въззивно решение № 111 от 24.07.2009 г. по гр.д. № 88/2009 г. на Г. окръжен съд.
По касационна жалба на И. Х. Ш., Д. В. Ш. и Н. В. Ш.:
С касационната жалба се обжалва въззивното решение в частта, с която е уважен предявеният от И. П. А., В. Райчева А., И. И. А. и Р. И. А., действаща лично и със съгласието на майка си В. Райчева А. инцидентен установителен иск, като е прието за установено по отношение на жалбоподателите и ЗК [фирма],[населено място], че И. П. А. не дължи сумите както следва: на И. Х. Ш. сумата от 40 000 лв. по изп.лист от 5.08.2004 г.; на Д. В. Ш. сумата от 30 000 лв. по изп.лист от 5.08.2004 г. и на Н. В. Ш. сумата от 30 000 лв. по изп.лист от 5.08.2004 г., издадени от Окръжен съд,[населено място], тъй като същите са издадени на несъществуващо /нищожно/ изпълнително основание- споразумение от 13.07.2004 г. по нох.д. № 687 по описа на 2004 г. на Окръжен съд, гр. Ст.З..
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Писмен отговор на касационната жалба не е подаден от ответниците.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационнната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да уважи предявеният инцидентен установителен иск въззивният съд е приел по отношение на Шангалови, че И. П. А. не им дължи сумите по изпълнителните листове, тъй като същите са издадени на нищожно изпълнително основание- споразумение по нох.д. № 687/2004 г. на ОС-Стара Загора в гражданската му част съгласно действаща редакция на чл.414 з НПК /отм./, тъй като ищците не са били страна в наказателното производство, не са предявили граждански иск, поради което е налице процесуална недопустимост за постигане на спогодба между пострадалите и подсъдимия по реда на НПК, при внесено споразумение по чл.414 з и сл. НПК /отм./ за дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, когато не е предявен граждански иск.
По поставения правен въпрос- представлява ли годно изпълнително основание одобрено по реда на чл. 414 з,.т.7 НПК /отм./ от наказателния съд споразумение извършено по нох.дело № 687/2004 г. по описа на Окръжен съд,[населено място], в частта за гражданските последици от престъплението – обезщетение за неимуществени вреди на пострадалите е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и решението в обжалваната от Шангалови част следва да се допусне до касационно обжалване.
На жалбоподателите следва да се укаже в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80 лв.
По касационната жалба на И. П. А., В. Райчева А., И. И. А. и Р. И. А., действаща лично и със съгласието на майка си В. Райчева А.:
С касационната жалба се обжалва въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решение № 638 от 22.11.2006 г. по гр.д. № 1408/2005 г. на Г. районен съд, с което е прогласен за нищожен Н.А. № 178/ 2004 г. по описа на нотариус Й. П. с район на действие РС- Габрово и оформения с него договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който И. П. А. лично и в качеството му на [фирма] и съпругата В. Райчева А. продават на децата си И. А.-непълнолетен и Р. А.-малолетна, чрез особения им представител Е. В. П. следният недвижим имот: апартамент № 17, ет.ІХ, вх. Д от жилищен блок “З.” на [улица] в[населено място] на основание чл.472 ГПК /отм./ и чл.26, ал.2 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба- Шангалови в писмения отговор изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Останалите ответници не са подали писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
В изложението се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса- допустима ли е извършена от съда подмяна на основанието, въз основа на което ищците се легитимират като кредитори и мотивират правния си интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожност на сделка сключена между ответниците. Поддържа се, че ищците са обосновали качеството на кредитори по отношение на ответника И. П. А. с издадените въз основа на одобрено от наказателния съд споразумение за размера на подлежащите на обезщетение неимуществени вреди. След като съдът го е прогласил за нищожно в тази част, то те не са доказали качеството на кредитори на вземане по отношение на А. и за тях липсва правен интерес от иска за прогласяване нищожност на договора.
За да остави в сила решението на районния съд, с което е прогласен за нищожен Н.А. №178/ 2004 г. по описа на нотариус Й. П. с район на действие РС- Габрово и оформения с него договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който И. П. А. лично и в качеството му на [фирма] и съпругата В. Райчева А. продават на децата си И. А.-непълнолетен и Р. А.-малолетна, чрез особения им представител Е. В. П. следният недвижим имот: апартамент № 17, ет.ІХ, вх. Д от жилищен блок “З.” на [улица] в[населено място] на основание чл.472 ГПК /отм./ и чл.26, ал.2 ЗЗД въззивният съд е приел, че ищците по този иск имат правен интерес. Този интерес е обоснован с качеството им на кредитори по отношение на ответника- жалбоподател И. П. А., който е признат за виновен по нох.д. № 687/2004 г. на С. окръжен съд, че на 17.10.2003 г. около 21.20 ч. в отсечката между[населено място] и К.[населено място] баня, при управление на л.а. “Фолгсваген- П.” с ДК № ЕВ 54 48 Т, нарушил правилата за движение и с това деяние е допуснал причиняване на смърт по непредпазливост на В. Й. Ш.- наследодател на ищците. От този момент в полза на неговите наследници е възникнало вземането за обезщетение от непозволено увреждане, поради което те са придобили качеството на кредитори, като не е необходимо вземането да е станало изискуемо и ликвидно.
По поставения правен въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Въззивният съд не е подменил основанието на предявеният от ищците иск за прогласяване нищожност на нот.акт и оформения с него договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между ответниците, тъй като обсъдените от него факти са в контекста на правния интерес на ищците от предявяване на този иск, който се обуславя от правният им интерес да претендират обезщетение от деликвента. Дали е определен или не размера на вредите е без значение за допустимостта на иска.
Останалите въпроси поставени в изложението както и приложените решения на състави на Върховния касационен съд са относими към отменителния иск по чл.135 ЗЗД. В случая иска по чл.135 ЗЗД е предявен при условията на евентуалност и с оглед уважаване на главния иск по чл.472 ГПК /отм./ и чл.26, ал.2 ЗЗД същият е оставен без разглеждане. Или, въззивният съд не се е произнесъл по същество по иска по чл.135 ЗЗД, поради което поставените в изложението въпроси не са решаващи за изхода на спора и за тях не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване в обжалваната от А. част на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 111 от 24.07.2009 г. по гр.д. № 88/2009 г. на Г. окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от И. П. А., В. Райчева А., И. И. А. и Р. И. А., действаща лично и със съгласието на майка си В. Райчева А. инцидентен установителен иск, като е прието за установено по отношение на жалбоподателите и ЗК [фирма],[населено място], че И. П. А. не дължи сумите както следва: на И. Х. Ш. сумата от 40 000 лв. по изп.лист от 5.08.2004 г.; на Д. В. Ш. сумата от 30 000 лв. по изп.лист от 5.08.2004 г. и на Н. В. Ш. сумата от 30 000 лв. по изп.лист от 5.08.2004 г., издадени от Окръжен съд,[населено място], тъй като същите са издадени на несъществуващо /нищожно/ изпълнително основание- споразумение от 13.07.2004 г. по нох.д. № 687 по описа на 2004 г. на Окръжен съд, гр. Ст.З..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 111 от 24.07.2009 г. по гр.д. № 88/2009 г. на Г. окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 638 от 22.11.2006 г. по гр.д. № 1408/2005 г. на Г. районен съд, с което е прогласен за нищожен Н.А. № 178/ 2004 г. по описа на нотариус Й. П. с район на действие РС- Габрово и оформения с него договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който И. П. А. лично и в качеството му на [фирма] и съпругата В. Райчева А. продават на децата си И. А.-непълнолетен и Р. А.-малолетна, чрез особения им представител Е. В. П. следният недвижим имот: апартамент № 17, ет.ІХ, вх. Д от жилищен блок “З.” на [улица] в[населено място] на основание чл.472 ГПК /отм./ и чл.26, ал.2 ЗЗД.
Указва на И. Х. Ш., Д. В. Ш. и Н. В. Ш. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 80 лв., като в противен случай касационната им жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание по касационната жалба на И. Ш., Д. Ш. и Н. Ш..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: