4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
София, 12.08.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3254 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ц. Р. и Л. В. Г. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Р. И., против въззивно решение № 42 от 7 януари 2016 г., постановено по гр.д. № 926/2015 г. по описа на апелативния съд в гр. София , с което е потвърдено решение № 5875 от 15 август 2012 г., постановено по гр.д. № 75/2008 г. по описа на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу М. Х. Й. и Ю. Л. В. – двамата от [населено място], за осъждането им да заплатят сумата от 8030 лева, получена за изготвяне на проект за жилищна сграда, 3500 лева за извършени плащания за отстъпено право на строеж, 860 лева за вложени тухли в строеж, 100 лева за дървен материал, 1190 лева за инвентарни (кофражни) платна, както и в частта, с която е прекратено производството по делото по исковете за сумите от 400 лева за закупуване на бетонобъркачка и 200 лева за фургон. Всички посочени суми са в недоминирани лева.
В касационната жалба се сочат допуснати от съдилищата процесуални нарушения при събирането на доказателствата по делото. Твърди се, че първоинстанционният съд немотивирано не е допуснал съдебно-техническа експертиза за доказване размера на предявените искове, а впоследствие е отказал и разпит на свидетели. Оспорват се изводите на съда за недоказаност на количеството вложени в строежа тухли, както и на инвентарните платна, чиято стойност се претендира с процесните искове. Посочва се, че процесните фактически обстоятелства са били отразени и установени в материал „оценка“, изготвен от експерт, който е бил ангажиран от ищците. В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се формулира въпрос относно задължението на съда да цени и обсъжда експертиза, която не е допусната от съда, но е е изготвена от вещо лице, включено в списъка на вещите лица. Поддържа се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор М. Й. Х. от [населено място], чрез адв. Вяра М.-Т., заявява становище за недопустимост и неоснователност на касационна жалба. Ответникът Ю. Л. В. от [населено място] не взема становище по жалбата.
С обжалваното решение на апелативния съд предявените от касаторите срещу М. Й. и Ю. В. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ГПК за сумите в недоминирани левове от 8030 лева, като получена от ответниците за изготвяне на проект за жилищна сграда, 3500 лева за извършени плащания за отстъпено право на строеж, 860 лева за невложени тухли в строеж, 100 лева за дървен материал, 1190 лева за инвентарни (кофражни) платна, се приемат за неоснователни. Въз основа на представените писмени доказателства – фактури от 4 май 1992 г., 12 май 1992 г., 15 октомври 1992 г. и 12 октомври 1992 г., квитанции и протокол от 15 април 1997 г., е прието за установено, че касаторът като купувач е заплатил на продавача 1500 броя тухли – четворки на обща стойност 39000 лева. Посочено е обаче, че тези доказателства са недостатъчни за да се установи вложени ли са всички тухли в процесния строеж и ако не са, то какъв брой са вложени. За недоказано е прието и твърдяното обстоятелство за закупен дървен материал на стойност 100 лева, както и претенцията за сумата от 1190 лева, представляваща стойността на 238 броя кофражни платна, тъй като не е установено по несъмнен начин, че претендираните бройки са част от доставените по представената фактура, а не са предмет на друга доставка. По отношение на претенцията за сумата от 8030 лева е прието, че ищците са ангажирали единствено писмено доказателство – документ образец № 1 от 4 юли 1991 г., от който е видно, че между представителя на проектанта и представителя на инвеститора (ищеца) е договорено заплащане на възнаграждение за изготвяне на архитектурно-строителна и конструктивна част в размер на 2250 лева, но от начина на изписване на текста не може да се направи извод, че тази сума е платена от ищеца или че въобще е платена, а за доказване на претенцията над сумата от 2250 лева въобще не са ангажирани доказателства. Споделени са и мотивите на първоинстанционния съд, че всяка от претенциите е погасена по давност.
Първоинстанционното решение в частта, с която е прекратено производството по исковете за 400 неденоминирани лева, представляващи стойност на бетонобъркачка и сумата от 200 неденоминирани лева, представляващи стойност на фургон, въззивният съд е приел за правилно по съображението, че претенцията е идентична с предмета на друго дело, като в интерес на ищците е било да установят, че вещите, предмет на двете производства са различни, което те не са сторили.
К. съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е недопустима при условията на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване пред Върховния касационен съд решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела и до 20000 лева – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В разглеждания случай са предявени няколко обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като всеки от тях има за предмет парично вземане с размер под въведения с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК минимален праг за касационно обжалване от 5000 лв. Исковата претенция за сумата от 8030 лева е предявена в неденоминирани лева. Същата произтича от извършен разход за изготвяне на проект за жилищна сграда, който се твърди, че е приет с протокол от 4 юли 1991 г. В него е отразена номинално сумата от 2250 лева, като обща стойност на архитектурно-строителна и конструктивна част на проекта. Съгласно чл. 1 от Закона за деноминацията на лева (ЗДЛ), приет с ДВ бр. 20 от 5 март 1999 г., считано от 5 юли 1999 г. българският лев се деноминира, като 1000 стари лева се заменят за 1 (един) нов лев. Ето защо, цената на посочения иск, определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е в размер на 8,30 лева (деноминирани). Така определената цена на иска е под минималния праг за касационно обжалване от 5000 лева, което обуславя недопустимостта на подадената от ищците касационна жалба.
Изложените съображения са относими и към останалите обективно съединени искове, предявени от ищците, доколкото за всяко от паричните вземания се твърди, че са възникнали в претендираната номинална стойност преди приемането на ЗДЛ. Независимо обаче дали цената на тези искове се разглежда в тяхната деноминирана или неденоминирана стойност, те дори и номинално са под очертания минимален праг за касационно обжалване, поради което касационната жалба е недопустима и по отношение на тях.
При този изход на спора е основателно искането на ответницата Й. за присъждане на сторените за производството пред касационния съд разноски от 200 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба на Д. Ц. Р. и Л. В. Г. – двамата от [населено място], против въззивно решение № 42 от 7 януари 2016 г., постановено по гр.д. № 926/2015 г. по описа на апелативния съд в гр. София.
ОСЪЖДА Л. В. Г., ЕГН [ЕГН], и Д. Ц. Р., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес в [населено място],[жк], [улица], вх. Б, ап. 20, да заплатят на М. Й. Х. с адрес в [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] сумата от 200,00 (двеста) лева разноски за касационното производство.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3254/2016 г. по описа четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването на препис с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: