7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
[населено място] ,18,03,2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и пети февруари , две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 921 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1487 / 20.07.2012 год. по гр.д.№ 4024 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав , с което е отменено решение от 19.07.2011 год. на Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 439 / 2010 год. и вместо това е осъден касатора да заплати на М. Д. Г. , Н. Д. Г. и В. Д. Г. сумата от 56 094,43 евро , представляваща двойния размер на задатъка по сключен между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот , ведно със законната лихва върху същата от предявяването на иска . Касаторът оспорва правилността на постановеното въззивно решение с доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на доводи и доказателства , вкл. доказателствата в тяхната взаимовръзка , противоречие с материалния закон – чл.20 ЗЗД, относно тълкуването на договора и чл.87 ал.4 от ЗЗД / . Счита, че въззивният съд неправилно е възприел за доказана изправността на ищцовата страна, въпреки текста на чл.8 от договора, във връзка с който и с чл.2 и чл.4 е следвало да бъде тълкувана и разпоредбата на чл.19, а именно : за продавача не възниква задължение за прехвърляне правото на собственост върху вещта преди заплащането на пълната покупна цена от купувача, каквото в случая не е сторено от ищците . Липсата на изискуемост на задължението изключва отговорността за забава в изпълнението му . От друга страна твърди, че факта на застроеност на сградата и въвеждането й в експлоатация, вкл. снабдяването й с разрешение за ползване в съответствие с клаузите на предварителния договор, към момента на предприето от кредитора разваляне и манифестираното желание на ответника да прехвърли собствеността , изключват интереса на кредитора от това разваляне . Забавата в изпълнението на договор за строителство касаторът счита, че съдебната практика изключва като обуславящо накърняване на значителен за кредитора интерес . Касаторът намира необоснован отказа на въззивния съд да приложи правилото на чл.87 ал.3 ЗЗД , с оглед отправено от продавача , последващо волеизявлението за разваляне на купувача , предложение за изпълнение . Обосновава допускане касационното обжалване във всички хипотези на чл. 280 ал.1 ГПК .
Ответните страни – М. Д. Г. , Н. Д. Г. и В. Д. Г. – оспорват касационната жалба , считайки че поставените материалноправни въпроси не покриват общия критерий по чл.280 ал.1 ГПК – не са включени в предмета на спора и не обуславят решаващите изводи на съда .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За произнасяне по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот , застроим от ответника – продавач в определен срок , като ищците – купувачи твърдят , че поради забава на същия за прехвърляне на собствеността , считано от 1 декември 2008 год. за тях е възникнал интерес от разваляне на договора, упражнили са това си потестативно право и с исковете си претендират връщане на платения от тях по предварителния договор задатък / каквато функция е придадена на първата авансова вноска / в двоен размер, на основание чл. 93 ал.2 пр.2 ЗЗД. Ищците твърдят отправено до ответника предизвестие за разваляне с покана за изпълнение / нот. покана от 26.07.2010 год. / . Ответникът е възразил за забава на кредитора в заплащането на първата авансова вноска , частично неплатена и до момента / платени 26 110,15 евро при дъжими 28 047,15 евро / , както и неизплатен остатък до пълния размер на продажната цена, което твърди ,че е условие за възникване задължението му да прехвърли собствеността върху построеното жилище . Ответникът твърди, че след получаване предизвестието по чл.87 ал.1 ЗЗД , ищците са преустановили контакти с него и опитите му да се свърже с тях и организира нотариалното прехвърляне на имота са останали безуспешни . Твърди също ,че правото да претендират задатъка в двоен размер, съгласно чл.19 от сключения предварителен договор, ищците имат само в случай на заплащане пълната продажна цена, което не е сторено . Този довод е споделил за основателен, обосновавайки с него решението си за отхвърляне на активно субективно съединените искове първоинстанционният съд . Освен тълкуване разпоредбата на чл.19 от сключения договор , в двете й хипотези, мотивите на първоинстанционното решение не съдържат друг решаващ извод , освен „ за пълнота „ съображението, че ищците биха имали основание за разваляне на договора и предвид неизпълнение задължението на ответника за уведомяването им за датата и мястото на окончателната сделка до края на ноември 2008 година , но на това основание , предвид решаващия извод по спора, биха могли да претендират само връщане на цената .
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и уважил предявените искове, като не е приел за относима към разрешаването на спора клаузата на чл.19 от предварителния договор, предвид изрично договореното в чл.5 изр. последно от същия . Освен този си извод – че ищците купувачи по предварителния договор могат , с оглед развалянето му на основание чл.87 ал.1 ЗЗД , да претендират задатък в двоен размер , независимо от неиздължаване пълната продажна цена – или за възникнало в полза на ищците потестативно право за разваляне на договора и настъпването на последиците му с оглед изискуемост на претендираното вземане , въззивният съд не е изложил мотиви, а е препратил към такива в първоинстанционното решение , постановено в противен смисъл . Въззивният съд е оставил без уважение възражението на ответника за отхвърляне на исковете, поради предложено изпълнение на задължението за прехвърляне собствеността на имота, предвид настъпилите към момента на предявяване на исковете правни последици на развалянето .
В обосноваване допускане касационното обжалване касаторът формулира следните въпроси :
1/ По приложението на чл.87 ал.4 ЗЗД – допустимо ли е разваляне на предварителния договор за покупко-продажба на застроим от продавача имот, ако обектът е построен, снабден е с разрешение за ползване и продавачът е имал готовност да го прехвърли , но не е успял да покани купувача в договорения срок за нотариалното изповядване на сделката ? Касаторът счита, че по този въпрос въззивното решение противоречи на ППВС № 3 / 1973 год. , с което като основен принцип в облигационните отношения е изведено постигането на реалните цели на сключените сделки , както и принципа за развалянето им по изключение , само когато неизпълнението е толкова съществено, че прави невъзможно постигането на договореното . В същия смисъл сочи противоречие с реш. № 472 / 13.09.2010 год. по гр.д.№ 736 / 2009 год. на ВКС, ІІІ г.о. , в което е прието, че при изпълнено задължение за застрояване , без допуснати съществени отклонения от дължимото , единствено забавата в същото не обуславя значителен за кредитора интерес и не е основание за развалянето на договора .В същия смисъл сочи и решение № 761 по гр.д.№ 20 / 2011 год. на Софийски апелативен съд. Цитираното определение на САС не съставлява казуална съдебна практика , приложима в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК спрямо постановено решение .
2/ За приложимостта на чл.20 ЗЗД при наличие на неясна договорна клауза , по която е налице спор между страните / визирайки чл.19 от сключения предварителен договор и необходимото му тълкуване във връзка с чл.8 изр. последно от договора / . Счита по този въпрос решението е постановено в противоречие с : реш.№ 89 от 17.07.2009 год. по т.д. № 523 / 2008 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. , реш.№ 81 / 07.07.2009 год. по т.д. № 761 / 2008 год. на ВКС, ТК, І т.о. , реш. № 1238 / / 30.12.2008 год. по гр.д.№ 5123 / 2007 год. на ВКС, ГК, І г.о. .
3 / Променяйки правния резултат въззивният съд не е ли длъжен да се произнесе по всички наведени от ответника основания за отхвърляне на иска , неразгледани от първоинстанционния съд . От изложението към въпроса , въпреки формалното неточно позоваване и на чл.270 и чл. 273 ГПК , но и при изричното позоваване на чл.272 ГПК, става ясно , че касаторът визира именно приложението на последната разпоредба и предпоставките за това , а няма за предмет задължението на въззивния съд за саниране пропуските от процесуалното бездействие на първоинстанционния съд по разглеждане на възраженията му . По този въпрос , в съответствие с конкретизацията му от настоящия състав, с оглед правомощието за това, предоставено му с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , касаторът сочи противоречие на въззивното решение с : реш.№ 1728/ 30.12.2008 г. по гр.д.№ 4269/2007 год. на ВКС , ІІІ г.о. , реш.№ 35 по гр.д.№ 901 / 2000 г. на ВКС , ІІ г.о. , реш.№ 929 от 04.06.2002 г. по гр.д.№ 1651 / 2001 год. на ВКС, V г.о. и реш.№ 284 / 30.03.2009 г. по гр.д.№ 636 2008 год. на ВКС, ГК, ІV г.о. .
4 / Ако ответник по иск за разваляне на договор предложи изпълнение в хода на процеса , следва ли да се приложи чл.87 ал.3 ЗЗД ? . Въпросът е зададен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото .
Първият от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Макар ответникът да се е позовал на приложението на чл.87 ал.4 ЗЗД в защитата си пред първа инстанция , въззивният съд не е изложил мотиви по този му довод. Ако същият би се приел за непреклудиран в срока по чл.131 ГПК, т.е. с качеството на правен довод доколкото приложението й страната не свързва с обстоятелства , подлежащи на доказване , неразглеждането му предпоставя допуснато от въззивния съд процесуално нарушение , но същото не би могло да се приравни на отговор, в противен на визирания в сочената задължителна съдебна практика правен въпрос . Впрочем, дори да би бил покрит общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , не е доказан допълнителния такъв по чл.280 ал.1 т.1 ГПК . ППВС № 3 / 1973 год. и реш. № 472 / 13.09.2010 год. по гр.д.№ 736 / 2009 год. на ВКС, ІІІ г.о. са постановени в неприложими към настоящия иск хипотези : в ППВС № 3 / 1973 год. приложението на чл.87 ал.4 ЗЗД е отнесено към сключен договор за изработка , докато в настоящото производство е сключен предварителен договор за покупко – продажба , при условие застрояването обекта на продажбата в определен срок и при определени условия от продавача . Между страните не са възникнали права и задължения по договор за изработка . Р.. № 472 / 13.09.2010 год. по гр.д.№ 736 / 2009 год. на ВКС, ІІІ г.о. касае приложението на чл.87 ал.4 вр. с ал.3 ЗЗД по сключена сделка с транслативни правни последици – прехвърляне вещно право на строеж срещу задължение на купувача да построи за продавача обекти / различни от тези за които му е учредено вещно право на строеж / . Именно с оглед предмета на сделката и на основание чл.87 ал.3 ЗЗД , ППВС № 3 / 1973 год. е възприето и изрично цитирано в решение № 472 / 2010 год. . Даденото в тях разрешение не би могло да се възприеме за задължително в хипотеза на обикновен облигационен договор , какъвто е настоящия .
Вторият от поставените въпроси също не е правен по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС , тъй като въззивният съд не е отказал да тълкува неясна , но приложена от него клауза на сключения между страните договор , нито извършил тълкуване в противоречие с принципите за същото, залегнали в чл.20 ЗЗД и цитираната задължителна съдебна практика .Анализирайки клаузите на договора съдът е приел несъстоятелност на прилагането на чл.19 от същия, предвид относимата разпоредба на чл. 5 от същия , за яснотата на която не е съществувал спор между страните , нито е обективно установима такава неяснота . Следователно въпросът не е включен в предмета на спора и отговорът му – респ. тълкувателна дейност на въззивния съд , при това по приложението на чл.19 от договора , като относима за разрешаване на спора норма – не е обусловил решаващите му изводи . Излишно , а и невъзможно в този случай е изследването на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , в съответствие с цитираната, вкл . в допълнително изложение по чл.284 ал.3 ГПК, задължителна и казуална съдебна практика .
Третият въпрос, с направената по – горе конкретизация – по приложението на чл.272 ГПК – допустимо ли е мотивиране чрез препращане към мотивите на първоинстанционното решение при напълно различен във въззивна инстанция изход на спора – се явява релевантен процесуално – правен въпрос, тъй като въззивният съд , променяйки изцяло с решението си правния резултат, е препратил частично към мотиви на първоинстанционното решение, но не такива , които споделя и не обуславят основание за уважаване на исковете / в унисон с първоинстанционното решение / ,нито такива действително дължими с оглед възприетото в решението – за преценка на притежавано и упражнено , с настъпили към предявяването на исковата молба правни последици , потестативно право на разваляне на договора от ищците . Решението е в противоречие със задължителна съдебна практика по приложението на чл.272 ГПК : реш. № 346 / 25.11.2011 год. по гр.д.№ 1387 / 2010 год. на ВКС, ІІІ г.о. , реш.№ 643 / 12.10.2010 год. по гр.д.№ 1246 / 2009 год. на ВКС, ІV г.о. , реш.№ 239 / 14.11.2012 год. по гр.д.№ 1207 / 2011 год. на ВКС , ІІ г.о. , реш. № 10 / 04.07.2011 год. по гр.д.0 533 / 2010 год. на ВКС , ІІІ г.о. . Според същата, препращане по реда на чл.272 ГПК е допустимо при съвпадение на фактическите и правните изводи на двете инстанции и във всички случаи – при съвпадение на крайния резултат ,без последното да би могло да е единствено и достатъчно условие за препращането , както и при условие ,че е еднаква по обем решаваща дейност на всяка инстанция / невъведени нови факти и доказателства във въззивна инстанция / .
Четвъртият поставен въпрос също не покрива общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК – неотносим е към предмета на спора и отговор на същия не е и не би могъл да обуслови решаващите изводи на съда . Чл.87 ал.3 пр. второ ЗЗД намира приложение само в хипотезите на искове за разваляне по съдебен ред на договори с предмет прехвърляне, учредяване, признаване или прекратяване на вещни права върху недвижими имоти / пр. първо / , докато безспорна е характеристиката на предварителния договор за покупко-продажба , вкл. на вещни права върху недвижима вещ , на договор с единствено облигационни последици .
Следователно касационното обжалване ще следва да се допусне по третия от разгледаните въпроси, в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК : „ Допустимо ли е мотивиране на въззивното решение , чрез препращане на основание чл.272 ГПК , при напълно различен от този в първоинстанционното решение изход на спора , постановен от въззивния съд ?
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1487 / 20.07.2012 год. по гр.д.№ 4024 / 2012 год. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав .
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 2 164,23 лв. .
След внасяне на държавната такса или изтичане на указания срок делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение за насрочване или на състава – за прекратяване на производството .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :