2
Решение по т.д.№ 3881/2013 год. на ВКС-ТК, І т.о.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 253
София, 08.01.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3881 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗАД”А. България”срещу Решение № 5483 от 16.07.2013 год. по гр.д.№ 2830/2013 год. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу тази решението от 02.01.2013 год. по гр.д.№ 28993/2012 год. на Софийския районен съд с което е бил отхвърлен предявеният от застрахователното дружество срещу А. В. Е. иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ за сумата 19152.18 лв. и обективно съединеният с него иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 72076.84 лв. Като е счел първоинстанционното решение за законосъобразно, въззивният съд го е потвърдил и е присъдил разноски.
В касационната си жалба ЗАД [фирма] се позовава на неправилност на въззивния акт, поради нарушение на материалноправната норма на чл.213 КЗ. Счита, че с изплащането на застрахователно обезщетение, се е суброгирал изцяло в правата на лизингодателя, вкл. и по отношение на изтеклите лихви. Искането му е за касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора, като бъде осъден А. Е. да му заплати сумите, посочени в исковата молба.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор А. Е. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Поискал е присъждането на разноски, съобразно заплатеното адв.възнаграждение, възлизащо на 1000 лв.
Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: „Предсрочното прекратяване на договора за финансов лизинг с връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя води ли да отпадане на задължението му за плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора, при условие, че лизингополучателят е длъжен да удовлетвори целия интерес на лизингодателя, независимо дали ползва лизинговата вещ или не?”.
Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290 ал.2 ГПК извърши преценка на заявените касационни основания, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ.
Претенцията на ЗАД”А. България”срещу А. В. Е. е за възстановяване на изплатено обезщетение на [фирма] по договор за застраховка по риска „Загуба на приход поради неиздължаване на падежи на лизингови вноски от страна на лизингополучателя“, възлизащо на 2515318 лв.
Няма спор, че на 18.06.2006 год. между [фирма] и А. Е. е сключен договор за финансов лизинг на лек автомобил. За обезпечаване на риска от неизпълнение на договора за лизинг, между [фирма] и [фирма] е би сключен договор за застраховка. Формулировката на покритият риск е: „Загуба на приход поради неиздължаване на падежи на лизингови вноски от страна на лизингополучателя“.
Установено е по делото и това обстоятелство не е оспорено от ответника Е., че освен началната, лизингополучателят е изплатил само още три лизингови вноски. След изпадането на лизингополучателя в забава, лизингодателят му е отправил покана за изплащане на забавените вноски или връщането на автомобила. Няма спор, че А. Е. е предпочел втория вариант. Установено е също така, че автомобилът е върнат на [фирма] през м.V.2007 год. и по-късно е бил продаден на трето лице. Застрахованият лизингодател е реализирал правата си по сключения със ЗАД [фирма]. След като е заплатил на 27.02.2008 год. на лизингодателя застрахователно обезщетение в посочения по-горе размер, застрахователят е насочил регресното си притезание към Е., който е оспорил иска по основание и размер.
Съобразно събраните доказателства, съдилищата са приели, че договорът за лизинг е развален през м.V.2007 год. с връщането на вещта, поради което липсва основание за възстановяване на застрахователно обезщетение, съответстващо на сумата на лизинговите вноски след прекратяването на договора.
Становището на настоящия съдебен състав по поставения правен въпрос, се основава на следното:
Преди всичко, следва да се отбележи, че няма спор относно правото на застрахователя да се суброгира в правата на застрахования лизингодател – Решение № 147 от 29.10.2014 год. по т.дело № 2953/2013 год. на ВКС-ТК, състав на І т..о. Спорен е, а и именно това е предмет на установяване в настоящето производство, действителния обем права на лизингодателя спрямо лизингополучателя в които е встъпил застрахователя. Този обем е определящ за регресната претенция, базираща се на заплатеното обезщетение.
Тезата на застрахователя е, че връщането на лизинговата вещ не води до отпадане действието на договора за финансов лизинг и задължението на лизингополучателя да изплати всички лизингови вноски с оглед икономическата природа на този договор. Към момента на сключването му, лизингодателят вече е инвестирал собствен или зает финансов ресурс за покупката на лизинговата вещ, поради което лизингополучателят дължи възстановяване на инвестицията в пълен обем.
Становището на настоящия съдебен състав е, че в обема на вземането на лизингодателя (в което се суброгира застрахователя) се включват неплатените лизингови вноски с настъпил падеж, но не и тези, чийто падеж не е настъпил. Това е така, поради обстоятелството, че обемът на суброгационното право е обусловен от обемът на правата на застрахования, спрямо неизправния негов длъжник при настъпилото застрахователно събитие и възстановяване на вредите.
След допускане на касационното обжалване по настоящето дело, по реда на чл.290 ГПК са постановени Решение № 112 от 15.01.2015 год. по т.д.№ 2936/2013 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о. и Решение № 122 от 22.01.2015 год. по т.д.№ 3137/2013 год. на ІІ т.о., съставляващи задължителна съдебна практика. С тях, съставите са приели лизинговите вноски с ненастъпил падеж в хипотезата на прекратен договор за лизинг, не следва да бъдат включвани н застрахователното обезщетение по договор за застраховка по риска от неплащане на лизингови вноски. Настоящият съдебен състав застъпва същото становище, поради което и отговорът на поставения по делото правен въпрос е, че „Предсрочното прекратяване на договора за финансов лизинг с връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя води до отпадане на задължението му за плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора”.
Въззивното решение е в съответствие с отговора на посочения правен въпрос, поради което липсват основания за касирането му. Изводът на Софийския окръжен съд, че А. Е. не дължи на основание чл.213 ал.1 КЗ застрахователно обезщетение, формирано на базата на неплатените лизингови вноски след прекратяването на договора и връщане на лекия автомобил е законосъобразен и решението следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, касаторът [фирма] ще следва да заплати на А. В. Е. направените по делото разноски пред настоящата инстанция, възлизащи на 1000 лв., съобразно заплатеното възнаграждение на адв.Д.Д..
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 5483 от 16.07.2013 год. по гр.д.№ 2830/2013 год. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на А. В. Е. сумата 1000 лв. (хиляда лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.