О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
гр.София, 01.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4209/ 2013 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на П. В. М. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 218 от 12.04.2013 г. по гр.д.№ 1051/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Плевенски районен съд по гр.д.№ 2697/ 2012 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против И. В. Т. и И. И. И. искове по чл.59 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 19 090 лв – неоснователно обогатяване в резултат на отчуждаване от праводателя на ответниците на недвижим имот, върху който право на собственост е имала и ищцата, както и по чл.45 ал.1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от същото деяние в размер 1 000 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС правните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) допустимо ли е отхвърляне на иск за неоснователно обогатяване по съображения, че с това право разполага не ищеца, а трето лице (купувач на чужда вещ) и за задължението на въззивния съд да изследва връзката между обогатяване и обедняване при иск по чл.59 ал.1 ЗЗД. Счита също, че с обжалваното решение е разрешен неправилно имащият значение за точното прилагане на закона и развитието на правото въпрос, валидна ли е сделка на разпореждане с обща вещ, извършена еднолично от един от съсобствениците.
Ответните страни И. В. Т. и И. И. И. оспорват жалбата като твърдят, че при постановяване на акта си въззивният съд е съобразил задължителната съдебна практика по въпросите за неоснователното обогатяване, както и че въпросът за валидността на продажбата на чужда вещ няма значението по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Съдът намира жалбата срещу решението в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетяване на неимуществени вреди в размер 1 000 лв, за недопустима. Искът е за парично вземане и неговата цена, съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК, е равна на размера на търсената сума. По искове с цена до 5 000 лв процесуалният закон дефинитивно изключва възможността за касационно обжалване, поради което в тази част жалбата следва да се остави без разглеждане по същество.
В останалата част касационната жалба е допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено по делото, че праводателят на ответниците и ищцата са били съсобственици на недвижим имот, за който е била поискана съдебна делба. В хода на това производство праводателят на ответниците се разпоредил еднолично с общата вещ, а впоследствие с влязло в сила решение в отношенията между страните е установено, че същата е била съсобствена при съответните квоти. Делбеното производство е приключило с решение за изнасяне на имота на публична продан, като в хода на изпълнението на това решение е постигната спогодба между част от съсобствениците (включително ищцата в настоящето производство) и приобретателите на имота, по силата на което ищцата получила равностойността на нейната идеална част от вещта. При тези факти съдът е извел, че не е налице обедняване на ищцата, съответно поради липса на един от елементите на фактическия състав по чл.59 ал.1 ЗЗД, в нейния патримониум не е възникнало претендираното вземане.
С оглед така изложените мотиви от въззивния съд, поставените от жалбоподателката въпроси не обуславят обжалваното решение. Без значение би бил отговорът на въпроса може ли да бъде отхвърлен иск за изравняване на неоснователно обогатяване по съображения, че с това право разполага трето лице (купувач на чужда вещ). Решаващите мотиви за отхвърляне на иска са, че ищцата не е обедняла като последица от поведението на праводателя на ответниците. За тези мотиви е без значение обедняло ли е друго, трето за правния спор, лице, както и дали вземането на това лице е възникнало и изискуемо. От значение е дали ищцата е титуляр на вземането, а доколкото не е прието за нея да има обедняване, ирелевантно е дали праводателят на ответниците се е обогатил, за чия сметка и трябва ли да възмезди някое трето лице.
Не обуславя въззивното решение и процесуалноправният въпрос за задължението на въззивния съд да изследва връзката между обогатяване и обедняване при иск по чл.59 ал.1 ЗЗД. Този въпрос би могло да бъде поставен само тогава, когато от фактическа страна са установени както фактът на обогатяването, така и този на обедняването. Ако който и да е от тези факти не е осъществен, няма как да съществува задължение за издирване на връзка между тях. Въззивният съд е установил, че ищцата не е обедняла и от него не може да се иска да издирва връзка на факт, който не съществува. Фактическите констатации на въззивния съд (каквато е и констатацията, че не е налице обедняване) не подлежат на проверка в производството по чл.288 ГПК.
А що се касае до въпросът валидна ли е сделка на разпореждане, извършена от съсобственик с цялата вещ, той също е без значение за резултата от спора. При установените от въззивния съд факти, ищцата е възмездена за притежаваната от нея идеална част от вещта след като същата е изнесена на публична продан. Поради това е прието, че тя не се явява обедняла като последица от действията на ответника. Този извод на въззивния съд не би се променил, без оглед валидна ли е сделката, с която праводателят на ответниците се разпорежда еднолично с вещта, която впоследствие е изнесена на публична продан.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че в една част касационната жалба се явява недопустима, а в останалата част не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от П. В. М. срещу въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 218 от 12.04.2013 г. по гр.д.№ 1051/ 2012 г. в частта, в която са отхвърлени предявените от нея против И. В. Т. и И. И. И. искове по чл.45 ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер 1 000 лв.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 218 от 12.04.2013 г. по гр.д.№ 1051/ 2012 г. в останалата част.
Определението, с което жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, в седмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: