Решение №254 от 10.3.2014 по гр. дело №3921/3921 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

7
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1526/2013 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 254/13 г.

гр.София, 10.03.2014 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на трети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА НИНОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА

със секретар Даниела Цветкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1526/2013 година

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 474 от 23.11.2012 год., постановено по гр.дело № 1060/2012 год., с което е потвърдено решение № 31 от 12.01.2012 год. и решение № 860 от 06.08.2012 год., двете по гр.дело № 455/2009 год. на Великотърновския районен съд за приемане за установено по отношение на М. Н. К., с ЕГН [ЕГН] и К. П. К., с ЕГН [ЕГН], двамата от гр.В.Т., [улица], че П. И. К. от [населено място], [улица], ет.4, ап.7, с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес гр.В.Т., [улица], № 39, ет.2, адв.П. П., е собственик на ? ид.ч. от недвижими имоти, както следва: дворно място от 416 кв.м., представляващо парцел 1-82 в кв.3 по плана на гр.В.Т., при граници: улица, парцел V-83, парцел ІV-82 и имот пл.№ 81, индивидуализирано понастоящем, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-86/19.09.2008 год. на изп.директор на А., по скица № 4586/24.06.2011 год. като поземлен имот с идентификатор 10447.516.31, с площ 461 кв.м., заедно с построената в този имот еднофамилна жилищна сграда – двуетажна, със застроена площ 113 кв.м. с идентификатор 10447.516.31.1, съгласно скица на сграда № 5152/12.07.2011 год. на С. В.Т., гараж и магазин, на основание прекратена съпружеска имуществена общност, по иск, предявен от П. И. К. от [населено място] с прогласяване на основание чл.22, ал.3 СК/отм./ по отношение на П. И. К. на сделката, обективирана в нотариален акт № 84, дело № 135/2000 год. на нотариус Д. Д., с която М. Н. К. и П. И. К. са дарили на сина си К. П. К. процесния имот.
Недоволни от въззивното решение са касаторите М. Н. И. и К. П. К., представлявани от адвокат К. С., които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е неправилно и необосновано.
Процесуалният представител адвокат С. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че са изтекли всички давностни и придобивни срокове, нотариалният акт е издаден преди повече от пет години, а касаторът е владял имота на правно основание, което не е оборено.
От ответника по касация П. И. К., представляван от адвокат П. П. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените оплаквания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решенията на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции: обуславяща с правно основание чл.22, ал.3 СК/отм./ и обусловена – предявен по реда на чл.124, ал.1 ГПК положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.77, ал.1, пр.1 и 3 ЗС във връзка с чл.19, ал.1 и ал.3, чл.26, ал.1, пр.2 и чл.27 СК/отм./(явно се има предвид ЗЗД), а исковата молба е подадена в шестмесечния преклузивен срок, визиран в разпоредбата на чл.22, ал.3 СК/отм./ като е съобразено, че тригодишния преклузивен срок е уреден при унищожаване на договори, при което е направен извод, че сделка, сключена при условията на чл.22, ал.3 СК/отм./ не е нищожна по смисъла на чл.26 ЗЗД, нито е висяща недействителна по чл.42 ЗЗД, нито е унищожаема съгласно чл.27 и сл.ЗЗД, а е относително недействителна по отношение на неучаствалия в сделката съпруг-в случая ищеца по спора. Отчетено е, че нотариалният акт, с който е оформена сделката е документ, имащ обвързваща доказателствена сила, която се оборва по реда на чл.193 ГПК чрез посочените в чл.194 ГПК доказателствени средства. Взето е предвид, че с представеното по делото удостоверение от нотариус Б. е удостоверено с обвързваща доказателствена сила какви права са дадени с пълномощното, представено пред нотариуса, изповядал процесната сделка, т.е., кой, кога, за какво е дал пълномощно.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 195 от 15.04.2013 год., постановено по настоящото дело, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК тъй като обжалваното въззивно решение противоречи на влязлото в сила решение № 489 от 21.12.2011 год. по гр.дело № 1247/2011 год. на Великотърновския окръжен съд.
Съгласно чл.290, ал.2 ГПК при проверка по правилността на въззивното решение Върховният касационен съд следва да се произнесе и по останалите посочени в жалбата основания.
По отношение приложеното решение с оглед твърдението за противоречива практика настоящия състав констатира следното:
С решение № 763 от 26.07.2011 год., постановено по гр.дело № 1137/2009 год. на Великотърновския районен съд е отхвърлен предявеният на основание чл.124, ал.1 ГПК установителен иск за собственост от П. И. К. срещу М. Н. И. относно ? ид.ч. от апартамент № 6, вх.А на бл.14 на [улица]кв.Ч. в [населено място], придобит по време на брака им.
С решение № 489 от 21.12.2011 год., постановено по в.гр.дело № 1247/2011 год. Великотърновският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение като е приел, че след като ищецът се позовава на относителна недействителност на извършеното през време на брака с другата страна (без представителна власт) разпореждане с имот в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) при необорена презумпция по чл.19, ал.3 СК(отм.) за съвместния принос, приложима е специалната норма на чл.22, ал.3 СК(отм.), а не общите правила на ЗЗД, в т.ч. и чл.42, ал.2 ЗЗД.
С определение № 1057 от 13.08.2012 год. състав на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд по гр.дело № 322/2012 год. не е допуснал касационно обжалване на посоченото въззивно решение като е прието, че сделката е извършена с пълномощно от ищеца на бившата му съпруга и тъй като не е установено, че такова упълномощаване липсва за сделката-дарение на майка й по нотариален акт № 81/2000 год. на нотариус Д. Д., № 145 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Великотърновския районен съд, не е оборена материалната доказателствена сила на нотариалния акт като официален свидетелстващ документ за удостоверените с него обстоятелства.
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо както е в случая. Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова установителният иск е допустим относно всякакви граждански права. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право. Според това, дали установителният иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право той е в първия случай – положителен, а във втория – отрицателен. Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора. Да се уважи отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърляне на положителен такъв – това обяснява защо и по двата иска разпределението на доказателствената тежест е едно и също.
Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили – чл.154 ГПК. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите до които, въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално.
С нотариален акт № 84 от 23.02.2000 год., том І, рег.№ 1350, дело № 135/2000 год. на нотариус Д. Д. с № 145 в регистъра на Нотариалната камара с район-Великотърновския районен съд жалбоподателката М. Н. К. и П. И. К. (ответник по касация) чрез първата като негов пълномощник са дарили на сина си К. П. К. чрез неговия особен представител Р. П. Н., процесния недвижим имот като при съставяне на акта е представено пълномощно № 615 от 21.01.1999 год. на Нотариус Т.Б., а според удостоверение изх.№ РК-9 от 18.03.2009 год., издадено от нотариус Т. Б., вписана под № 283 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Великотърновския районен съд – с посоченото пълномощно П. И. К. е дал права, но за участие в търг (оригиналът на пълномощното е приложен по посоченото нотариално дело към 2000 год., което е унищожено поради изтичане на давността за съхранение).
С решение № 616 от 24.09.2009 год. по гр.дело № 455/2009 год. на Великотърновския районен съд е отхвърлен установителния иск, предявен от П. И. К. срещу М. Н. К. и К. П. К. за ? ид.ч. от имота.
С решение № 37 от 02.03.2010 год. по гр.дело № 1091/2009 год. Великотърновския окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение като е върнал делото за ново разглеждане от районния съд по иска на основание чл.42, ал.2 ЗЗД относно представителната власт на съпругата с оглед оспорване неистинността на нот.акт № 84/2000 год. като с определение № 1145 от 21.12.2010 год., постановено по гр.дело № 734/2010 год. на първо гражданско отделение на Върховния съд не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение.
След подновяване пред първата инстанция под същия номер дело е постановено решение № 31 от 12.01.2012 год., с което искът с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК е уважен за ? ид.ч. от процесния имот, а по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение № 860 от 06.08.2012 год. като в диспозитива е допълнено, че се прогласява недействителността на основание чл.22, ал.3 СК(отм.) на сделката, обективирана в нот.акт № 84/2000 год.
С обжалваното решение № 474 от 23.11.2012 год., постановено по гр.дело № 1060/2012 год. са потвърдени двете първоинстанционни решения по съображения както са изложени по-горе.
При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил, че срокът по чл.22, ал.3 СК(отм.) е преклузивен и искането е заявено в шестмесечен срок от узнаването като в случая е оборена обвързващата доказателствена сила с оглед събраните доказателства, че е ползвано пълномощно № 615, но за участие в търг. Това е така, защото каква е представителната власт се определя според употребения израз, а упълномощаването за разпореждане трябва да съдържа точно посочване на тази представителна власт. Съгласно чл.36 ЗЗД представителството е извършване на правни действия за друго лице и от негово име с непосредствено действие за него. При упълномощаването представляваният определя обема на представителната власт /в случая-за участие в търг/, а това е правната възможност, по силата на която съпругата може да извършва действия от името на съпруга и да създава за него правни последици. Формата на упълномощителната сделка е „създадена”(изпълнена), чрез отделно производство по чл.485, ал.2 (отм.)ГПК, което е приключило при старата редакция на чл.37 ЗЗД и при действието на отм.ГПК. При специалното пълномощно пълномощникът се овластява да извършва от името и за сметка на представлявания само определен вид правни действия, т.е. представителната власт на пълномощника е ограничена само до посочените в пълномощното видове правни действия, а в случая пълномощното овластява пълномощника да извърши само едно конкретно правно действие – еднократно пълномощно.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.281, т.3 ГПК, касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд-потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 474, постановено на 23.11.2012 год. по в.гр.дело № 1060/2012 год. по описа на Великотърновския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

/СЛ

Scroll to Top